Тук може да намерите статии, които са от сп. „Българска Наука“ посветени на различни части от науката в България. Те показват колко иновативно, актуално и на ниво се извършва научната дейност от българските учени. Имаме изследователи и институции на световно ниво, и ние от БГ Наука се стремима да го показваме чрез съдържанието, което генерираме в текст, видео, аудио и най-вече чрез списание „Българска Наука“
Какви тайни и ползи може да разкрие изследването на българския геном
Учени от БАН, Медицински университет – София и лабораторията на световноизвестния археогенетик Дейвид Райх обединяват усилия в една обща цел – комплексно геномно изследване на българския народ. Въпросното изследване обхваща период от преди 50 000 години до наши дни и до момента само две страни (Великобритания и Испания) са правили толкова пълномащабно проучване на популациите си. Ако проектът се осъществи ние ще сме третата страна в света, която е направила пълен времеви трансект на всички популации, живяли някога на нашата територия от появата на хората по тези земи до ден днешен.
***
Първият български отбор по синтетична биология (iGEM)
Българският отбор по синтетична биология спечели сребърен медал на финалите на световното състезание iGEM, което се явява най-голямата и дългогодишна международна надпревара в научната област. Понеже той е единствен в България и съставен от студенти от цялата страна, може да се приеме, че е и национален. Отборът се състои от 16 основни и пълноправни члена, но заедно с техните съветници, инструктори и пиари са общо 23-ма души. Научни ръководители на екипа са гл. ас. д-р инж. Борис Киров и гл. ас. д-р Славил Пейков.
***
Приносът на имигрантите за българската наука през XX в
Българите, които емигрират в чужбина за да използват по-добрите условия на запад за научна кариера, са изключително много, както в съвремието, така и в миналото. Някои от тях, като Джон Атанасов, Карл Джераси и Димитър Съселов, стават световноизвестни със своите значими научни открития. Но е имало и много такива, за които, не западът, а България е била мечтаната обетована земя, където да се установят и развият своите научни кариери.
***
Global Meteor Network в България
Всеки ден над 40 тона извънземен материал (космически скали, прах и отломки) навлиза в атмосферата на Земята и изгаряйки създава метеори, които виждаме в нощното небе, а даже и през деня ако метеорът е достатъчно ярък. „Падащите звезди“ всъщност падат, т.е. започват да изгарят от около максимум 120 км височина до около 60 км. Пътувайки с хиперзвукови скорости от 11 до 72 км/сек по-големите създават и взривни вълни.
***
В свят, обграден от технологии, са ни необходими будители, които да подхранват процеса на регенерация и модификация на поколението спрямо технологичните нужди. Те се намират във всяка образователна институция. Един от изключително отличаващите се образи е този на професор Коста Бошнаков, който вдъхновява и впечатлява със своята активна дейност и отношението си към науката, приложена в образованието.
***
Проф. Здравко Стойнов и неговата победа над табутата в науката
Едва на 24-годишна възраст Здравко Стойнов създава първия в България аналогов компютър за изчисляване на диференциални уравнения от 12-ти ред. След което в продължение на повече от половин век, през блестящата си кариера, той продължава да създава и развива алгоритми и решения, които интегрира в своето нестандартно оборудване, за да разкрие нови ключови явления в електрохимичните източници на енергия – основната зона на неговия професионален интерес.
***
Плазмени технологии в центъра “Clean & Circle”
В последните години плазмата и плазмените технологии бележат особено силно развитие. Но въпреки бурното развиване на тези технологии плазмата остава малко неясна и непозната за широката общественост. А всъщност според учените около 99% от веществото във вселената е във вид на плазма. Повечето от нея се съдържа в слънцето и другите звезди, а слънчевият вятър, който достига до Земята и може да предизвиква смущения в най-различни апаратури, също е плазма. Ние тук на Земята го възприемаме под формата на полярните сияния, мълниите по време на бури също представляват плазма.
***
Д-р Велислав Бонев от Център по Археометрия с лаборатория по реставрация и консервация, СУ “Св. Кл. Охридски”.
П.Т.: Да, така е. Добре, да преминем сега на въпроса – какво е археометрията?
В.Б.: Значи като определение – това е дял от археологията. Тя е научноизследователска област, в която се съчетават точни науки като химия, физика и геология с история и археология. Това е дисциплина, която е най-общо в помощ на археологията, тоест с методите на точните науки се решават конкретни проблеми от археологическо значение.
***
Какви животни е имало по българските земи преди 2 милиона години?
Проф. Николай Спасов в кабинета си в Националния природонаучен музей.
Едно уникално палеонтологическо находище на фосили от древни животни край град Вършец ни разкрива каква е била фауната на България в началото на Кватернера (преди около 2.5 милиона години). Проучванията на находището започват още в началото на 90-те години, като основна роля в тях играе проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, както и негови колеги от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
***
Важни ли са османските регистри за нашата история?
Д-р Григор Бойков е един от авторите на наскоро излезлия филм “Османските регистри проговарят”.
Проблемът на османския период се състои в това, че човек до голяма степен трябва да усвои езика, на който са написани повечето от източниците, което е чисто технически процес, но отнема време.
