Важни ли са османските регистри за нашата история?

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Д-р Григор Бойков е един от авторите на наскоро излезлия филм “Османските регистри проговарят”.

 

Петър Теодосиев: Първо ако можете да се представите кой сте и къде се намирате в момента?

Григор Бойков: Григор Бойков се казвам, в момента съм във Виена (Австрия), работя към Австрийската академия на науките. Иначе сам продукт на българската образователна система, завършил съм Софийския университет в Историческия факултет. По-късно имах докторат в Турция, но след него се върнах и работих близо десетина години в Историческия факултет в ректората на СУ. Най-общо казано съм историк на Османската империя, като изследователският ми фокус е хвърлен върху Балканите. Моят изследователски профил на пръв поглед изглежда леко странен, защото се опитвам да обхвана процеси, които от една страна изглеждат несвързани и от друга страна хронологическият обхват на изследванията ми се шири от началото на османския период кажи-речи до края му, че и след това постосманския период и следосвобожденската действителност. Но ако трябва да го фокусираме аз си мисля, че моите исторически дирения, макар и разнопосочни, имат една обединителна точка и тя е общо взето историята на хората, които обитават Балканите и най-вече територията на днешна България. Няколко важни акцента са взаимодействието между хората от една страна и от друга – как хората взаимодействат с природната среда, климатичните особености и как това определя цяла поредица от социални, икономически и културни процеси, как обществото се променя като цяло в рамките на този некратък период около половин хилядолетие. И разбира се ако си представим обществените процеси и културата като едно динамично общуване между хора и среда, която се случва в някакво пространство и в някакъв хронологически момент и която динамично се променя. Силно се вълнувам от населението и от промените в него и в средата, в рамките на целия този период. От друга страна гледам кои са важните исторически актьори и каква е тяхната роля, определяне на тези процеси и администрирането на властта. Като пример мога да дам изследването на вакъфите – османските благотворителни фондации, които имат изключително важна роля през целия османски период и до голяма степен определят част от политическия дискурс в следосвобожденската епоха. Други акценти са как взаимодействията между хора, власт, “актьори” променят чисто географския пейзаж, как се появяват нови градове на Балканите през османската епоха, дали това е плод на някакъв спонтанен неорганизиран процес или дирижиран от централната власт, както историографията иска да ни внуши. Много често в по-старите исторически изследвания Османската империя е представена като нещо като зрял социализъм едва ли не, където султана управлява чрез декрети или постановления на министерския съвет. Докато аз си представям, че нещата са една идея по-сложни, ако се вгледаме в актьорите ще видим, че те имат различни представи и политически визии и преследват различни цели, което води до мрежи на влияние, които не винаги са в синхрон с централната администрация. Тези мрежи са далеч по-обхватни отколкото ние обикновено си представяме. Те не са конфесионално ограничени, дори напротив. Ако човек се вгледа в една мрежа от зависимости от кой да е период, ще види, че на равна нога участват както ислямски исторически актьори, така и християнски и в това отношение, ролята примерно на манастирите е изключително важна. Ние често имаме склонността също така да виждаме манастирите като един пасивен реципиент и място където само се съхранява културата и духовността. Но на мен ми се ще да погледнем и от обратната страна на нещата и примерно работата ми с колеги от архива на Зографския манастир показват, че манастирът е изключително проактивен в своите взаимоотношения с централни и местни власти и би трябвало да завъртим нашата визия за това как са изглеждали нещата.

 


РЕКЛАМА:

***

П.Т.: Откъде е този интерес у вас към този период? В България сякаш много по-емоционално се гледа на този период дори и от историците, което може да попречи на обективността.

 

Г. Б: Моят интерес ме връща повече от 20 години назад във времето, когато бях все още студент в Софийския университет. Горе-долу тогава се зароди у мен този интерес. Мисля че бях студент в първи курс когато присъствах на една от лекциите на проф. Цветана Георгиева, която към днешна дата несъмнено е доайенът на османистиката в България, тогава тя отключи този интерес в мен. Тя посочи редица проблеми, които са напрактика неизследвани и с които ние би следвало да се занимаем ако искаме да разбираме по-добре историята на България, в частност в рамките на този период. Оттам нататък последва един дълъг път на развитие. 

 

Цялата статия, както и много подобни, можете да прочетете в новия Брой 151 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 55 стр. от брой 151 тук>>