Търсене
Close this search box.

Важни ли са османските регистри за нашата история?

Важни ли са османските регистри за нашата история?

Важни ли са османските регистри за нашата история?

Важни ли са османските регистри за нашата история?


Направи дарение на училище!



***

Д-р Григор Бойков е един от авторите на наскоро излезлия филм “Османските регистри проговарят”.

 

Петър Теодосиев: Първо ако можете да се представите кой сте и къде се намирате в момента?

Григор Бойков: Григор Бойков се казвам, в момента съм във Виена (Австрия), работя към Австрийската академия на науките. Иначе сам продукт на българската образователна система, завършил съм Софийския университет в Историческия факултет. По-късно имах докторат в Турция, но след него се върнах и работих близо десетина години в Историческия факултет в ректората на СУ. Най-общо казано съм историк на Османската империя, като изследователският ми фокус е хвърлен върху Балканите. Моят изследователски профил на пръв поглед изглежда леко странен, защото се опитвам да обхвана процеси, които от една страна изглеждат несвързани и от друга страна хронологическият обхват на изследванията ми се шири от началото на османския период кажи-речи до края му, че и след това постосманския период и следосвобожденската действителност. Но ако трябва да го фокусираме аз си мисля, че моите исторически дирения, макар и разнопосочни, имат една обединителна точка и тя е общо взето историята на хората, които обитават Балканите и най-вече територията на днешна България. Няколко важни акцента са взаимодействието между хората от една страна и от друга – как хората взаимодействат с природната среда, климатичните особености и как това определя цяла поредица от социални, икономически и културни процеси, как обществото се променя като цяло в рамките на този некратък период около половин хилядолетие. И разбира се ако си представим обществените процеси и културата като едно динамично общуване между хора и среда, която се случва в някакво пространство и в някакъв хронологически момент и която динамично се променя. Силно се вълнувам от населението и от промените в него и в средата, в рамките на целия този период. От друга страна гледам кои са важните исторически актьори и каква е тяхната роля, определяне на тези процеси и администрирането на властта. Като пример мога да дам изследването на вакъфите – османските благотворителни фондации, които имат изключително важна роля през целия османски период и до голяма степен определят част от политическия дискурс в следосвобожденската епоха. Други акценти са как взаимодействията между хора, власт, “актьори” променят чисто географския пейзаж, как се появяват нови градове на Балканите през османската епоха, дали това е плод на някакъв спонтанен неорганизиран процес или дирижиран от централната власт, както историографията иска да ни внуши. Много често в по-старите исторически изследвания Османската империя е представена като нещо като зрял социализъм едва ли не, където султана управлява чрез декрети или постановления на министерския съвет. Докато аз си представям, че нещата са една идея по-сложни, ако се вгледаме в актьорите ще видим, че те имат различни представи и политически визии и преследват различни цели, което води до мрежи на влияние, които не винаги са в синхрон с централната администрация. Тези мрежи са далеч по-обхватни отколкото ние обикновено си представяме. Те не са конфесионално ограничени, дори напротив. Ако човек се вгледа в една мрежа от зависимости от кой да е период, ще види, че на равна нога участват както ислямски исторически актьори, така и християнски и в това отношение, ролята примерно на манастирите е изключително важна. Ние често имаме склонността също така да виждаме манастирите като един пасивен реципиент и място където само се съхранява културата и духовността. Но на мен ми се ще да погледнем и от обратната страна на нещата и примерно работата ми с колеги от архива на Зографския манастир показват, че манастирът е изключително проактивен в своите взаимоотношения с централни и местни власти и би трябвало да завъртим нашата визия за това как са изглеждали нещата.

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

П.Т.: Откъде е този интерес у вас към този период? В България сякаш много по-емоционално се гледа на този период дори и от историците, което може да попречи на обективността.

 

Г. Б: Моят интерес ме връща повече от 20 години назад във времето, когато бях все още студент в Софийския университет. Горе-долу тогава се зароди у мен този интерес. Мисля че бях студент в първи курс когато присъствах на една от лекциите на проф. Цветана Георгиева, която към днешна дата несъмнено е доайенът на османистиката в България, тогава тя отключи този интерес в мен. Тя посочи редица проблеми, които са напрактика неизследвани и с които ние би следвало да се занимаем ако искаме да разбираме по-добре историята на България, в частност в рамките на този период. Оттам нататък последва един дълъг път на развитие. 

 

Цялата статия, както и много подобни, можете да прочетете в новия Брой 151 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 55 стр. от брой 151 тук>>


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.