Направи дарение на училище!

В свят, обграден от технологии, са ни необходими будители, които да подхранват процеса на регенерация и модификация на поколението спрямо технологичните нужди. Те се намират във всяка образователна институция. Един от изключително отличаващите се образи е този на професор Коста Бошнаков, който вдъхновява и впечатлява със своята активна дейност и отношението си към науката, приложена в образованието. Освен с преподавателския си подход, той се отличава като личност с разностранни влечения и активна работа в научната среда. Неговите водещи интереси са в сферата на  автоматизацията, математичното моделиране, управлението и оптимизацията на технологични процеси в химическата и металургичната промишленост, индустриалната дейност – системи за автоматично управление, диагностика и софткомпютинг – екологията и енергетиката, сред които са контролно-измервателната техника, управлението на пречиствателни съоръжения за води, мониторинговите системи за въздух, медицинската техника и други. Професор Бошнаков има две магистърски степени – магистър-инженер по „Автоматизация на производството“ и магистър по „Опазване на околната среда и устойчивото развитие“. Преминал е множество специализации в чужбина, където е представил и голяма част от значимите си проекти, сред които и в качеството на ръководител. Неговата дейност като асистент започва още в ранните му години през 1976 година, през 2003 година той получава доцентско звание, а през 2014 година заема академичната длъжност „професор“. Неговата работа като декан на факултета по „Продължаващо и дистанционно обучение“ се отличава сред заеманите от него дейности в Химикотехнологичнен и металургичен университет. 

Любопитството му към техниката датира още от детските му години, но със същинската си дейност в сферата започва като ученик в гимназията, след като изследователският му пламък е запален от членството му в радиоклуба в родния му град Троян. В него получава необходимата основа за радиоконструкторство и осъществяване на любителски радиовръзки. Средата, в която попада е изградена от дружелюбни и приятелски настроени хора, които винаги са били готови да съдействат, а един от най-ярките му спомени остава електронно устройство, което е разработил в този период за провеждане на безпристрастно оценяване на учениците на базата на тестове. 

В ученическите му години е привлечен и от тайните на химията. Троян е предоставял възможност за реализация в това направление, което го подтиква към Химикотехнологичния институт, където започва обучението си в специалност „Органичен синтез“. Лятото между първи и втори курс е изработил един от първите си значими проекти – студентска любителска радиостанция на Института с инициали LZ1KHR.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Когато е бил студент трети курс е създадена специалност „Автоматизация на производството“ и първият випуск е започнал формирането си от студенти трети курс, което го е подтикнало да се прехвърли в нея. Специалността е била насочена към автоматизацията на технологични процеси в химията и металургията и по естествен начин е успял да обедини интересите си. Въпреки първоначалната му идея да се върне в родния си град, която остава неосъществена, той започва активна научноизследователска работа в направлението автоматизация на технологични процеси в химията и металургията.

Яркият му образ в образователната дейност се изгражда неусетно покрай неговите интереси, сред които водещи са тези в изследователските и приложните разработки, насочени към индустрията. През студентските му години в колектив под ръководството на преподаватели разработва две устройства за целите на лабораторната база на новосформираната специалност. Това са „Електронно цифрово моделиращо устройство“, което позволява изучаването в детайли на основите на компютърната техника и „Електронен модел на сложен химико-технологичен обект за управление“. Разработките са били отличени съответно с Първа награда на Държавния комитет за наука и технически прогрес през 1971 година и Златна значка на V-ти Национални прегледи на ТНТМ през 1972 година. След това е започнало мултиплициране на втората разработка за учебните лаборатории по дисциплината „Математическо моделиране и оптимизация“, която се е изучавала от всички студенти във Висшия химикотехнологичен институт, което име приема ХТИ. 

Професор Коста Бошнаков определя математичното моделиране като неделима част от модерните методи за управление, като за пример дава разработването на математични модели на редица технологични обекти и съоръжения за екологична защита. Сложността и подхода, който се използва при разработване на математическите модели се определят от предназначението им. Едно от направленията, в което се използват математични модели е оптималната  настройки на системи за автоматично регулиране, при което се прави идентификация на параметрите на обекта за управление. Друго приложение на математичното моделиране, което определя технологичният будител, е в същността на незаменим инструмент за изучаване на обекта чрез компютърни симулации и неговата оптимизация. За всички случаи е от голямо значение математичните модели да бъдат актуални към текущото състояние на обекта за оптимизация или управление. В много ситуации е съществено да бъде налична актуална информация за важни технологични променливи, определящи функционирането на процесите, както и предпазването от аварийни ситуации. В определени случаи стойностите на важни неизмерими променливи могат да бъдат определени на базата на извеждане на математически зависимости между тях и измерими променливи, с които имат функционална зависимост. Тези математични модели в научната литература се срещат с името софтуерни сензори. От много голямо значение е и възможността, която дават динамичните математични модели за прогнозиране на бъдещото състояние на обекти и съоръжения. Прогнозирането се прилага при моделно предсказващо управление, при управлението на процеси с периодично действие и е основополагащо при предсказващото поддържане на технологични съоръжения, при което се прогнозира оставащото полезно време за експлоатация, а последното може да бъде включено и като един от критериите при динамична оптимизация.  

Развитието на професор Коста Бошнаков като преподавател е започнало градирането си през 1983 година, когато е завършил една от първите си специализации в чужбина, с четири месечен курс по „Методи на кибернетиката в химията и химичната технология” в Московския химикотехнологичен институт, носещ името на значимия учен Д. И. Менделеев. Там той е учил под ръководството на  известния академик В. В. Кафаров и е успял да осъзнае мястото на модерните направления в математическото моделиране и управление на технологичните процеси и обекти.

Следващите му три специализации са били в рамките на TEMPUS JEP 3645 “Centre for Advanced Control Engineering”. Целта на проекта е била разработване на съвременни лабораторни установки за учебни цели и написване на учебници и учебни помагала, които да се разпространят между участниците в проекта. През 1993 и 1994 година е бил в рамките на по три месеца в Университета в Касел, Германия и през 1995 г. за по-кратко в Университета в Рединг, Англия.  Като резултат от участието си в проекта е написал учебник по „Технически средства за автоматизация“ и е разработил лабораторен стенд „Управление на пилотен „химичен реактор“ с периодично действие“. През 1997 година, докато е придобивал European Master Degree on “Environmental Protection and Sustainable Development”, е бил на специализация в Националния технически университет в Атина, където е работил по темата Modelling of an Alternating Oxidation Ditch System. Едноименната статия, публикувана със съавтори във Water Science and Technology, 1999 продължава да предизвиква интерес и в момента. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 158 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!