Приносът на емигрантите за българската наука през ХХ в.


Сп. Българска Наука, брой 161:

***

 

Българите, които емигрират в чужбина за да използват по-добрите условия на запад за научна кариера, са изключително много, както в съвремието, така и в миналото. Някои от тях, като Джон Атанасов, Карл Джераси и Димитър Съселов, стават световноизвестни със своите значими научни открития. Но е имало и много такива, за които, не западът, а България е била мечтаната обетована земя, където да се установят и развият своите научни кариери.

През първата половина на ХХ век на Балканите се надигат масивни вълни от мигранти, които подобно на днешните, са бягали от войни, репресии и лоши условия на живот. Като зловещо ехо от катастрофите във Втората Балканска и Първата световна война, България приема огромни маси от бежанци. Тогава това е смятано за бедствие, но от друга страна е представлявало една доста сериозна демографска инжекция на работна сила за страната. При това от хора с български произход и самосъзнание, които бързо се адаптират и устройват, а много от тях впоследствие допринасят значително и за развитието на българската наука.

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Такъв например е Христо Стоянов Димитров – български учен, технолог по млекарство, преподавател, изобретател и създател на кашкавал “Витоша“.
Той е роден на 13 януари 1867 г. в град Битоля, който тогава се намира в Османската империя и остава в нея след Берлинския конгрес. Налага се едва 13-годишния Христо да избяга в Кюстендил с чичо си, след като родният му град е нападнат от турска войска. 

Тъй като е без родители, той трябва да учи и работи едновременно, но въпреки това успява да завърши средно образование в гимназията. А когато е на 23 години, е изпратен със стипендия от Македонската организация в Петербург, за да учи в Духовната академия. Впоследствие заминава и за Швейцария, където започва да учи в млекарско училище във Фрибур. Но веднага след завършването си през 1905 г. се връща в България, където в същата година става преподавател по млекарство в земеделското училище в Садово.

Христо Димитров се оказва изключително добър като преподавател и подготвя множество специалисти по млекарство. Междувременно извършва редица научни изследвания и след многогодишна работа създава най-добрата технология за преработване на кравето мляко в кашкавал. След като провежда 13 сравнителни опита при създаването на кашкавал с тази технология той го нарича “Сирене №13“, което след смъртта му е преименувано на кашкавал “Витоша“.
Той публикува научнопопулярни статии относно млякото и преработката му и повлиява на тогава начинаещите агрономи Иван Попдонев, Димитър Байлов и други, насочвайки ги към земеделското опитно дело. 

 

 

Ефрем Каранов пък е виден български фолклорист, историк, преводач и академик на Българската академия на науките, роден през 1852 г. в град Кратово (Северна Македония), тогава в Османската империя. Учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1866 г. – в българското училище в Цариград. След това през 1867 г. заминава за Одеса и учи в Одеската класическа гимназия, като е издържан от Одеското българско настоятелство. Завършва гимназия през 1872 г., а през юни 1875 г. завършва и славянска филология в Новоросийския университет. В Одеса започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали. Там се запознава и със Стефан Стамболов. Подготвя сборник с народни песни, част от който излиза в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, прераснало през 1911 г. в Българска академия на науките.

В 1875 г. се връща в родината и става учител в Щип. Изгонен е от местните турци като руски агент и се установява в Кюстендил, а по време на Руско-турската война служи в руското командване. Между 1879 и 1881 г. преподава в Самоковската семинария, но след учителски бунт срещу ректора Евстатий Пелагонийски е уволнен.
Впоследствие е преподавател в Кюстендилското педагогическо училище, където работи със Стоян Заимов. Директор е на третокласното училище в града, а през 1884 г. става действителен член на Българското книжовно дружество. В Кюстендил развива активна обществена и научна дейност – основава местния музей и обновява читалище “Братство“. Между 1885 и 1887 г. е учител в Софийската класическа гимназия, след което се премества за постоянно в Кюстендил.

През 1895 г. Каранов е сред учредителите на Благотворителното дружество “Македония“ в Кюстендил, на което е избран за председател и което е във връзка с революционери от ВМРО като Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов и Никола Зографов.

Каранов превежда “Слово за похода на Игор“, както и “Пан Тадеуш“ на Адам Мицкевич. Като обществен и културен деец той поддържа близки връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов и Иван Шишманов, а негови ученици са били Димо Хаджидимов, Йордан Захариев, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Иван Кепов и други. 

Ефрем Каранов умира в Кюстендил през 1927 година, като неговият внук Ефрем Каранфилов също става академик.

 

Ефрем Цветков Стоянов Каранов.

 

Друг представител на емиграцията, който впоследствие става учен е Димитър Пасков. Той е български лекар и един от основоположниците на българската експериментална фармакология.
Роден е на 18 октомври 1914 г. в българското село Горно Броди, край Сяр, Гърция. През 1927 г. семейството му се преселва в Пещера, България, където баща му Спас Пасков работи като зидар. Димитър завършва непълна гимназия в Пещера и средно образование в Асеновград през 1934 г. В София той завършва Медицинския факултет на Софийския университет. Специалността му е вътрешни болести, но при следването си у него се развива силен интерес към практиката на народната медицина. Познаването на билките и техните лечебни свойства ще изиграе съдбоносна роля в по-нататъшния му живот.

След като завършва, той става практикуващ лекар в селата в Пловдивско, което го свързва още по-силно с природата и народната медицина. По-късно става околийски лекар в Пещера, където остава до 1945 г. През Втората световна война е военен лекар, за което получава отличия, а след нея от 1957 до 1959 г. заминава за Ленинград, където защитава докторат при академик Сергей Аничков. Става кандидат на медицинските науки с откриването на лекарство в Съветския съюз, което обаче остава съветска интелектуална собственост.
Пасков се завръща в България и в 1951 г. става доцент в катедрата по фармакология и заместник директор на Института по експериментална медицина, а през 1961 г. става професор. 

През 1959 г. той екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче – алкалоид, който се нарича галантамин. След дълги експерименти той успява да изолира в чист вид, тази съставка, която получава името Нивалин (от латинското име на кокичето – Nivalis).
Откритието на свойствата на блатното кокиче става случайно, когато докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което без да иска изпива водата от чашка с кокичета, която родителите му са оставили на масата до леглото. Детският паралич е страшна и широко разпространила се болест точно по това време, поради което откритието на лек срещу нея предизвиква силен отзвук сред учените по света, а откривателят му получава редица международни награди.

През 1961 г. Пасков получава в Италия международната награда за постижения в науката “Еньо“. Получава и званието “Заслужил лекар на републиката“. Автор е на над 20 изобретения и оригинални лекарствени форми, учебници и проучвания на народната медицина. От 1977 г., до края на живота си, работи в Базата за внедряване и развитие към Софарма.
Умира на 19 април 1986 г. в София. Обявен е за личност на ΧΧ век на град Пещера.

 

Триизмерно изображение на структурата на молекулата на галантамина.

 

Александър Станишев e български лекар, учен и политик. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни. Създател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на Софийския университет, декан на Медицинския факултет и ректор на Софийския университет. Освен това е председател на Българското хирургическо дружество и подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева.
Министър е на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 г. След Деветосептемврийския преврат е осъден на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Той също произхожда от Егейска Македония, в днешна Гърция, роден е през 1886 г. в Кукуш (тогава в Османската империя) във видно българско възрожденско семейство. Неговият дядо по бащина линия Нако Станишев е водачът на църковно-националните борби в Кукуш, в резултат на които градът пръв измежду всички български градове успява да наложи на Патриаршията избор на български владика, а дядо му по майчина линия Гоце Станишев, освен участник в тези борби, е и потомствен лечител.

През 1904 г. Александър Станишев завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Учи естествена история в Софийския университет “Св. Климент Охридски“, след което завършва Медицинския факултет на Мюнхенския университет в Германия. Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен, специализира в болници в Лозана, Берн и Линдау. В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници. За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен при професорите Зауербрух и Кохер. По това време написва своя труд „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена методика и техника на протезата“ и защитава дисертация върху желатинозния карцином на стомаха.
От 1920 г. е редовен доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 г. е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет, а през 1938-1939 г. и негов ректор. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936-1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.

Създадената и управлявана от него Катедрата по хирургия, от основаването през 1921 г. до 1938 г., е разположена в Хирургичния павилион на Дивизионната болница и има 80 легла. По указания на проф. Станишев е построена нова сграда, отговаряща на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по онова време, в която клиниката се премества през 1938 г. и разполага вече с 220 легла. Катедрата въвежда, а също и популяризира в страната, всички водещи постижения на хирургията, лечението е на най-високо ниво. Професорът организира работата на своята катедра и клиника по немски образец с идеален ред, прецизност, спазване на йерархията, взискателност към персонала, перфектна болнична хигиена и асептика. Обучават се студенти, стажант-лекари, специализират много лекари хирурзи.
Основава, заедно с проф. Параскев Стоянов, първото хирургическо списание в България „Известие на Българското хирургическо дружество“, предшественик на днешното списание „Хирургия“. 

С цялостната си дейност проф. Станишев достига до европейско ниво и получава редица международни признания. Избран е за член, а впоследствие и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 г. е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет, почетен доктор и на Варшавския университет, член на редица други европейски асоциации и дружества.

 

Александър Димитров Станишев.

 

Кръстьо Кръстев е български физик и натурализиран американски гражданин. Той е роден в Силистра в семейството на Дафина и Иван Кръстеви на 12 юли 1900 г., но след окупирането на Добруджа от Румъния, в резултат на Втората Балканска война, емигрира в София.
Получава висшето си образование по физика и минно инженерство в Германия. През 1929 г. оглавява отдел в Министерството на полезните изкопаеми и водоизточниците, а по-късно е на подобна длъжност в Министерството на железниците. Назначен е за директор по научните изследвания към Генералния щаб във Военното министерство през 1932 г.

На 12 август 1932 г. по време на обучение край Горна баня, при стрелби с тежки оръдия, измервателните уреди, които Кръстев като началник отдел използва, отчитат непознато явление. След като го изследва по-подробно, той установява, че при взрива се отделят електромагнитни вълни, които се движат със скоростта на светлината. Той нарича това явление електромагнитна пулсация.
На следващата година получава златен медал от Военното министерство за изобретение, позволяващо точна артилерийска стрелба. Военните специалисти са скептични към откритието на Кръстев и го обясняват с аномалии в атмосферата. Но ген. Христо Луков, тогава помощник-инспектор към артилерията, го насърчава да продължи с проучванията в тази насока.
Заради ограниченията по Ньойския договор им се налага да внасят тайно в страната английска звукоизмервателна апаратура. Финансирането на изследването обаче е проблематично. От необходимите 250 000 лв финансовото министерство отпуска едва 10 000. Данаил Крапчев, редактор на в-к „Зора“, дарява още 150 000 лв., дори цар Борис III, който е сред личните му приятели, също прави дарение и му дава стипендия за специализация в Берлинския университет.

Проф. Кръстев продължава да изследва явлението с помощта на физици от отдела за измервателни уреди на фирмата Siemens, както и със самия Макс Планк – бащата на квантовата физика. Неговото откритие е регистрирано с осцилограф и научно потвърдено от германските физици по време на маневри край Шабаница през 1937 г., с което получава името „Ефект на Кръстев“ („Christoff effect“ на английски). Христов получава лично парично възнаграждение. В замяна за засекретеното откритие Германия предава на България звукоизмервателна подвижна станция Siemens, 4 противовъздушни батареи и 14 бойни самолета. По-късно, именно с един от тези самолети, легендарният пилот Димитър Списаревски нанася своя таранен удар по американски бомбардировач “Либърейтър” в битката за небето над София през 1943 г.

 

Проф. Кръстьо Кръстев.

 

Заводите за електротехническо оборудване “Едисон“, за химикали и лекарства “Алтрос“, както и електрохимическият завод “Аляска“ в София, са основани и притежавани от Кръстьо Кръстев. При пътуванията си в Европа той описва впечатленията си в статии на вестник Софийски вести, на който става и собственик. Влага голяма част от състоянието си в огромна фамилна къща с 52 стаи, обзаведена със скъпи мебели, ценни картини, сервизи и килими, чието състояние е оценено през 1963 г. на 700 000 $. 

На 9 септември 1944 г. когато той и семейството му се прибират към България през Словакия, научават за събитията в страната преди да са я достигнали. Тогава той решава да не се прибира и заминава за Швейцария, а по-късно за Италия, без да вземе нищо от оставеното си тук състояние, включително и никакви пари. 

През 1947 г. заедно с американския физик и военно аташе в Рим – Албърт Стол обсъжда приложението на откритието си за регистриране на атомни експлозии, независимо от разстоянието. Заминава за Канада и е назначен за директор на научноизследователски център за хирургическо оборудване в Торонто. През 1950 г. се установява в САЩ и застава начело на научноизследователския институт за сплави за хирургически инструменти в Шампейн. Малко след това е привлечен като специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили на САЩ.
През 1950 г. участва на Женевската конференция по разоръжаването. По това време се среща с Алберт Айнщайн и обсъжда с него различни нови насоки за приложение на феномена, наречен на негово име. До 1962 г. името на откривателя на електромагнитния импулс стои в документите с гриф “Строго секретно“. През 1962 г. ефектът намира приложение в американска военна апаратура и през 1963 г. ѝ е дадена публичност с цел да се обезсмисли тайното провеждане на тестове за атомни оръжия. 

Реално първият международен договор за забрана на опитите с ядрено оръжие би бил невъзможен без откритието на проф. Кръстьо Кръстев. Тъй като благодарение на откритието му вече става възможно регистрирането на всички видове взривове, включително и атомните, с абсолютна точност и без значение от разстоянията.
На 11 септември 1962 г. получава американско гражданство заедно със семейството си и награда на американската армия за изключителна служба, През живота си се среща лично с трима американски президенти – Труман, Никсън и Кенеди. Умира на 16 септември 1969 г.

През 1971 г., синът му Георги, регистрира друго негово изобретение, за повишаване на йонизацията във въздуха, използвано за по-бързо възстановяване на състезателни коне. През 1965 г. той внася иск в чикагски съд срещу местна ветеринарна клиника за компенсация на неправилно лекувания и умрял негов кокер шпаньол, който бил в състояние да разпознава електромагнитни вълни при атомни експлозии. През 1967 г. рекламира негово устройство против умора на волана, което компенсира отрицателното напрежение на пластмасовия кокпит на колата. Такива устройства той внедрява и в кабините на военните самолети и подводници.

 

 

Статията е написана със съдействието на Science+

Съставил: Радослав Тодоров
Източници: bas.bg, bnt.bg, wikipedia.org, bulgarianhistory.org
Изображения: canva.com, wikipedia.org


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.