Какво е Археометрия?

Д-р Велислав Бонев от Център по Археометрия с лаборатория по реставрация и консервация, СУ “Св. Кл. Охридски”.

 

Петър Теодосиев: С теб се видяхме миналата година на разкопки край Видин и заснехме видео от там, за което ще стане въпрос. Но първо разкажи малко повече за себе си и откъде идва желанието ти да се занимаваш с история и археология?

Велислав Бонев: Ами доктор съм в Софийския университет, ръководя един сравнително нов Център по археометрия, който е към университета и е вече доста добре оборудван с техника. Колкото до интереса ми към това, странно е малко, защото средното ми образование е икономическо, но след около 5 години загубено време установих, че тази наука изобщо не е моята. Докато всъщност историята винаги ме е влечала, още от малък съм чел много исторически книги, особено запленен бях от Египет. В крайна сметка установих, че това е нещото, което ме изпълва, кара ме да се чувствам добре и го върша с удоволствие. Няма я тази умора и това нежелание да се ходи на работа, да чакаш да свърши работния ден и т.н. Още повече, че ние сме на ненормиран работен ден и всичко е прекрасно от тази гледна точка. С всяка изминала година се убеждавам, че точно това е нещото, с което искам да се занимавам.
Понякога е трудно, защото малко или много ти отнема от личното време, имайки предвид, че през голяма част от годината теб те няма вкъщи, защото си на разкопки. Но много се радвам, че семейството ми е такова, че ме приема така.


РЕКЛАМА:

***

П.Т.: Да, така е. Добре, да преминем сега на въпроса – какво е археометрията?

В.Б.: Значи като определение – това е дял от археологията. Тя е научноизследователска област, в която се съчетават точни науки като химия, физика и геология с история и археология. Това е дисциплина, която е най-общо в помощ на археологията, тоест с методите на точните науки се решават конкретни проблеми от археологическо значение.

П.Т.: И чрез археометрията по-добре установяваме факти и датираме артефакти?

В.Б.: Да, по принцип методите за датиране се водят археометрични. Ако да кажем имаме някакви метални находки, на които искаме да видим какъв е химичният им състав, ние разполагаме с техниката, правим анализите и после на тази база може да се съди с доста по-голяма сигурност за произхода на находките. Могат да се правят изводи в коя работилница са били произведени, или от рудниците на кой район е била добита суровината. Интересни резултати от изследванията са, че например медната руда в Северозападна България идва чак от Родопите, въпреки, че и там си имат местни рудници. На базата на това може да се разсъждава вече и какви са били пътищата на метала, защото това е свързано с организацията на много хора, особено в древните времена, когато логистиката е била доста по-сложна.

П.Т.: А в момента тези нови уреди, които са закупени от Центъра “Наследство БГ”, за какво помагат?

В.Б.: Техниката, която придобихме от “Наследство БГ” е с много широк обхват. От една страна имаме два 3D скенера, които позволяват да се сканира на място даден обект. Както сами видяхте на разкопките във Видин, например може да открием пещ. Сканираме я с 3D скенера, получаваме неин 3D модел и после вече можем да правим каквото поискаме. С това можем на мига да направим всички възможни сечения на модела, които иначе трябва да се чертаят на лист с молив и с множество изчисления. Когато правиш това на компютър се спестява страшно много време, а точността е хиляди пъти по-голяма отколкото да седнеш да рисуваш намясто, имайки предвид и че обикновено пече силно слънце през археологическия сезон, понякога духа силен вятър и въобще има множество неудобства при чертането на терен, които така си ги спестяваш.

 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 154 на списанието.

Подаряваме ти първите 8 статии  от брой 154 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: