Автор: Петър Теодосиев
Реших да ви представя музеите на БАН, тъй като не толкова много хора знаят, че Българската академия на науките има музеи и кои точно са те. Вероятно сте били в някои от тях, но винаги си заслужава да се посетят и да се разгледат постоянните или временните им експозиции. Надявам се този пост да накара някои от вас в следващите дни да си вземе билет на един или повече от следните музеи:
Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей
Прочетете: За традициите, науките за духа и мерака в работата – разговор с доц. д-р Веселка Тончева
Етно
графският институт с музей (ЕИМ) е част от Българската академия на науките. В него науката етнология се развива успоредно със съхранението на материално наследство на българския народ от миналото.
ЕИМ има 13 музейни фонда, научен архив, библиотека, художествено ателие, ателие за реставрация и консервация, както и издателско звено със специализиран компютърен софтуер. В музейните фондове се съхраняват над 50 000
музейни единици (тъкани, шевици, килими, костюми, накити, керамика, дърворезба, кована мед и желязо, обредно изкуство, икони, музикални инструменти). Част от тях са колекциите от експонати за културата на българите,
живеещи днес извън политическите граници на България – в Македония, Западните покрайнини, Северна Добруджа и Банат. Научният архив съхранява над 5 000 архивни единици с повече от 500 000 машинописни страници, 100
000 негатива и 5 200 стари снимки и портрети. Специализираната библиотека наброява над 25 000 издания, някои от които са единствени в страната.
1954 г. – Националният етнографски музей е настанен в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. До днес музеят се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.
http://iefem.bas.bg/za-muzeia.html
Етнографски музей (ИЕФЕМ–БАН)
(вторник – неделя)
пл. „Княз Александър I“ № 1
тел. 02 8052621
Националният антропологичен музей към Института по експериментална морфология
Институтът по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ) e създаден на 01 юли 2010 г. като приемник на Института по експериментална морфология и антропология с музей и Института по експериментална патология и паразитология (ИЕПП).
Намира се в гр. София, на бул. „Цариградско шосе” № 73, в непосредствена близост до сградата на Министерството на външните работи.
В музея има много възстановени образи на хора, живели по нашите земи в различни исторически епохи. Възстановките са дело на проф. Йордан Йорданов, който е единственият антрополог в България, използващ методологията на М. М. Герасимов за възстановяване на меките тъкани по черепа на човек. Във витрина в началото на експозицията са представени отделните етапи по време на работата по подобна възстановка.
Сред най-интересните експонати в музея са възстановените образи на българските царе Калоян (1168 – 1207 г.) и Самуил (неизв. – 1014 г.). В музея могат да се видят още образите на Захари Стоянов, Христо Ботев, Георги Раковски – видни борци за освобождението на България от османско владичество, и др.
В музея има също и няколко възстановки на гробове и на разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнско (със скръстени върху гърдите ръце).
НАЦИОНАЛЕН АНТРОПОЛОГИЧЕН МУЗЕЙ
1113 София, бул. Цариградско шосе 73
Тел.: +359 (02) 870 49 21
Националният природонаучен музей – БАН
Вижте още:
Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей при БАН
Природонаучен Музей „Плиоценски парк“ – Дорково
[Подкаст] Проф. Златозар Боев e открил за световната наука 36 родове, видове и подвидове изкопаеми птици
Интервю с Емилия Вачева: В науката човек просто трябва да се хвърли с главата напред и да заплува
НПМ е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа от България и света. Основните приоритети на музея са изучаването на биологичното разнообразие, опазването на природната среда и еволюцията на организмите. Във връзка с това главната задача на НПМ е всестранното проучване на фауната, флората, фосилите, минералите и скалите на България и други страни. Развиваните научни направления са таксономия, фаунистика, зоогеография и екология на паякообразни, стоножки, насекоми и всички класове гръбначни животни; таксономия на фосилни бозайници, птици и брахиоподи; флористика; минералогия. Някои направления се развиват с предимство и в резултат на това НПМ се явява национален център по биоспелеология, по археозоология и палеонтология на гръбначните животни, по проучване на прилепите. Силно развити са и изследванията на насекомите.
За музея: http://www.nmnhs.com/about-us-bg.html
Национален природонаучен музей
бул. Цар Освободител 1
1000 София
телефон: 02 9882894
Националният археологически институт с музей при БАН
Aрхеологическият институтс музей при Българската академия на науките е най-старата музейна институция в България. Веднага след Освобождението от турско робство, по време на дейността на Временното руско управление,
заедно с формирането на структурите на съвременната българска държава, започва и нейното изграждане. След създаването на Публичната (Народната) библиотека, към нея е обособена музейна сбирка, която скоро прераства в музеен отдел. Попълването му със старинни предмети става основно чрез дарителство, благодарение на активността на учителите от страната, които изпращали в София всичко, което според тях има историческа стойност
Целия текст тук (статия за списание БГ Наука): http://nauka.bg/wp-content/uploads/Arheologicheski-muzei-2011.pdf
Прочетете: “Интервю на Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН.”
Национален археологически институт с музей – БАН
1000 София, ул. „Съборна” 2
Сборник – Българската Наука в действие
В Сборника ще намерите всички работещи научни институции в България.
![[ПОДКАСТ] Любомира Велчева: Международна награда на херцога на Единбург - България](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2018/03/luba-podcast-700x466.png)
