Интервю с Емилия Вачева: В науката човек просто трябва да се хвърли с главата напред и да заплува

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Емилия Вачева и съм херпетолог. Родена съм в гр. Монтана. Завършила съм Биологическия факултет на СУ през 2014 и към момента съм докторант в Националния природонаучен музей – БАН. Занимавам се с изследването на хранителните и пространствени взаимоотношения между представители на три семейства гущери, срещащи се у нас.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Както казах, докторант съм в НПМ – БАН. За мен е огромна чест, но и отговорност да представлявам такава институция с дългогодишни традиции в изследването на биологичното разнообразие, а също и в херпетологията (още първият директор на музея – акад. Иван Буреш има огромен принос в изследването на родната херпетофауна). Музеят се занимава с различни дейности – както с поддръжка и съхраняване на най-богатата колекция на Балканите, така и с научноизследователска дейност, експертни оценки, образователна и популяризаторска дейност, обучение на деца и студенти, организиране на изложби. Така да се каже, музеят е една необходима връзка между света на науката и този на обикновения човек и най-вече на децата. Може би едни от най-хубавите ми детски спомени са свързани именно с посещенията на музея и отказа ми да изляза от там след часове разглеждане.


РЕКЛАМА:

***

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Още откакто се помня съм „запалена“, просто този пламък никога не е угасвал.

Като дете непрекъснато изследвах животинския свят наоколо, прекарвах много време сред природата и на село, заровена в листната настилка или преследвайки някой гущер. Четях и доста книги. Любими ми бяха (и все още са) книгите на Джой Адамсън, Б. Гжимек, Даръл – първите ми водачи сред джунгли и савани. Като дете мечтаех да изследвам дивите животни на Африка или влечугите на Австралия. В училище редовно подпомагах практическата част на обучението на своите съученици, носейки в клас ентомологични сбирки, останки от животни, птичи гнезда и други подобни, дори организирах изложби. Вече знаех с какво ще се занимавам – херпетология.

Съществена роля за по-нататъшното ми развитие като зоолог и херпетолог има Биологическият факултет, където се сблъсках със себеподобни. Още в първи курс, заедно с нашия асистент Атанас Грозданов и колеги, създадохме клуб С.К.О.Р.Е.Ц. и поставихме началото на редица дейности във факултета, както и наблюдения сред природата, направихме и експозиция с живи животни. По това време се запознах и с колеги – херпетолози, с които осъществих първите си теренни ходения в търсене на земноводни рано напролет, изследване на херпетофауната на малко познати места, а по-късно взех участие и в картиране и мониторинг на защитените зони по НАТУРА 2000. Сред тези хора бе и доц. д-р Николай Цанков, моят научен ръководител и гуру (ако мога да цитирам един наш приятел), който ме научи на научен подход и критичност, но най-вече успя да ми предаде своя пламък и безгранична любов към работата. Именно теренната работа ме запали наистина – часовете обикаляне в пек, безбройните километри през трънаци и чукари, тонове обърнати камъни и всичко това заради радостта от намирането на някоя змия, костенурка или гущерче. И от камък на камък, ето ме сега.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация е всъщност и първата ми такава. Заедно с колеги описахме няколко случая на меланизъм (черно оцветяване на тялото – бел. ред.) при представители на сем. Lacertidae, наблюдавани през годините. Подобни данни няма публикувани у нас до момента. Миналата година попаднах на два меланистични екземпляра живородни гущери (Zootoca vivipara) от Витоша, за високо планински видове меланизмът е екологична адаптация за привличане на повече слънчева радиация и по-бързо затопляне.

В момента подготвям публикации с резултати от проведени по време на дипломната ми работа изследвания и по темата на дисертацията.

Идеята на моето изследване е когато се дават данни за хранителен спектър на даден вид гущер, те да бъдат съобразени с наличния хранителен ресурс, типа местообитание и конкуренцията с други видове гущери. Подобно изследване е доста трудоемко, защото се налага събирането и определянето и на ентомологичен материал; определянето на хранителния спектър също става по трудния начин – за да се избегне убиването на животни, за определянето на храната им се използват фекални проби, а животните биват освобождавани на местата, от които са уловени.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се че има бъдеще науката в България. Като учен, занимаващ се с биоразнообразие, мога да ви кажа, че има толкова много бели петна в познанията ни за организмите и толкова много работа за вършене. За наш късмет се намираме в страна с изключително биоразнообразие, а най-голямото ни предизвикателство е да го опазим.

 

Как оценявате работата на екипа си?

От една страна работя с колеги херпетолози, които са изключителни професионалисти, а работата с тях е истинско удоволствие. Това са все хора, които са изключително отдадени на работата си, които не знаят почивка, но пък са и хора, с които винаги е забавно. Изпадали сме в много комични ситуации, особено по време на теренната ни работа.

От друга страна, предвид темата на дисертацията ми, около мен се сформира един екип от други отдадени на работата си хора, от НПМ и не само, които с удоволствие определят и най-дребните и надъвкани частици от насекоми и други безгръбначни животни от моите проби.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Разбира се. Имам поглед върху студентите в БФ и почти всяка година има по някой студент, защитаващ дипломна работа по някоя херпетологична тема. За съжаление малка част от студентите продължават да се занимават с наука и след като защитят. За изграждането на един научен кадър се иска много време и полагането на огромни усилия, което е свързано и с големи инвестиции, не става само с ентусиазъм, защото заниманието с наука е скъпо удоволствие и на много от младите им се налага да работят допълнително. От друга страна, да правиш това, което обичаш или да обичаш това, което правиш, е безценно.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Науката не иска хора, които се колебаят. В науката човек просто трябва да се хвърли с главата напред и да заплува. Това не е работа с ясно регламентиран работен ден, а работа 24/7. Освен това, научната работа е по-скоро творческа работа, носи много вдъхновение, а радостта от всяко едно дори мъничко откритие е неизмерима. Трудно ми е да се погледна отстрани докато работя, но съм виждала своите колеги как сияят, докато работят. И едва ли някой от нас е имал сериозни колебания дали да прави това, което обича.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Въобще в България много неща трябва да се променят, та да се стигне и до промени в науката. Науката първо трябва да си върне уважението сред общността, а какво уважение при такова заплащане.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Аз съм от хората, които не могат да не правят нещо, а често правят и няколко неща едновременно и всичко това на музикален фон (обикновено доста шумен такъв). Повечето ми интереси се въртят около животните. Обичам да пътувам с раница на гърба. Прекарвам много време сред природата, както по работа, така и намирайки си работа. Обичам да спя под открито небе. Обичам планините и дори това си хоби успявам да съчетая с работата си, изследвайки планински видове влечуги и земноводни. Почитател съм и на някои екстремни спортове, като например каяци и катерене. Отглеждам екзотични животни и растения. Когато мога се занимавам и с доброволчество, като например на Фестивала на боровинките на х. Амбарица.

Обичам да чета книги, интересувам се както от класическа, така и от съвременна наша и чужда литература, също от музика и фотография, обичам да рисувам. Влюбена съм в театъра.


Европейска нощ на учените 2022 г.: