Автор: Петър Теодосиев / БЛОГ НА ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

Тази седмица излязоха няколко публикации за това колко ниско е заплащането на учените от БАН. Мисля, че това се повтаря почти всяка година когато се гласува бюджета за Академията. Очевидно е, че има голям проблем между науката и обществото, особено сега покрай пандемията дупката между тях се увеличи още повече. Често го повтарям във видеата, които водя и в различни блог постове, че наистина учените са невидими за обществото и когато това вече се „вижда“ и от учените все едно е дошло от нищото. Времето в което живеем е различно и се променя много по-бързо отколкото можем да го осмислим. Начинът по който получавахме информация само допреди 10 г. няма почти нищо общо с този от 2022 г. Следователно трябва да променим и своите разбирания за това какво искат хората от институциите, дори те да са научни.

Тази ситуация не е нарочно срещу БАН или научните организации, а е нещо естествено, дори бих казал че закъсняло, но както всичко и това е следствие от Ковид процеса, който забърза не малко събития.

Миналата година с БГ наука обиколихме 8 града и заснехме доста научни организации, като повечето бяха университети. Те знаят как да „викат“ и да „искат“, а БАН е много по-пасивен в това отношение, въпреки по-сериозните си научни резултати.

Само ние от БГ Наука вероятно сме заснели и отразили поне стотина учени във вид на видео, аудио и текст. Отделно имаме и документални филми заснети през 2021 г., засягащи Академията. Но ние сме го правили самостоятелно, без БАН да ни заплати за това. Въпреки това сме достигнали стотици хиляди хора чрез каналите ни в интернет. Тук говоря само и единствено за съдържанието, засягащо БАН.

За съжаление не само обществото, но и част от decision making хората често не разбират научния процес. Дори често се бъркат проектите с финансиране на научен персонал. Проектите не носят задължително пари за учените, а по-скоро дават възможност за по-сериозна научна работа, но заплатите си идват от научната организация (заделените пари от бюджета за нея).

Между другото от 2019 г. има не малко добри промени, които увеличиха парите на докторантите и младите учени, но тези стъпки без сериозни политики в науката няма как да бъдат продължени. 

За мен това, което липсва е сериозна прозрачност на научните организации и добро промотиране на тяхната работа. Това няма да стане като се постави секретарката да бъде и ПР на института. Живеем във време, в което потока на информация е бърз и огромен. Трябва да се открояваш, за да бъдеш забелязан. Тук трябва да се работи сериозно в създаването на външно съдържание, което да покаже на обществото значимостта на науката и учените. Иначе като държава и за това ще трябва да плаща на външни експерти.

Изключително важно е науката да бъде финансирана, но това без обществена подкрепа не виждам как би се случило. Такава подкрепа обаче в общество, невярващо на науката и научния метод няма да има.

Научните организации и МОН трябва да поемат сериозно кампания за пропаганда (в най-добрия смисъл на думата) – късно е за маркетинг и да се насочат усилия и ресурси в тази посока. Иначе просто ще останем без специалисти и с празни лаборатории.

Ако пък се чудите какво са направили българските учени и институти – следете това, което пускаме и ще бъдете информирани.

На първо време може да видите “100 лица зад българската наука – 2021 г.” 

П.С.

Лично аз (Петър Теодосиев) подкрепям всички сериозни учени от Българската академия на науките и мисля, че обществото и правителството (държавата) също трябва да осъзнае важната роля на учените във всички сфери на живота ни. Тези учени заслужават не 20, а 200 милиона за наука, защото това ще промени живота ни към по-добро.

Може да видите Пресконференция по повод Декларация на VIII Общо събрание на Българската академия на науките относно предвидената бюджетна субсидия за БАН за 2022 г. – http://www.bta.bg/bg/live/show/id/0_v58w2ukr

Направи дарение на училище!