V Софийски фестивал на науката през погледа на сп. „Българска наука“

Автор
Екип на сп. „Българска наука“
leshoqd.jpg

За 5 поредна година сп. „Българска Наука“ се включи в празника на науката в столицата ни – Софийски Фестивал на Науката, който се проведе между 14-17 май в театър София и парк Заимов.
За най-голямото научно събитие на годината в България могат да се кажат много неща, но нищо не може да се сравни с това да бъдеш заобиколен от млади учени, които взривяват, омагьосват и създават науката пред очите ти. Потапяш се в света на физиката, чрез която се връщаш назад във времето или пътуваш в далечното бъдеще, докосваш се до най-малките частици във вселената, а само след минути се срещаш с най-големите учени на нашето време, които ти разказва за това, че атомите на лявата ти ръка може да са от различна звезда от тези на дясната ръка. Всяка година жителите и гостите на столицата имат възможността напълно безплатно да надникнат в света на науката, а заедно с тях и нашият екип посети голяма част от събитията в програмата, за които бързаме да ви разкажем.

Училищна програма

Близнаците Петър и Росен Теодосиев разказват забавни факти за близнаците

Как се раждат близнаците, какво представляват сиамските близнаци, какъв е семейният живот на близнаците и има ли свъръхспособности тях бяха само част от въпросите, които разгледаха Петър и Росен Теодосиеви, създателите на сп. „Българска наука“ в презентацията си за близнаците по време на Фестивала на науката. 
Науката до днес не може да даде много отговори спрямо феномена близнаци. В света има много видове и вариации на близнаци, а сред най-впечатляващите е двойки близнаци е Люси и Мария, който външно се различават толкова много, че не можем да кажем, че имат роднинска връзка да не говорим за това да ги определяме като близначки. Едната е с бяла кожа и червена коса, а другата с тъмна кожа и черна коса, но въпреки тази феноменална разлика са близначки. Удивителни са, нали?


РЕКЛАМА:

***

Науката и Холивуд

Всички гледаме холивудското кино и най-лошото е – вярваме му. А не трябва! Защо именно разказаха астрофизиците д-р Владимир Божилов и Никола Каравасилев и метеорологът Цветан Симеонов в презентацията „Науката и Холивуд“.
С цел да предизвикат по-трагичен обрат в сюжета и да впечатлят зрителите режисьорите имат навика да пренебрегват законите на физиката. Така във всички филми с космически пътешествия се забравя ограничението на Специалната теория на относителността, пътуването във времето крие парадокси и несъответствия, които си видими за всеки човек, дори с елементарни познания по физика. Никола Каравасилев разказа как според филмовата индустрия човешкия вид може да загинем – астероид/комета връхлита Земята, нашествие на извънземни, избухване на свръхнова – и трите възможности са доста преувеличени и определено не разработени от научна гледна точка. В Холивуд очевидно не правят разлика и между метеорология и климат, сподели метеорологът Цветан Симеонов.
Впрочем, по-скоро не бива забравяме, че филмите са с развлекателен характер и да не вярваме на всеки факт, представен в тях.

Fame Lab – All stars

Всички ние сме създадени от звезден прах и сме неповторими. Тази година фестивалът на науката реши да събере своите малки звездички, които за пореден път да покажат на публиката и журито как трябва да се популяризира науката.

10 младежи, заели второ и трето място през годините, в които се превежда Fame Lab в България, получиха втори шанс да се състезават по между си и да спечелят присъствие на международното състезание Лаборатия за слава във Великобритания.  По традиция всеки от участниците имаше три минути, за да представи разказа от областта на своите познания, а в състезанието се включиха Марина Маринова, Димитър Желев, Миглена Аладжова, Костадин Костадинов, Виолета Желязкова, Тома Щилиянов, Иван Везиров, Ростислав Кандиларов, Никола Каравасилев и Теодора Ханджиева-Дърленска.

Победителят тази година е Димитър Желев, който представи на зрителите какво представлява екологична бомба като разказа историята е за остров Гуам, където с кораб е била пренесена една кафява дървесна змия, което довело до екологична катастрофа на острова, който в момента е пренаселен с насекоми и змии. Подгласници на победителя са Виолета Желязкова и Костадин Костадинов, които ще посетят научните музеи в Лондон, а Иван Везиров спечели специалната награда на Българска национална телевизия – стаж в новините на БНТ.

National Geographic Channel представя „Отвъд магията“ на живо с DMC


Вторият ден от фестивала срещна науката с магия. Малко преди 18:30 пред театър „София“ беше пълно с посетители, очакващи да станат част от едно зрелищно магично шоу. Дръмънд Мъни­Кутс (ДМС), който е водещ на предаването „Отвъд магията“ по National Geographic Channel е в нашата столица и феновете му имат възможността да се срещнат със своя кумир.

Илюзионистът държи на точността затова неговото шоу започна точно в определения час. 29­годишният магьосник показа модерна магия и „ментализъм“ – четене на мисли като включи публиката в най-любимият на всички фокуси – тези с картите. Пленяващото шоу продължи малко повече от час, а голяма част от публиката бяха илюзионисти от страната, които дойдоха, за да видят уменията на своя колега. А посетителите се замислиха за връзката между науката и магията, които впрочем са навсякъде около нас.

За жабите и хората със Саймън Уот


Не може всички да сме панди казва Саймън Уот – биолог, водещ по БиБиСи, създател на „Обществото за защита на грозните животни“, автор и завинаги отдаден природолюбител. Именно затова Саймън Уот провокира хората да се замислят за останалите животинските видове, които може да не се толкова пухкави и красиви, но са не по-малко важни и нужни за баланса на природата. На срещата с публиката в София, Саймън отдели време, за да припомни за важността на жабите. Тези крехки и хлъзгави създания, всъщност са неизменна част от биологичната верига – без тях популацията на насекомите ще се увеличи главоломно, а птиците, които се хранят с влечугите ще останат без прехрана. Но за да не бъдат изядени, голяма част от жабките имат заплашителен и ярък цвят, защото всъщност са ужасно отровни. Жаба-домат, жаба-банан, ментова или ягодова жаба не са забавни измислици, а истински имена, с които тези земноводни са се сдобили заради ярката си окраска. И те са възхитителни и важни, напомни Саймън Уот от сцената на театър София.

Защо са ни необходими ГМО продукти

Победителят за миналата година в международния конкурс Лаборатория за слава ирландецът Порик Флъд обясни защо са ни необходими ГМО продуктите. В момента той е постдокторант в Института Макс Планк в Германия и с проучванията си се опитва да докаже колко е важно наличието на ГМО продуктите, но също и контрола по производството им.

От срещата с него, зрителите научиха защо днешните технологии за генно модифициране са достатъчно напреднали и безопасни, а също и как спомагат за оцеляването на цивилизацията. Генното модифициране е едно от най-големите постижения на човечеството, сподели Порик Флъд – с опитомяването на различни растения и животни ние всъщност сме променяли техните гени в продължение на хиляди години. С огромното нарастване на населението обаче ще ни се наложи да търсим по-бързи начини да променяме света около нас и една от крачките ще бъде именно генното модифициране на продуктите. Важно е, обаче, да знаем повече за този процес, за да не попадаме под влиянието на една или друга теория „за“ или „против“ ГМО продуктите и именно затова очаквайте в следващите броеве на сп. „Българска Наука“ научните факти за ГМО.  

Ще изяде ли мишката книжката?

В природата нищо не е вечно, сподели полската химичка Моника Коперска в рамките на Софийския фестивал на науката. С времето материалите се разграждат – металът корозира, пластмасата остава за дълго време в природата, но във формата на малки частици, така че не може да се използва за съхранение на информация, хартията, в зависимост от какво е направена, памук или дървесина, и как се съхранява, има различна продължителност на живота, която все пак не надхвърля няколко стотин години.

Стъклото е един от най-издръжливите материали и компанията Hitachi създава устройство за запаметяване на информация, което ако не завинаги, то ще оцелее поне няколко стотин милиона години. Направено е от кварцово стъкло, в което е въведен бинарен код, и информацията може да бъде разчетена с микроскоп.

Така че, ако ще пишете писмо на вашите потомци, използвайте стъкло, за да бъдете спокойни, че съобщението ви ще стигне до получателя, ако не се счупи междувременно.

Изкуствен интелект – от мечтата на Тюринг до ръба на познанието днес

На въпросите „Колко близо сме до създаването на изкуствен интелект?“ и „Какво всъщност разбираме под интелект и какво означава машините да могат да мислят?“  ни отговориха българският учен Светлин Пенков от Единбургския университет в Обединеното кралство и Виктория Атанасова, която се занимава с Когнитивна наука в Нов български университет. 

Те сравниха човешкият мозък и способностите на днешните компютри и роботи, разказаха как машините разбират моралните ценности на хората.

Проф. Ричард Докинс: По-странна отколкото можем да предположим

Поезия и наука в едно изречение звучи странно, може би дори прекалено странно, но такава е и Вселената „по-странна, отколкото можем да си представим“, сподели световноизвестният микробиолог и еволюционист Ричард Докинс, който гостува за първи път в България. Зрителите останах зашеметени от срещата с един от големите умове на нашия век, който за пореден път ни припомни колко невероятно място е Вселената, а науката ,чрез която я опознаваме, е много повече от полезна.

Ричард Докинс е един от учените, които чрез своите увлекателни книги и лекции популяризира разбираемото говорене за наука и запалва любопитството на все повече хора към непознатото.
Според него най-лесният начин да вдъхновите някого е: „Хванете някого за ръка, заведете го до един микроскоп, и го накарайте да погледне. Това, което той ще види, е съдържанието на една клетка и го накарайте да осъзнае, че в тялото му има над 13 милиона клетки или му обяснете, че атомите в тялото му са от взривени звезди и атомите на лявата му ръка могат да са от различна звезда от тези на дясната.“

Търси се: Любимото грозно животно на София


Любимото грозно животно на столицата ни е белоглавият лешояд. София е първият град извън Великобритания, който избра своят любим грозник по инициатива на биолога Саймън Уот. За титлата се бореха 5 претенденти – зелената крастава жаба, пеперудата Lignyoptera Fimidara, прилепът подковонос, медицинската пиявица и белоглавият лешояд, а всеки от тези сладури имате свой защитник в лицето на няколко млади учени. По време кратките презентации за всеки от животинските видове, зрителите научиха, че пеперудата Lignyoptera Fimidara не може да лети, че прилепът подковонос ражда малките си са с главата надолу и че популацията на белоглавия лешояд в България постепенно нараства.

Из света на роботите

Може би сте гледали робо-футбол – състезание по футбол на симпатични роботи, които се провеждат по целия свят. Ако не сте, задължително потърсете видеа от робокъп, които ще ви донесат гарантирана доза смях. Точно така се забавляваха и посетителите на презентацията „Из света на роботите“, в рамките на която докторантът в Единбургския университет Светлин Пенков представи робо-футболистите и запозна публиката с уменията на днешните роботи.

„Целта, която съм си поставил пред себе си и много се надявам да се сбъдне е след известно време да имаме български отбор по робо-футбол.“, сподели Светлин, а ние силно се надяваме тази негова мечта да се сбъдне. Защото освен научен прогрес, това събитие ще ни достави и изключително веселие.

Сп. „Българска наука“ благодари на Британски съвет за поредната среща с науката и очаква с нетърпение следващото издание на фестивала през 2016 година!


Европейска нощ на учените 2022 г.: