Търсене
Close this search box.

Успешната мисия на Индия към Луната и някои неуспешни скорошни опити

Успешната мисия на Индия към Луната и някои неуспешни скорошни опити

Успешната мисия на Индия към Луната и някои неуспешни скорошни опити

Успешната мисия на Индия към Луната и някои неуспешни скорошни опити


Направи дарение на училище!



***

„Чандраян-3“ – ракетата-носител се издига от пускова площадка в Шрихарикота.

 

„…да управлявате ракета в космоса не е за вас като да плувате през езерото.“

Ерик Франк Ръсел

Докато се опитваме да изведем себе си и своята техника извън орбита, смисълът на този цитат се потвърждава отново и отново. Неотдавнашните опити за докосване на Луната — постижение, осъществено за първи път преди почти 60 години от сондата Луна-9 на бившия Съветски съюз — бяха изпълнени с провали.
Но на 23 август индийски космически апарат кацна успешно на повърхността на Луната.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Мисията „Чандраян-3“, която стартира на 14 юли, достави спускаемия модул Vikram и лунохода Pragyan до южния полюс на Луната, регион, за който се смята, че съдържа воден лед.
Всякакви възможни запаси от воден лед биха предоставили съществен източник не само на питейна вода за бъдещи мисии на Луната, но и на водород за гориво. Това е вторият опит на страната за лунно кацане, след катастрофата на спускаемия апарат на „Чандраян-2“ през 2019 г. 

Кацането на Vikram поставя Индия в рядка група на страни, успешно извършили „меко кацане“ — в сравнение с неуправляемото „твърдо кацане“ — на Луната: Съединените щати, бившият Съветски съюз и Китай. Но успехът на мисията следва други скорошни провали.

На 19 август лунният спускаем модул „Луна-25“ на Русия се разби. Космическият кораб беше в орбита около Луната в продължение на няколко дни, когато, според космическата агенция на Русия, връзката е изгубена, след като корабът е задействал двигателите си по време на маневри преди кацане. „Луна-25” беше насочен към района около кратера Богуславски близо до южния полюс на Луната, където щеше да проучва повърхността и разредената ѝ атмосфера.

По-рано тази година, на 25 април, японският спускаем апарат „Хакуто-Р“ също се разби на повърхността на Луната. Според ispace, частната компания, разработила мисията, сблъсъкът е станал, защото бордовият софтуер е изчислил погрешно височината на модула над лунната повърхност. Спускаемият апарат трябваше да кацне в кратера Атлас от близката страна на Луната и да изследва лунния прах.

Въпреки относителната си близост от малко под 400 000 километра, Луната представлява предизвикателство за космическите апарати, насочили се към нея. Това до голяма степен се дължи на факта, че естесвеният ни спътник няма атмосфера.

 

 

Стандартният механизъм за забавяне на падащ обект на Земята — парашут — поради това е безполезен, казва Дейв Уилямс, учен по лунни и планетарни науки в Центъра за космически полети на НАСА в Грийнбелт, Мериленд. „Единственият начин да забавите падането си е с реактивни двигатели.“ Тук вече навлизаме в дълбоки води, казва той, тъй като подобна процедура изисква, наред с други неща, контролиране на ориентацията и тягата.

Гравитационното ускорение на Луната, макар и само около една шеста от това на Земята, е достатъчно силно, за да окаже вредно въздействие върху повреден космически апарат в свободен пад, казва Уилямс. (Космическите апарати, кацнали на комета или астероид, се справят по-лесно, тъй като гравитационните им полети обикновено са толкова слаби, че няма опасност от сблъсък.)
Съществува и предизвикателството да се определи безопасно място за кацане. Област, която изглежда гладка при поглед от орбита, може всъщност да е осеяна с камъни или други неравности, казва Уилямс. Софтуерът на космическия апарат трябва да може да оценява терена самостоятелно.

Да се разчита на човешки оператори от Земята не е практично, казва Уилямс, заради твърде дългото забавяне в комуникациите (поради ограничението, което скоростта на светлината налага). „Винаги закъснявате с 2,5 секунди.“

Въпреки това Луната остава привлекателна цел, на 26 август и Япония ще опита отново. Космическата агенция на страната планира да стартира своята мисия Smart Lander за изследване на Луната от космическия център Танигашима. Не е обявена дата за кацане, но ако всичко върви добре, сондата в крайна сметка ще кацне близо до кратера Шиоли от близката страна на Луната.

 

Превод: Кристиан Петров

Източник: https://www.sciencenews.org/article/india-chandrayaan-moon-landing


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.