Кога за последно бяхте в библиотека? Да си вземете книга от рафта и да я отнесете вкъщи, за да я прочетете и после да я върнете, за да може някой друг да направи същото. И така едно копие на книга да изживее стотици, а защо не и хиляди животи в ръцете на различни хора.
Последните 3 години от гимназията прекарвах по цял ден в градската библиотека “Дора Габе” в Добрич. Там за първи път открих начин да задоволя любопитството си и да разбера, че в книгите има отговори на почти всички въпроси – стига да знаеш как да “питаш” и да им се отдадеш.
Живея в София вече близо 17 години, но преди година и половина за първи път си направих карта за Столична библиотека. Мястото е хубаво и дори има Коуъркинг с нови бюра, където всеки с карта за 8 лв. на година може да посещава всеки един ден (освен неделя). Само трети етаж посещавам, където е зоната за обществени науки, където има всякакви интересни книги и списания. Всички са любезни и е приятно да си четеш или търсиш книгата, която ти трябва. За мен истинският храм на човешкото знание е сред книгите, където е събрано то. Има нещо различно като усещане и атмосфера когато наоколо е тихо и имаш хиляди книги около себе си.
Така създадох “БГ Наука” като ученик и започнах да се занимавам с нея – за да си намеря оправдание да седя максимално дълго сред книгите, отколкото в училище.
Живеем във време, където всеки иска тук и сега да научи, да разбере и да приложи (успешно) наученото без да се налага да инвестира време. Търпението е нещо сякаш от миналото. Кой днес има търпение?
Трябва обаче да се завърнем повече към четенето на книги и дълги статии, от които ще научим нещо ново и ще ни е приятно в процеса. Книгите също така ни учат на търпение и спокойствие. Умения, които в големия град се вижда, че са рядкост.
Така че вземете си карта за библиотеката – цената е символична, а удоволствието безкрайно!
Петър Теодосиев, БГ Наука