Цели 16 минути е продължило успешното „пленяване” на антиматерията в ЦЕРН. Смята се, че това време е сравнително достатъчно, за да се изучи тази странна, но явно изключително важна за Вселената и познанието за нея субстанция. Този действително исторически резултат е постигнат чрез експеримента АЛФА, при който т.нар. „Антипротонен забавител”, т.е. вакуумен капан, улавя с помощта на силни магнитни полета атоми на антиводорода. Те съдържат отрицателно зареден протон (антипротон) и позитрон (положително зареден електрон), т.е. античастици на „класическите“ протони и електрони, които са съответно с положителен и отрицателен заряд. Главната цел на изследователите е била да се сравнят енергийните нива на водорода и антиводорода, за да се установи дали антиматерията има същата като на материята сила на електромагнитно въздействие. Установено е, че за времето, за което са „удържани”, атомите на антиматерията се успокояват, т.е. преминават в основно състояние, което пък позволява да се направят измервания, позволяващи после да се изучи симетрията, известна като „CPT” (Charge, Parity, Time). Симетриите във физиката описват начините, по които процесите изглеждат след определени трансформации. Симетрията включва едновременно заряд, паритет и време, тоест това е фундаменталната симетрия на физичните закони при определени трансформации, установена чрез едновременните инверсии на величините заряд, паритет и време. Някои нарушения на тази симетрия, или т.нар. „асиметрия”, установени от физиката още от 50-те години на 20. век, се обясняват теоретично с наличието на антиматерия.

Научният ръководителна АЛФА Джефри Хангст (http://athena-positrons.web.cern.ch/ATHENA-positrons/wwwathena/hangst.html) заяви, че атомите на антиводорода могат да се удържат за около 1000 секунди, което е достатъчно, за да се изучат. Засега са „уловени” около 300 атома на антиматерията. Идеята, че антиматерията има същата като на материята сила на електромагнитните взаимодействия, е в основата на теорията за Големия взрив, който преди 13 милиарда години е създал еднакво количество материя и антиматерия, но последната е изчезнала. Учените я „преследват”, за да открият свойствата ѝ и да обяснят асиметрията.

Трудността на „улавянето” е в това, че антиматерията много бързо бива унищожена при контакт с материята, като при това се отделя голямо количество енергия. Съобщението е направено от списанието Naturephysics (http://www.nature.com/nphys/index.html) на 06.06.2011 г.