Направи дарение на училище!

Автор: Биляна Митова /част от курса на БГ Наука за Автори/

Той е български историк и дългогодишен директор на НИМ. Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на българското средновековие, османския период и новата история. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

проф. Божидар Димитров е роден през 1945 година в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в Софийския държавен университет и прави докторат по история.

През 1985 година става старши научен сътрудник II степен, но тъй като в публичното пространство присъства с титлата професор (която не е равнозначна на ст.н.с. II), през декември 2009 година заявява: „Аз никога не съм се титулувал като професор.“ Съобразно новия закон научното звание „старши научен сътрудник ІІ степен“ се трансформира в научна длъжност „доцент“. На 3 април 2008 г. Университетът по библиотекознание и информационни технологии му присъжда званието „Почетен професор (Професор хонорис кауза) на УниБИТ“

Започва научната си кариера през 70-те години на 20 век. Тогава получава достъп до ватиканските архиви, където попада на част от „История на България“ на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година. Намира я  в архива на Борджиите. 

Сред архивите на Ватикана намира и най-стария глаголически паметник от Охридската книжовна школа – Асеманиевото евангелие. То е от втората половина на Х век и съдържа 158 пергаментови листа. Намерено е в Йерусалим от ориенталиста Йосиф Асеманий през ХVІІІ век, който го предава през 1736 година на Ватикана. След консултация с БАН Божидар Димитров предлага на католическата страна да се направи съвместно издание на старинния паметник. Хората на папата даже се съгласяват. Но в един момент при историка дошъл шефът на католическата библиотека и му заявил, че не може да се издаде, защото югославският посланик протестирал, че не бил на български, а на македонски език. Тогава проф. Димитров му предоставя контактите на 10 от най-големите славистични центрове в Австрия, Рим, Неапол и съветва католиците да ги питат дали са съгласни да участват в симпозиум във Ватикана, който България ще плати до последната стотинка. На този форум по предложение на Божидар Димитров трябва да се обсъди и реши на какъв език е Асеманиевото евангелие. Форум не е организиран, но въпреки това Асеманиевото евангелие е издадено от Акисния Джурова.

Един от фактите, който малко хора знаят за проф. Божидар Димитров, че е  чиракувал като портиер в Националния исторически музей при създаването му през 1984 година въпреки че вече бил кандидат на историческите науки. Това било единственото свободно място.

„Една седмица приемах и раздавах палта, защото беше в най-големия студ през януари“, разказа професорът, който на 1 ноември ще се пенсионира и на негово място ще бъде избран друг директор. Казали му, че докато се отвори щат за уредник, ще трябва да стои на вратата.

В един момент успял да се премести като пазител на залата. Седял на един стол и четял книги. Там прекарал още няколко месеца и чак тогава се отворило място за уредник, каквато била мечтата му.

„Аз седях и превеждах от староиталиански документи на венецианските шпиони в Османската импария. Там имаше много сведения за България. По-късно ги издадох в книга – „Венециански документи за българската история“ – разказа още професора за първите си години в музея ред вестник 24 часа

Една от историческите области, която представлява интерес за него, е македонските земи и лъжите на македонизма. По тази тема той пише и книга под заглавието „Десетте лъжи на македонизма“:

“Тази книга разказва на достъпен за всеки език истината за начина, по който е изграден фундаментът на македонизма, т.е. за онзи нямащ нищо общо с историческата наука набор от чисти лъжи, с които се постановява дълбоката древност на македонската нация, език и държава. Истината е съвсем друга – македонската нация, език и държава са продукт на великосръбската държавно-политическа мисъл от края на XIX и началото на XX век”, накратко описва книгата си проф. Божидар Димитров. 

Телевизия БТВ през 2012 година прави документалния филм “Мъкедония“, който взима за основа книгата на професора:

„На Балканите лъжите и историята често разменят местата си. И ако до скоро те бяха пазени за вътрешна консумация, преди 2 години македонското правителство реши да затвори всички усти с твърде голям залък – проекта „Скопие 2014”. Правителството край река Вардар започна да гради своя чисто нова история на стойност повече от 300 милиона евро под формата на огромни паметници и колосални сгради в стил „македонски барок”.  Това казват репортера Иван Георгиев и оператора Борис Пинтев в своя филм. 

За лъжите и историята на Македония говори и професора:

„В Западна Македония е живял друг античен народ – илири. Твърди се, че държавата им се е наричала Илирида или Дардания. След създаването на българската държава в македонските земи през 681 г. от кан Кубер името ѝ е било България. Това често води до объркване на сведенията, които съобщават византийските хронисти за военни действия между България и Византия. Те се приписват на Дунавска България, макар че изглеждат невъзможни.

През първите векове на османското владичество тази земя продължава да се нарича България и от турците и от чуждите автори. Крали Марко, който е сърбин, се нарича български крал, просто защото населението на държавата му е българско. Едва през XVIII – XIX в. европейските хуманисти връщат античното име Македония и по тези земи. Границите ѝ са определени съвсем произволно. Така за източна граница на Македония се приема река Места, която в Гоцеделчевската долина е широка десетина метра. Дали някой сериозна смята, че в селото на десния бряг на реката живеят македонци, а на левия бряг на десет метра разстояние – българи.“

Друг интересен факт за историкът е че той е имал достъп до оригинала на „История славянобългарска“. Нa 13 ceптeмври 1996 година e дoнeceна oт aнoнимeн дaритeл в Нaциoнaлния иcтoричecки музeй. Тoй ocтaвя ръкoпиca, увит във вecтник, при ceкрeтaркaтa нa дирeктoрa нa музeя Бoжидaр Димитрoв.  Една година по-късно е върнат лично от проф. Божидар Димитров в „Зографския манастир“ на о. Атон, а беловата на книгата се пази в НИМ;

„Хората много се интересуват и искат да я видят. Увеличиха се посетителите в музея. Хората искат и се гордеят“, споделя историкът.

Беловата на „История славянобългарска“ също е донесена лично при професора в кабинета му в НИМ от близък на негов приятел:

„На науката е известна една белова – с красив калиграфски почерк. С нея Паисий е обикалял България, но тя е загубена. Раковски пише, че я е виждал, но после е изчезнала“, казва проф. Димитров. 

Когато я вижда си спомня, че „Аз съм завършил във Ватикана и трепнах, защото беше истинска. По-късно изследването на Народната библиотека го доказа“.

проф. Божидар Димитров прави няколко открития през годините. През 1985 година започва археологическите проучвания на остров Св. Иван. На няколко пъти разкопките са започвани и спирани, поради различни причини. Но през 2012 година професор Казимир Попконстантинов продължа проучването на разкопките и намира кости за които се предполага, че са на св. Йоан Кръстител:

„Част от черепа и едната ръка на Свети Йоан Кръстител са се пазили в Константинопол, в Патриаршията. Потвърждава се, че това са автентичните му кости“, заяви проф. Божидар Димитров, който присъства на отварянето на находката в Историческия музей в Созопол

„BBC“  прави 5 минутен репортаж, а „National Geographic“ дори и документален филм който може да видите по-долу:

Британски и датски учени правят ДНК експертиза, която установява че костите, открити на о. св. Иван край Созопол и обявени за мощи на св. Йоан Кръстител са от I в. сл. Хр.

Изследване, извършено в Оксфорд е датирало част от находката чрез изотопен анализ. Едновременно с учените в Англия и датските експерти от Университета в Копенхаген показват, че всички, намерени в изровения при разкопките саркофаг, кости принадлежат на един и същи мъж, роден в територията на днешния Близък Изток. От там произхожда и Св. Йоан Кръстител.

В родния му град Созопол прави и едно от най-сензационните исторически открития в Созопол.  До древен храм, сред множество некрополи, екип от архелози попада на скелети отпреди 700 години, а в единия има забит железен кол в гръдния кош. Това според директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров са следи от ритуали срещу вампирясване, целящи да предпазят живите от зли духове. Хора, които приживе са били зли, след смъртта им са били пробождани с железен или дървен кол. Смятало се е, че това ще предотврати оставането на душите им на земята, където да тормозят живите. Древният езически ритуал се е практикувал, за да попречи на злите мъртви хора да възкръснат от гробовете си. По думите на Димитров в България са открити над 100 погребения на хора, нарочени за вампири, но само веднъж преди това в Созопол е направено подобно странно откритие. 

Авторитетни медии като „Дейли телеграф“, „Индипендънт“, Нешънъл Джиографик“ и други  правят материали за вампирските гробове и ритуалите срещу вампири, практикувани по тези земи.

За известно време останките на Созополския вампир са изложени в Националния исторически музей (НИМ) в София, като успява за това време да повиши посещенията му с 30%.

„При засилени мерки за сигурност скелетът на вампира от Созопол беше пренесен в София. На тези, които се страхуват вампирът да не донесе нещастия на София и на софиянци, ще отговорим, че той е обезопасен чрез пробождането с железен кол още през средните векове. В този смисъл той е по-малко опасен и от утилизиран снаряд“, коментира тогава с типичния си хумор Божидар Димитров.

През годините прави историята интересна за много българи, като съвместно с вестник 24 часа издава „24-те чудеса на България“-обекти, които ни карат да сме българи. 24 природни и исторически обекта в книгата са избрани след  читателски вот във вестника. 

Проф. Божидар Димитров е известен и с това, че е голям пазител на българската историческа памет-спасява архиви, икони, паметници.

През 2016 свиква директорски съвет за възстановяване на българския военен паметник на Каймак-Чалан:

„Националният исторически музей има голям опит във възстановяване на военни гробища и паметници в Македония, досега сме реставрирали над 10“, посочи директорът на Националния исторически музей пред Агенция „Фокус“.

Той помага за набирането и на средства за реставрацията на църквата „Свети Петър и Павел“ в с. Беренде:

„Тя е на равнището на Боянската църква като качество на стенописите и дори са по-ценни с това, че са 50 години по-стари и, че там е единственото изображение на българския цар Иван Асен II. Това означава, че той би трябвало да е ктитор на тази църква, тъй като той не е светия и не е редно светско лице да бъде изобразявано.

Тя е гробищна църква, в нея се опяват за последен път покойници, в средата на средновековно гробище е. Значи той е бил ктитор на тази църква, което е малко загадъчно. Не е престижно един цар като Иван Асен да бъде ктитор на една малка гробищна църква“, обясни професорът.

Лобира и за експедиция на Ледения континент:

„Аз съм лобирал пред отговорните институции за пари за тази експедиция и като морски човек изтъквах голямата полза за България. Това е международен престиж за България. Страните, които могат да си позволят да изследват Антарктида с постоянни бази, са много малко. Хубаво е да се развява българският флаг някъде в Антарктическия континент. В Националния исторически музей ще бъдат показани експонатите, които са донесени от там. Този залив е по-голям от родния созополски залив“, коментира историкът.

Заради приноса на проф. Божидар Димитров към Българската антарктическа програма е кръстен залив в Антарктида на негово име. Заливът Димитров е широк 6,8 км и е разположен на полуостров Велинград на брега Греъм. В него се вливат ледниците Хук и Русалка. На входа на залива е разположен остров Камакуа.

Когато е директор на НИМ се откриват в музея мощите на четирима светци, пазени досега в тайна в хранилището му.

Светите мощи са открити при реставрацията на мощехранителница, която досега се е пазела в секретен фонд на Националния исторически музей. Под изображението на Света Богородица реставраторите са открили надпис, който гласи, че това са мощите на четирима светци – Свети Дионисий, Свети Пантелеймон, Света Параскева и Свети Харалампий.

Светините се пазели в тайна до началото на 90-те, когато са разсекретени. Донесени са на българска земя преди Първата световна война, за да се предпазят от унищожение.

„Кутията произхожда от фонд, който до 1992 година беше секретен и съдържа църковни утвари, събрани от разузнавателен отряд от 1917 година. Прибрали са ги, но след Ньойският договор е трябвало да ги върнем, укрили сме ги и след 1964 преправят договорите”, обяснява проф. Божидар Димитров пред телевизия бТВ.

За финал-въпреки своите спорни изказвания и остър език, не можем да отречем факта че професора е допринесъл много за запазването на историческите документи и реликви. А с предаването си „Час по България“ по телевизия „СКАТ“ успява да събуди интереса на зрителите към историята ни.  В него той е канил изтъкнати български учени, историци, археолози, музейни специалисти, писатели, художници, журналисти и други. Зрители също са участвали със своите мнения и въпроси. Във всяко предаване по подходящ начин се е онагледявало с видеоматериали, снимки, карти, схеми и друг илюстративен материал, свързан с обсъжданата тема.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!