Направи дарение на училище!

Автор: Леона Асланова, д-р по Бизнес администрация, Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”, leona.aslanova@vfu.bg

“Тези, които отхвърлят подобрение, защото е новаторство, след някой и друг ден ще бъдат принудени да приемат новаторството, когато то е престанало да бъде подобрение”.

Стратфорд Канинг, виконт Стратфорд де Редклиф, британски дипломат (1786-1888)

Разбери повече за БГ Наука:

***

Абстракт: в настоящата академична статия се разглежда въвеждането на ново икономическо понятие, явление и термин “деновация”, който притежава следните принципни характеристики: 1.) принцип на антитезата – намаляване или обезсилване на въздействието на иновациите; деновацията работи в посока противоположна на икономическото въздействие на иновациите за обществото; 2.) принцип за центъра и периферията – деновациите винаги възникват в центъра; 3.) принцип за скоростта на навлизане на пазара – деновациите винаги навлизат и се разпространяват по-бързо от иновациите; (нужни са им по-малко средства, не се съобразяват с регулациите, естествено приети са от пазара).

Ключови думи: иновация, деновация, предприемачество, прогрес, регрес

В дисертационния си труд от 2021 г. описвам разбирането си за ново теоретично понятие противоположно на иновацията, което дефинирам като деновация или антииновация. Във връзка с него развих и тезата, която искам да проверя с поредица от бъдещи поручвания, основа на монографията ми, че “държави, в които се въвеждат по-малко или в ниска степен иновации, в същото време се въвеждат повече деновации на пазара и обратното – в държави, в които се въвеждат повече иновации или в по-висока степен, са налични по-малко деновации (антииновации)”.

Теоретично звучи сложно, но в реалността, когато обяснявам на студентите си и във всекидневната реч за какво става дума ситуацията е проста.
България е страна с нисък достъп и въвеждане на малко иновации в живота на обществото на годишна на база, а в същото време до всяко училище може да си купите “вредни за здравето или морала стоки” цигари или алкохол, в някои случаи и наркотици. 

В много малки села и градове няма аптеки, но има малко казино и голяма реклама на хазарт. Достъпът до спешна медицинска помощ в страната за много хора е ограничен или невъзможен, а в същото време в развитите страни здравните иновации заемат значима част от ръста в икономическото им развитие. 

Иновациите подобряват живота на обществото и икономиката на държавите, деновациите ги влошават. Двете понятия се намират в зависимост и моята цел е да изследвам нейните количествени и качествени измерители оттук насетне и да докажа, разбира се, че такава зависимост и взаимовръзка съществува.

През 2024 г., когато започвам този текст, 3 години след защитата на дисертационния ми труд, България все още заема последна позиция в Европейския индекс за иновации и икономиката на страната не е преориентирана към икономика на знанието. 

Въпросите, които си задавам в момента са свързани със самопреценката на хората в общесвтото и тяхното разбиране за последните най-големи подобрения  (иновации), навлезли в последните 2 години в живота им и преценката, съответно за най-влошаващите компоненти на жизнения им стандарт.

Надявам се, с това да помогна поне на регионално ниво да постигнем по-добро разбиране, за това което обществото оценява с положителен знак като повишаване в качеството си на живот и това, което оценява с отрицателен знак, съответно кои продукти, услуги, процеси, счита, че се отразяват негативно на благосъстоянието му. 

Във въпросника питам за най-полезните нови продукти, услуги, процеси, дори и събития, които хората катeгорично могат да посочат като резултиращи в подобрено качество на живот за самите себе си и съответно за най-негативните. Питам затова дали отчитат спад или подобрение в жизнения си стандарт. С две думи – питам за иновации и деновации. Положителните и отрицателните икономически изменения, които доминират живота ни и го теглят напред към прогреса или назад към регреса. Разбира се продуктите, услугите и процесите са следствия на по-дълбоки причинно-следствени връзки, които са както исторично, така и икономически, културно и ситуационно национално обусловени. Високият или ниският праг на толерантност за бързо приемане на иновациите или тяхното отхвърляне от обществото е също недостатъчно изследвана територия и аспект в икономическото развитие на България, която няма да успеем да обхвана с настоящото проучване. Нито причините, които продължават да държат България “закотвена” на последното място в Европейския индекс за иновации, откакто той е въведен. Нито особеностите на политическата и социално-икономическата обстановка, следствие на периода след Covid-19, началото на войната в Украйна, войната в Ивицата Газа, турбуленциите в нестабилното управление и др.

Моето проучване търси гледната точка на потребителите относно иновациите и деновациите, които те успяват да припознаят и оценят като значими за своя живот. Съзнавам, че такава гледна точка е субективна и може да се отклонява значително от информацията, която предоставя българската държава на Евростат или в публични документи; че тя е както регионално обусловена, така и психологически детерминирана, но я намирам и за добра основа за началото на разговора ни за систематичното повишаване на качеството на живот на българското общество през достъпа му до модерни и високо-технологични подобрения от една страна и несанкционирания му достъп до увреждащи здравето или благосъстоянието продукти, услуги, процеси от друга. 

De-novation – „Denovation“ е терминът, който използвам, както обясних по-горе, за да обознача противоположността, антонима на термина „in-novation“. „Анти-иновация“ означава, че съществуват продукти в масово производство, с мащабен дизайн на употребата и съвършени функция и форма, които не носят полза, а вредят на човечеството. Ако разгледаме понятието цигари и никотинов бизнес, алкохол, сурогати и т.н., които в икономиката се определят като „акцизни стоки”, ще разберем съществения характер на тази връзка. Акцизите са една от най-старите форми на косвено данъчно облагане в икономиката. Те са въведени през XVII в. и представляват надбавка (допълнителен данък) към цената на стоките, която потребителят плаща при покупка. Икономистът Адам Смит описва акцизите по следния начин: „Мотивът за използването на акцизи трябва да бъде единствено желанието да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги“, които той нарича „данъци върху греха“. Деновациите не бива да се бъркат с идеята за иновацията, като посланик, казано просто, на доброто, полезното, улесняването и прогреса. Намаляването на риска от антииновации, които са икономически санкционирани в обществата, трябва да бъде приоритетна грижа на едно общество, насочено към иновационна икономика. 

В България широкото и неконтролирано разпространение на хазарт, цигари (дори без акцизен бандерол), алкохол, нискокачествени храни и вредни съставки вреди на обществото от години.

За да бъде още по-ясен примерът, с който разграничавам иновации от деновации, ще ползвам сектор Транспорт, за да илюстирам случилото се в столицата на България – София, в последните 10-15 години. В рамките на този период столицата се сдоби с голямата си иновация – метрото; подмениха се много от превозните средства с по-модерни и нови електрически автобуси, нови трамваи и тролейбуси; на повечето спирки има електронни табели, които указат след колко време да очаквате пристигането на следващото конкретно по номер превозно средство; във всички превозни средства от градския транспорт бяха монтирани устройства за покупка на електронен билет с дебитна или кредитна карта; изчезна “феноменът” на опасните и препълнени маршрутки, наложил се като по-евтин, но и по-опсен заместил на градския транспорт в определени години.

Неслучилите се подобрения – голяма част от спирките на градския транспорт не са съобразени с човекопотока на гражданите и или са твърде много или недостатъчни за конкретната линия; самите спирки все още са тесни, неудобни, без места за сядане или багаж; нямат единен дизайн; в града все още липсват достатъчно свързващи велоалеи; 

Деновациите – препълненият студентски град и наличнието на само две превозни средства, които да изведат студентите до центъра на града – съответно автобусите 94 и 280, например, води до тяхното обичайно препълване и претъпкване до степен на непоносимост с миризмата, теснотата, липсата на въздух и удобство и комфорт при пътуването. В този смисъл, това, че превозното средство е чисто ново, това че може да платите с дебитна или кредитна карта, стига изобщо да достигнете терминалното устройство; или това, че тези автобуси слизат директно до сградата на Ректората на СУ “Св. Климент Охридски” спира да има каквото и да е значение като иновация. Въздействието на иновацията, като концепция за подобрение и улеснение на човешкия живот се е сблъскало с лоши имплементация и планиране.

Същото е с информационните табели, указващи ясно след колко време ще дойде следващото удобно за вас превозно средство, защото когато видите, че това време не е между 0 и 15 мин., а е, например, 49 мин., тяхното наличие спира да има значението на подобрение. 

Примерите в България са много, но за да подчертаем смисъла на основната теза, че деновациите намаляват или обезсилват напълно въздействието на иновациите, ще трябва да обърнем внимание на още един феномен.

Когато говорим за иновации и деиновации винаги говорим за център и периферия. Посоката на първите е отвън-навътре, налага се да пробият статуквото, за да заменят една дизайн концепция с друга. Вторите, антииновациите, възникват винаги в центъра и стремежът на обществата (по Фуко) е да ги изтласка в периферията до пълното им заличаване.

На времевата граница, на която иновациите и деновациите се пресрещат в историческото развитие на едно общество, възникват най-интересните пазарни феномени. Например 2023 г. стана известна с пробива на изкуствения интелект и неговата достъпност през безплатната версия на ChatGTP-3-5. Но не само. Появиха се още стотици безплатни и платени софтуерни версии на други чатботове или инструменти за създаване на видео, изображения, музика, текстове, анализи, прогнози, персонализирани образователни програми и пр. Тяхната дизайн концепция настъпва от периферията към центъра с тенденцията да промени остарели и закостенели традиционни индустрии като музикалната, рекламната, образователната, консултантската, администрацията и др. В същото време в центъра се появиха антииновациите – домашни работи на ученици, създадени не от тях самите, а с помощта на изкуствен интелект, плагиатство и фалшифициране на информация в огромни размери. Дори New York Times заведе дело срещу Microsoft и OpenAI за нарушаване на права на интелектуална собственост.

Тези явления може да изглеждат на пръв поглед като различни светове, но са тясно свързани.

Иновациите са мислени и разбирани като двигател на икономическия растеж. Те повишават производителността, като позволяват да се създава повече богатство с по-умен труд. (Ако откриете същата фраза с „по-малко“ труд, помнете, че няма как да е вярна). Когато икономиките не въвеждат иновации, резултатът е стагнация, неравенство и цял хоризонт на безнадеждност, който днес определя живота на повечето работещи хора в развиващите се страни. Оставен на собствените си сили и възможности, реално, пазарът е винаги по-склонен да допуска деновациите и да не инвестира огромни и бавни ресурси в иновациите (те си остават неприложна наука (изобретения) отвъд пазара). Обратно – държавите, големите корпорации и наднационалните съюзи, чрез регулациите, се стремят да удържат посоката на иновациите. Съзнавам, че на пръв поглед е по-скоро доста объркващо. Как така бюрокрацията и регулациите удържат посоката на иновациите, не им ли пречат?

Да, пречат им да навлизат бързо и по-либералните пазарни системи го доказват, но в същото време възпират антииновирането на пазара в разумни граници. В този смисъл най-добрият икономически механизъм за иновационни стимули би включвал стъпаловидни мерки за бързо поощряване на новата дизайн концепция ведно с бързо санкциониране на нежеланата й употреба. Например, ако етичната употреба на работата с изкуствен интелект бъде разрешена още от утре в българската образователна система, това ще стимулира навлизането на дизайн концепцията, докато в същото време е задала мека мярка за ограничаване на нежеланата й употреба. За да се върна към мисълта си, по-горе, относно иновациите, като двигател на икономическия растеж – въздействието на всяка новаторска дизайн концепция почти винаги зависи от реорганизацията на обществото по начин, който да се възползва от потенциала на нововъведенията. А това е във функциите на държавите и/или наднационалните съюзи – да търсят ползите и механизмите за подобряване на човешкия живот чрез всички нови технологии и тяхното поставяне в центъра.

Следователно, за да обобщим принципите на изследваното ново явление или икономически термин “деновация” е важно да подчертаем следното:

1. ) Принцип на антитезата – намаляване или обезсилване на въздействието на иновациите; деновацията работи в посока противоположна на икономическото въздействие на иновациите за обществото;
2. ) Принцип за центъра и периферията – деновациите винаги възникват в центъра;
3. ) Принцип за скоростта на навлизане на пазара – деновациите винаги навлизат и се разпространяват по-бързо от иновациите; (нужни са им по-малко средства, не се съобразяват с регулациите, естествено приети са).

Оттук възниква и посоката на изследователксото търсене, за да докаже, че на пазари с повече иновации съществуват по-малко деновации и че на пазари с повече деновации, успяват да пробият по-малко иновации или съответно, ако се наложат, тяхното въздействие се намалява или обезсилва от деновациите. 

България, в този контекст, е осмислена като държава с икономика на деновациите.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!