Направи дарение на училище!
Най-важното от „Събрание на академиците и член-кореспондентите на БАН“ през 2017 г.
Започвам с първата публикация от отчета на БАН за 2017 (информация за поредицата). Ще представя накратко една от първите части, която е озаглавена „Събрание на академиците и член-кореспондентите на БАН“. За всички, които не знаят, трябва да отбележа, че БАН е независима институция, която се управлява от това събрание. Структурата е доста сложна, но да кажем, че те определят всички правила и вътрешни правилници. След това институти, директори и учени трябва да ги спазват.
Чета и с изненада разбирам, че акад. Ив. Юхновски е основал „Клуб за борба с лъженауката“. За съжаление досега не съм чувал за този клуб, а в интернет може да се намери само на едно място – в интервю с акад. Ив. Юхновски.
Много сериозни мерки трябва да се вземат срещу лъженауката в интернет, където тя набира все по-голяма сила и мащаб. Не знам какви са мерките, които участниците в този клуб предприемат, но ако не са приложими в интернет, от тях не може да се очаква резултат. За съжаление хората, които НЕ ваксинират децата си и са поддръжници на хомеопатията стават все повече. Множество групи в социалните мрежи, статии и сайтове се създават постоянно с цел да облъчват хората с псевдонаука. На практика не се дават пари за качествен PR на науката, въпреки че всички институции имат назначени служители, чиято работа е да правят такъв. Преди дни в социалните мрежи се заговори за ново предаване по БНТ2 (държавната телевизия), което е посветено на мистиката и някакви „скрити познания“. Недопустимо е парите на данъкоплатците да се дават на хора, които буквално вредят на обществото, разпространявайки откровени лъжи по телевизията.
Но да се върнем към БАН. Споменава се, че “към 31.12.2017 г. общият брой на академиците и член-кореспондентите е 158, от които 61 академици и 97 член-кореспонденти”, както и броят на събранията през годината и други неща, които не са важни за този пост.
В отчета са споменати и списанията на БАН: „Доклади на БАН“, „Списание на БАН“, „Природа“ и „Техносфера“.
В документа се говори и за сп. „Природа“: „То е имало и има отговорната цел да бъде връзка между БАН и нашата общественост и в услуга и помощ на нашето образование.“
Преди време направих ревю на сп. „Природа“, което може да видите тук (https://nauka.bg/revyu-sp-priroda/). Там говоря за това, че списанието не може да се намери никъде по будките и книжарниците, освен в самата книжарница на БАН и да се поръча от онлайн магазина на издателството. Във видеото може да видите точно как можете да се опитате да го закупите онлайн, но бъдете внимателни, тъй като сайтът им изглежда е хакнат и има вирус. Повече за това тук – https://nauka.bg/10-suveta-za-saita-na-marin-drinov-izdatelstvo/
Сп. „Природа“ трябва да бъде лесно достъпно и известно, а в момента дори студентите от Биологическия факултет не знаят за съществуването му или как да го намерят.
Другите списания са строго академични и не са предназначени за широката публика.
Ще завърша тази част от доклада с броя публикации (около 300) на популярни статии, които са се писали от учените. Лично следях повечето медии през 2018 г. за научни изяви и за съжаление повечето бяха свързани с протести, скандали и други необразователни и научни събития. Дано през 2019 г. много повече учени се появяват в различни медии с коментари и новости от света на науката и постиженията на своите колеги.
Мисля, че е важно да кажа, че тази поредица не е платена, поръчана или инициирана от никого, а е част от безвъзмездната дейност на БГ Наука да популяризира учените и тяхната работа в България. Всичко написано е мнение на Петър Теодосиев, създател и собственик на сайта и списанието “Българска наука”.