Най-важното от „Събрание на академиците и член-кореспондентите на БАН“ през 2017 г.

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Най-важното от „Събрание на академиците и член-кореспондентите на БАН“ през 2017 г.

 

Започвам с първата публикация от отчета на БАН за 2017 (информация за поредицата). Ще представя накратко една от първите части, която е озаглавена „Събрание на академиците и член-кореспондентите на БАН“. За всички, които не знаят, трябва да отбележа, че БАН е независима институция, която се управлява от това събрание. Структурата е доста сложна, но да кажем, че те определят всички правила и вътрешни правилници. След това институти, директори и учени трябва да ги спазват.

Чета и с изненада разбирам, че акад. Ив. Юхновски е основал „Клуб за борба с лъженауката“. За съжаление досега не съм чувал за този клуб, а в интернет може да се намери само на едно място – в интервю с акад. Ив. Юхновски.

Много сериозни мерки трябва да се вземат срещу лъженауката в интернет, където тя набира все по-голяма сила и мащаб. Не знам какви са мерките, които участниците в този клуб предприемат, но ако не са приложими в интернет, от тях не може да се очаква резултат. За съжаление хората, които НЕ ваксинират децата си и са поддръжници на хомеопатията стават все повече. Множество групи в социалните мрежи, статии и сайтове се създават постоянно с цел да облъчват хората с псевдонаука. На практика не се дават пари за качествен PR на науката, въпреки че всички институции имат назначени служители, чиято работа е да правят такъв. Преди дни в социалните мрежи се заговори за ново предаване по БНТ2 (държавната телевизия), което е посветено на мистиката и някакви „скрити познания“. Недопустимо е парите на данъкоплатците да се дават на хора, които буквално вредят на обществото, разпространявайки откровени лъжи по телевизията.


РЕКЛАМА:

***

Но да се върнем към БАН. Споменава се, че “към 31.12.2017 г. общият брой на академиците и член-кореспондентите е 158, от които 61 академици и 97 член-кореспонденти”, както и броят на събранията през годината и други неща, които не са важни за този пост.

В отчета са споменати и списанията на БАН: „Доклади на БАН“, „Списание на БАН“, „Природа“ и „Техносфера“.

В документа се говори и за сп. „Природа“: „То е имало и има отговорната цел да бъде връзка между БАН и нашата общественост и в услуга и помощ на нашето образование.“

Преди време направих ревю на сп. „Природа“, което може да видите тук (https://nauka.bg/revyu-sp-priroda/). Там говоря за това, че списанието не може да се намери никъде по будките и книжарниците, освен в самата книжарница на БАН и да се поръча от онлайн магазина на издателството. Във видеото може да видите точно как можете да се опитате да го закупите онлайн, но бъдете внимателни, тъй като сайтът им изглежда е хакнат и има вирус. Повече за това тук – https://nauka.bg/10-suveta-za-saita-na-marin-drinov-izdatelstvo/

Сп. „Природа“ трябва да бъде лесно достъпно и известно, а в момента дори студентите от Биологическия факултет не знаят за съществуването му или как да го намерят.

Другите списания са строго академични и не са предназначени за широката публика.

Ще завърша тази част от доклада с броя публикации (около 300) на популярни статии, които са се писали от учените. Лично следях повечето медии през 2018 г. за научни изяви и за съжаление повечето бяха свързани с протести, скандали и други необразователни и научни събития. Дано през 2019 г. много повече учени се появяват в различни медии с коментари и новости от света на науката и постиженията на своите колеги.

Мисля, че е важно да кажа, че тази поредица не е платена, поръчана или инициирана от никого, а е част от безвъзмездната дейност на БГ Наука да популяризира учените и тяхната работа в България. Всичко написано е мнение на Петър Теодосиев, създател и собственик на сайта и списанието “Българска наука”.