При изпращане на материали за публикуване в западните списания авторите са изправени пред проблеми, които надхвърлят езиковите бариери.
Китай е световен лидер по количество научни публикации с общо 426 000, или близо една пета от общия брой на научните и инженерни статии за 2016 г., посочени в базата данни на Scopus, сочи доклад за 2018 г. от Националната научна фондация. Като се вземат предвид списанията на китайски език, които не са изброени в Scopus, отделен анализ, публикуван миналата година, стигна до заключението, че общият принос на страната е още по-голям, като повече от една трета от публикуваните през 2016 г. световни научни статии идват от Китай. Освен че тези цифри сочат по-голям научен профил за Китай, те също означават, че все по-голям брой изследователи, за които английският език не е техният първи език, в днешно време навигират сложната система за представяне и рецензиране на публикациите.
“За добро или лошо, английският е езикът на науката“, казва Том Ланг, консултант на свободна практика и редактор на научни трудове. Той отбелязва, че лошият английски може да доведе до отхвърляне на статии и намирането на подходяща помощ за подобряване на четливостта на материалите може да се окаже не лека задача. Освен това чуждестранните говорители са изправени пред предизвикателства при навигацията в издателската система, базирана на английски език, и културните различия в начина, по който изследователите представят работата си и самия процес на публикуване. Което е допълнителна пречка за публикациите в реномираните журнали с широко влияние.
“Понякога хората мислят, че това е само въпрос на език, аз мисля, че езикът действително често е важна част“, казва Барбара Гастел, която координира програмата по научна журналистика в Тексаския университет A&M и работи десетилетия за подобряване на международната комуникация в науката. “Но проблемът е и отвъд това. Има и трудности, породени от различните културни норми… и просто в разбирането за това как работи системата.“
Въпреки предизвикателствата, данните не лъжат – публикациите на международните автори нарастват. Според доклада на НФС за 2018 г. Индия и още няколко развиващи се страни, в допълнение към Китай, продължават да увеличават годишния обем на научните си публикации. Също така проучване от 2014 г. установи по-големи темпове в растежа на отделените средства за изследвания в Китай, Южна Корея и Сингапур, отколкото в САЩ. За щастие, когато е необходимо, изследователите често могат да получат помощ, независимо дали от колеги, ментори, платени редактори или от техните институции, за да подобрят статиите си преди подаването им и да увеличат максимално шансовете си за успех.
Списанията се различават донякъде в подходите си към материали с лош английски език. Издателските групи в сферите на природата и науката твърдят, че не биха отхвърлили ръкопис само въз основа на лошия език, но повечето говорители и редактори на списанията, които са разговаряли с The Scientist, казват, че за да бъде разгледан ръкописът, езикът му трябва да бъде достатъчно добър, че рецензентите да го разберат.
“Мисля, че има общоприети причини, поради които дадена статия бива отхвърлена. Неразбираемият или подвеждащ език е един от тях “, казва Пайпа Смарт, редактор на Learned Publishing, списанието на Асоциацията за научни и професионални обществени публикации. “Някои списания може да го правят по-прозрачен начин от други.“
Вместо автоматично да отхвърлят материал, редакторите на списанията понякога казват на авторите, че английският им има нужда от още работа, преди да може да бъде разгледан. Ана Марушич, изследовател по биомедицина в Университета в Сплит (Хърватия) и главен кореспондент на Journal of Global Health, си спомня редактор, който й казал преди години, че може да си плати на журнала за редакция на езика в материала или тя самата да направи това. Но все пак редакторът предупредил, че ако го направи сама, няма да има гаранция, че материалът ще бъде приемлив. “Тогава това бяха много пари“, казва Марушич. “Направихме го сами, но тогава се почувствах като това да беше нещо почти грабителско – един вид изнудване, че трябва да им плащаме за езикови услуги.“
Малко са списанията, които се заемат с подобно редактиране на езика, особено преди рецензията. Редакторите на списанията обикновено работят върху материал, след като е бил предварително приет за публикуване. ПВ повечето случаи когато редакторът на списанието насърчава автора да потърси услуги за редактиране на езика, той му препоръча услугите на хора, с които списанието е в някакво партньорство и съответно услугата ще бъде с намалена ставка, или ще посочи на уебсайта си списък с реномирани услуги за редакция на езика.
Все пак пазарът за полиране на езици, както го нарича Ланг, е пълен и с висококачествени и с нискокачествени услуги. Преди няколко години Ланг работи шест месеца дистанционно за една такава компания, която е базирана в Тайван, преди да се откаже, защото вярва, че маркетинговите материали подвеждат клиентите, като обещават, че техните услуги ще дадат на статиите им по-голям шанс да бъдат публикувани в западен журнал. Но материалите, върху които той е работил, са нямали никакъв шанс за това, според него. “Никога не съм получавал статия, която смятах за подходяща за публикуване. Езикът беше лош, но науката в нея беше още по-лоша… Компанията е трябвало да ги върне по етични причини.“ Работейки вече като независим редактор, Ланг казва, че е получил само два пъти доклади, в които смята, че “науката е фатално погрешна“ и в тези случаи той връща документите на авторите без такса и им обяснява защо е направил това.
Дори за ръкописите без сериозни недостатъци в научно отношение или цялостното представяне на изследването, предизвикателствата, пред които са изправени изследователите в страни, където английският език не е официален, се простират и отвъд самата граматика. Авторите понякога се борят със системите за онлайн подаване например, а непознаването на нормите в процеса на работа при дадено списание може също да попречи на пътя към публикуването. Така че все още предстои дълъг процес на полиране на езика и разбирането на нормите в процеса при одобряване на материали за западните научни журнали.
Източник: the-scientist.com
