Как да предотвратим публикуването на „лоша наука”

През 2015 са публикувани над 1 милион статии в областта на биологичните науки – повече от всякога и отразяващи огромния прогрес в тази област. Но все по-големият брой оттеглени статии, доведоха до широко разпространеното схващане, че резултатите, които учените публикуват, все по-често са невъзпроизводими. Оттеглянето на 64 статии през август миналата година от един от най-големите световни академични издатели – Springer, накара научния свят да потръпне. Друг пример е оттеглянето през 2010 г. на многократно цитирания доклад, публикуван в The Lancet през 1998 г., според който има връзка между ваксините и аутизма.

Не съществуват качествени проучвания за оценка на количеството невъзпроизводими изследвания, но онлайн достъпът до публикуваните резултати позволява по-голям контрол. Рецензираните публикации са от много голямо значение за напредъка в медицината, така че опасенията относно тяхната точност трябва да се взимат на сериозно.

Причините за невъзпроизводимостта на изследванията много по-често се дължат на грешка, отколкото на измама. Тези причини попадат в три основни категории. Първата включва недостатъци в начина, по който изследователите провеждат и анализират своите проучвания, както и проблеми в областта на дизайна на експеримента и статистическия анализ. Втората включва различни стимули – напредък в кариерата, безвъзмездно финансиране и възможни финансови конфликти на интереси, които могат да изкушат изследователите да нарушат добрата научна практика.

Трета причина, по-рядко обсъждана, е свързана с това как статиите се преглеждат и приемат за публикуване. Научните издания са основният инструмент за разпространяване на науката, но въпреки това все още не се полагат достатъчно активни усилия, за да се прецени как най-добре да се представят резултатите от изследванията.

Научните списания могат да направят повече, за да се осигури валидността на статиите, които те публикуват. Например, време е да се помисли за прекратяване на традицията списанията да пазят рецензентите анонимни. Анонимността може да защити рецензентите от репресивни мерки, предприети от недоволни автори, но може и да насърчава писането на егоистични или повърхностни рецензии.
С няколко изключения, списанията не публикуват коментарите на рецензентите, нито отговорите на редакторите или авторите. Тези съобщения би трябвало да се публикуват, като след това може да се използват за независими изследвания на качеството на партньорската проверка.


РЕКЛАМА:

***

В областта на физиката е прието проучването да се публикува онлайн преди да е рецензирано, като това се възприема все по-широко и в областта на биологичните науки. Уебсайтът The F1000Research публикува статиите онлайн и след това се стреми да получи оценки от комисия от рецензенти и/или по-широката научна общност. Сайтът също така насърчава публикуването на потвърдителни изследвания, които са от жизненоважно значение за научния прогрес, но представляват по-малък интерес за списанията и съответно за учените.

По-голямата част от учените провеждат изследванията си по правилния начин; малка част не го правят. Предприемайки стъпки като тези, описани по-горе, за да се подобри процесът на публикуване, ние можем да гарантираме, че изследванията ни ще устоят на изпитанието на времето.

Превод: Росица Ташкова
Източник: http://www.wsj.com/


Европейска нощ на учените 2022 г.: