Направи дарение на училище!

Мирослав Цветков е професор по радионавигация и радиолокация във Висшето военноморско училище. Заедно с това той ръководи и научния екип на работен пакет №3 в Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ (Quasar) изграден по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. 

Поради липсата на свободно време се старае да прекарва всеки един свободен момент със семейството си.

Роля в проекта

Освен ръководната му функция в центъра за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ (Quasar) изграден по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, неговата задача е да осигурява данни за различните райони в нашата държава, както на земята така и в морето, от космически базирани системи за наблюдение. Основно екипът му използва системата Коперникус и данните от сателитите Сентинел на Европейската космическа агенция (ЕКА). 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Неотдавна те завършиха проект към ЕКА, по който разработват софтуер за обработване на този тип данни. На този етап те интегрират данните в платформата и средата на Центъра за компетентност Квазар. Допълнително в центъра те развръщат система за контрол на физиологичното състояние на участниците в потенциален инцидент или криза. Например инсталиране на система за контрол и проследяване на състоянието на пожарникар по време на акция. Тя може да измерва в реално време температура, ЕКГ и по радиоканал тези данни да се предават към оперативния център, където специален софтуер следи за изменения в тези параметри.

Допълнително те работят и за създаването на система за позициониране в района на даденото произшествие. Като системата, разработвана по линия на центъра е предназначена да работи и в тренировъчен и в оперативен режим.

Настояща работа

Основното му занимание е, при преминаване на сателитите Сентинел, да се добиват тези данни, да се обработват по подходящия начин, за да могат да бъдат съвместими и да влязат като терен в симулационната система разработена в центъра за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ (Quasar) изграден по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

Интересен факт

Към днешна дата европейската система за навигация Галилео вече е на 100% активна и те се стремят именно нея да използват в своята дейност. Преди нея най-известните работещи глобални навигационни системи са американската система NAVSTAR, по-известна като GPS и системата Коперник. Но на този етап европейската система вече е факт и те се стремят да използват предимно нея, защото тя има повече услуги, доста по-удобна е и е насочена специално към нашия континент.

Очаквания за бъдещето

Едва ли в близкото бъдеще ще се появят някакви нови глобални навигационни системи, тъй като в момента вече имаме достатъчно на брой действащи такива. По-скоро в тази област на GPS позиционирането най-вероятно нещата ще се развият в посока на т. нар. системи за подпомагане. Това са наземни системи, изработващи допълнителни данни, които се предават към потребителите и повишават допълнително точността при GPS позиционирането. Най-вероятно в следващите 10 години тази услуга ще стане доста по-широка и доста по-евтина за да може всеки да я ползва.

Всички визитки вижте тук: https://nauka.bg/category/centrove/

[ЧАСТ 2] Лицата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!