Представяне на учени – да покажем кой прави наука в България

Автор: Петър Теодосиев

 

Пиша този блог пост, защото смятам, че е изключително важно да се говори и за това кой стои зад науката в България, а не само какви открития имаме.

Всички, които се занимават с наука, знаят колко труд и постоянно учене са необходими, за да се стигне до откритие или публикация в световно известно списание с импакт фактор. Учените, стигнали до този момент, са познати в своите области, но малцина са популярни сред обществото.

Направих видео, в което питам читателите на БГ Наука за кого се сещат, когато чуят израза “български учен”. Може да видите видеото и да отговорите в коментар тук: https://www.facebook.com/bgnauka/videos/2180595045496340/


РЕКЛАМА:

***

 

 

В повечето случаи в съзнанието на хората изникват едни и същи имена: тези, които често са канени по телевизии и радиа, а много други специалисти остават в сянка, въпреки че също имат голям принос в собствената си област. Ние от БГ Наука се опитваме да ги показваме по всякакъв начин.

 

В сайта ни има две места, където са поместени множество интервюта на български учени:

 

Може да ги разгледате и да видите колко много хора се занимават с наука в България. Благодарение на тях се развива този важен аспект от живота на една държава. Всички тези наши сънародници всеки ден стават и лягат с една цел – да развият научния потенциал на страната ни. На всички ни е ясно, че условията им на работа не са подобни на тези на колегите им на запад, но въпреки това успяват да поддържат високо ниво.

 

Може да прегледате и влога на БГ Наука, където периодично пускаме видео интервюта с български учени: https://www.youtube.com/bgnauka/videos

Идеята е да покажем (в буквален и преносен смисъл) самите учени.

 

Според мен всеки институт трябва да има рубрика или категория в своя сайт, където да представя своите учени, но не само снимка и научните постижения, а да ги представя като личности – какво харесват, от какво се интересуват и защо се занимава с наука.

 

Така всеки човек, който не е специалист, би могъл да разбере за областта на работа на всеки отделен учен, защо той се занимава с това и най-вече КОЙ прави наука в България. Ние все още получаваме коментари в стил “То има ли наука в България?”. Запознаването на обществото с учените ще допринесе много и за осъзнаването на факта, че имаме наука на световно ниво и че това е важно за всички нас.

Във всяко интервю има отговори на въпроси, които показват голямото желание на млади хора да се занимават с наука. Ще цитирам два отговора от две интервюта. Прочетете ги целите (и другите интервюта) – заслужава си да се разбере кой прави наука в България.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

“Много студенти по медицина, молекулярна биология, биотехнология имат засилени научни интереси и посещават различни лаборатории в БАН и в някои факултети на СУ. По програмата на МОН „Студентски практики“ много студенти могат да се запознаят с различни експериментални методи и да се докоснат до истинската наука. От друга страна, младите докторанти в страната, които също са се посветили на науката, работят с голям ентусиазъм за постигане на целите си. Така че лично аз познавам много млади хора, които се занимават с наука в страната ни, но дали те ще останат тук, ще зависи от много фактори – промяна в субсидирането на научно-изследователските лаборатории, драстично повишаване на възнагражденията на учените, които имат реално постигнати резултати, доказани с научни публикации, както и промяна на отношението на обществото към учените днес. Само да припомним, че по традиция учителите, учените и артистите са Будителите на нацията ни, но за това се сещаме като че ли само на Деня на народните будители на 1ви ноември…”

Из интервю с Албена Йорданова

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

“Ако гладът ви за знание е по-голям от глада ви за всичко друго, не се колебайте, защото по-късно в живота си ще съжалявате за пропуснатите възможности. Никога не сме живели в по-интересно време отсега, за добро или за лошо.”

Из интервю с Лъчезар Томов

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

В България се учим да преодоляваме много трудности, включително и в науката. Затова и българите в чужбина успяват по-добре, отколкото в собствената си страна. Вярвам, че колкото и да е трудно за науката у нас сега, младите хора ще успяват, ако обичат това, което правят. Разбирам младите хора, излизащи извън България, за да търсят нови знания и да специализират. Надявам се, след време те да се върнат и да приложат наученото тук, като предадат знанията и уменията си на други след тях. Връзката между поколенията е жизнено важна за напредъка ни, не само за науката, но и в други области.

Знанието е велика сила, както древните римляни са го казали „scientia potentia est“. Науката прави живота по-уютен, по-здрав и по-удобен, с по-малко болка и страдания. А съвременният живот е немислим без продуктите на интелектуалната разработка и иновация около нас: лекарствата, биотехнологиите, животоспасяващите техники, мобилните устройства, новите енергийни източници, сателитите, хладилника, пералнята, компютъра.

Науката е красива и вдъхновяваща и заслужава да я обичаме. Тя е един полет на човешкия интелект и въображение и има силата да преобразява света.  А българската наука заслужава да бъде реабилитирана и изградена от едно ново поколение учени.”

Из интервю с Любка Танчева


Европейска нощ на учените 2022 г.: