Автор: Петър Теодосиев
Пиша този блог пост, защото смятам, че е изключително важно да се говори и за това кой стои зад науката в България, а не само какви открития имаме.
Всички, които се занимават с наука, знаят колко труд и постоянно учене са необходими, за да се стигне до откритие или публикация в световно известно списание с импакт фактор. Учените, стигнали до този момент, са познати в своите области, но малцина са популярни сред обществото.
Направих видео, в което питам читателите на БГ Наука за кого се сещат, когато чуят израза “български учен”. Може да видите видеото и да отговорите в коментар тук: https://www.facebook.com/bgnauka/videos/2180595045496340/
В повечето случаи в съзнанието на хората изникват едни и същи имена: тези, които често са канени по телевизии и радиа, а много други специалисти остават в сянка, въпреки че също имат голям принос в собствената си област. Ние от БГ Наука се опитваме да ги показваме по всякакъв начин.
В сайта ни има две места, където са поместени множество интервюта на български учени:
- Сборник 100 лица зад българската наука
- Рубриката “Интервюта”, където също публикуваме интервюта с български учени
Може да ги разгледате и да видите колко много хора се занимават с наука в България. Благодарение на тях се развива този важен аспект от живота на една държава. Всички тези наши сънародници всеки ден стават и лягат с една цел – да развият научния потенциал на страната ни. На всички ни е ясно, че условията им на работа не са подобни на тези на колегите им на запад, но въпреки това успяват да поддържат високо ниво.
Може да прегледате и влога на БГ Наука, където периодично пускаме видео интервюта с български учени: https://www.youtube.com/bgnauka/videos
Идеята е да покажем (в буквален и преносен смисъл) самите учени.
Според мен всеки институт трябва да има рубрика или категория в своя сайт, където да представя своите учени, но не само снимка и научните постижения, а да ги представя като личности – какво харесват, от какво се интересуват и защо се занимава с наука.
Така всеки човек, който не е специалист, би могъл да разбере за областта на работа на всеки отделен учен, защо той се занимава с това и най-вече КОЙ прави наука в България. Ние все още получаваме коментари в стил “То има ли наука в България?”. Запознаването на обществото с учените ще допринесе много и за осъзнаването на факта, че имаме наука на световно ниво и че това е важно за всички нас.
Във всяко интервю има отговори на въпроси, които показват голямото желание на млади хора да се занимават с наука. Ще цитирам два отговора от две интервюта. Прочетете ги целите (и другите интервюта) – заслужава си да се разбере кой прави наука в България.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
“Много студенти по медицина, молекулярна биология, биотехнология имат засилени научни интереси и посещават различни лаборатории в БАН и в някои факултети на СУ. По програмата на МОН „Студентски практики“ много студенти могат да се запознаят с различни експериментални методи и да се докоснат до истинската наука. От друга страна, младите докторанти в страната, които също са се посветили на науката, работят с голям ентусиазъм за постигане на целите си. Така че лично аз познавам много млади хора, които се занимават с наука в страната ни, но дали те ще останат тук, ще зависи от много фактори – промяна в субсидирането на научно-изследователските лаборатории, драстично повишаване на възнагражденията на учените, които имат реално постигнати резултати, доказани с научни публикации, както и промяна на отношението на обществото към учените днес. Само да припомним, че по традиция учителите, учените и артистите са Будителите на нацията ни, но за това се сещаме като че ли само на Деня на народните будители на 1ви ноември…”
Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
“Ако гладът ви за знание е по-голям от глада ви за всичко друго, не се колебайте, защото по-късно в живота си ще съжалявате за пропуснатите възможности. Никога не сме живели в по-интересно време отсега, за добро или за лошо.”
Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
“В България се учим да преодоляваме много трудности, включително и в науката. Затова и българите в чужбина успяват по-добре, отколкото в собствената си страна. Вярвам, че колкото и да е трудно за науката у нас сега, младите хора ще успяват, ако обичат това, което правят. Разбирам младите хора, излизащи извън България, за да търсят нови знания и да специализират. Надявам се, след време те да се върнат и да приложат наученото тук, като предадат знанията и уменията си на други след тях. Връзката между поколенията е жизнено важна за напредъка ни, не само за науката, но и в други области.
Знанието е велика сила, както древните римляни са го казали „scientia potentia est“. Науката прави живота по-уютен, по-здрав и по-удобен, с по-малко болка и страдания. А съвременният живот е немислим без продуктите на интелектуалната разработка и иновация около нас: лекарствата, биотехнологиите, животоспасяващите техники, мобилните устройства, новите енергийни източници, сателитите, хладилника, пералнята, компютъра.
Науката е красива и вдъхновяваща и заслужава да я обичаме. Тя е един полет на човешкия интелект и въображение и има силата да преобразява света. А българската наука заслужава да бъде реабилитирана и изградена от едно ново поколение учени.”
