Интервю с Любка Танчева

Доцент д-р Любка Танчева:

„Науката е красива, ако я обичаш!“

В работна обстановка


Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Любка Павлова Танчева. Родена съм в София и съм завършила образованието си в Медицинска Академия, София. Работих по разпределение 1 година след дипломирането си, след което спечелих конкурс за асистент по токсикология и постъпих на работа в катедрата по Фармакология и токсикология на Фармацевтичния Факултет, София.

Имам около 12 години педагогически стаж, след което се преместих в Института по Физиология /сега Институт по Невробиология/ на БАН, където работя досега и се занимавам предимно с изследователска работа.


РЕКЛАМА:

***

Освен експериментална фармакология и токсикология вече 15 години работя в областта на невробиологията. Работя съвместно в екип с колеги-изследователи, докторанти, млади учени и студенти, като проучваме експериментално нови ефективни средства за борба с невродегенеративните заболявания. Изследванията в нашата област са немислими без интердисциплинарни екипи от специалисти в сродни области.

 

Заедно можем повече

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Интересът към науката е нещо, което неосъзнато съм носила в себе си отдавна, но той се разви у мен с времето. Спомням си, че още като ученичка в гимназията четях и колекционирах популярни научни списания с огромно любопитство. Но едва след дипломирането ми осъзнах, че науката е онова нещо, с което винаги съм искала да се занимавам.

Науката е като семейството – не може да расте без здрави корени – това са хората, които са те изградили като учен. Имах невероятния шанс  да имам за свои учители видни специалисти и личности, които ми дадоха пример и положиха основа, върху която да градя.

Любовта към токсикологията ми вдъхнаха моите учители – видните токсиколози проф. Цанко Стойчев /моят научен ръководител/ и моят колега и приятел проф. Александър Монов. А интересът ми към невробиологията беше запален от видния фармаколог проф. Веселин В. Петков, който ме въведе в тази нова за мен област. Аз съм това, което съм сега, благодарение на тяхната огромна инвестиция на време, грижа и помощ.

Това е една от причините и аз да обичам студентите и докторантите си. Обичам преподаването, а контактът с млади хора ме зарежда позитивно още от времето, когато работех във Фармацевтичния факултет. Тогава част от студентите ми бяха по-възрастни от мен, преминали военна служба или презаписали, така че ми се налагаше много да се старая и подготвям, за да изграждам компетентността си. А това още повече разпалваше любовта и любопитството ми към тази прекрасна дисциплина – лекарствената токсикология, която все още обичам и практикувам. Надявам се, да съм предала тази любов на няколко поколения мои студенти по фармация.

Сега работя в областта на най-интересната според мен наука – невробиологията, като не спирам да уча, а моята преподавателска страст се пренесе към кръжочниците, дипломантите и докторантите ми.

 

Имате ли одобрен проект във Фонд „Научни изследвания“, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

В конкурсната сесия на Фонда през 2016г. участвам като партньор и координатор от Института по Невробиология на два одобрени научни проекта. Единият от тях е със Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ /„Промени в състава и термодинамичните свойства на мозъчния протеом при невродегенеративни нарушения – връзка на екзотермните процеси в протеома с механизма на формирането на плаки“/, с ръководител акад. Борис Тенчов, МУ – София.А другият е с Химико-технологичния и металургичен университет /„Галантаминови и 4-аминопиридинови производни, съдържащи пептиден мотив с очакван ефект върху Болестта на Алцхаймер и множествена склероза“ /с ръководител цоц. Даниела Цекова, ХТМУ – София.

Изследванията и по двата проекта са свързани с превенцията, терапията и ранната диагностика на Алцхаймеровата болест /АБ/. Проучват се защитните и терапевтичните ефекти на вещества от естествен и синтетичен произход – новосинтезирани галантаминови производни, полифеноли, антиоксиданти и монотерпени. Разработват се иновативни методи за ранна диагностика на АБ, изясняват се нови механизми на заболяването както при пациенти, така и при животни с експериментални модели на АБ.

Този вид изследвания са приоритетни за Европейския съюз, предвид застаряване населението на планетата. За съжаление все още липсват надеждни средства за лечение. Съвременното разбиране за етиологията на това заболяване е, че вероятно става дума не за едно, а за множество заболявания, скрити зад обща клинична картина. Поради това подходът на нашия екип е да се атакува болестта в няколко центъра чрез мултитаргетен подход.  Нашето търсене е в посока както на нови синтези на аналози, така и при изследването на известни биологично активни вещества с комплексни механизми на действие.

Такава е темата и на последния ни проект към Фонд „Научни изследвания“, който подадохме тази година за сесия 2017 и все още очакваме класирането. Екипът ни включва 30 учени-изследователи, докторанти, студенти и партньори от БАН, университети в страната и в чужбина. Проектът има за цел създаването на нови фармакологични агенти за превенцията и терапията на невродегенеративните болести.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Някога Солунските братя са насърчавали дедите ни с думите:

Напред! Науката е слънце, което във душите грей!

Напред! Народността не пада там, дето знанието живей!

Всяка година ние си припомняме тези думи и дори ги пеем на 24 май, но всъщност не ги живеем и не са реалност за обществото ни днес. Липсата на държавна политика и стратегии в научната област от десетилетия, както и неспирното изтичане на най-качествен национален ресурс от страната ни, е огромна загуба на интелект за нацията ни. Чудя се дали и докога ще издържат онези скромни научни труженици, които въпреки трудното време, мизерното заплащане и недобрата техническа база, продължават да инвестират сили, енергия и дори лични средства, за да могат да работят. Това са учените по призвание на днешното време, които обичат науката, защото е красива. Дори си плащат, за да могат да работят.

Има и нещо друго. Без връзка и приемственост на поколенията, не може да се изгради което и да било научно познание. Тъжно е, че имаме сираци в науката или саморасли учени, било поради завист, егоизъм и конкуренция или просто поради безразличие и бездушие към по-младите.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Българската науката се нуждае от вътрешна реформация и истинско пречистване.

Може би е време да се очистим от кариеризма и чиновническото отношение. Както и от доносниците на държавна сигурност, които десетилетия определяха политиките и се разпореждаха с човешките съдби, не според научни критерии.

Не е достатъчно само да бъдеш професионалист или професор с много публикации. Важно е също да си уважаван като личност – с авторитет, с морал и човешки качества, за да влияеш и да помагаш безкористно на другите. Да предаваш уменията, опита и посланията си на своите ученици. Та нали ако не оставиш ученици след себе си, оставаш безплоден и всичко свършва с теб.

Вярвам също, че е време лабораторните учени да започнат да говорят на езика на обществото за своите открития. Науката е красива и полезна за хората и заслужава да бъде представена и популяризирана, за да служи на обществото ни.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

В България се учим да преодоляваме много трудности, включително и в науката. Затова и българите в чужбина успяват по-добре, отколкото в собствената си страна. Вярвам, че колкото и да е трудно за науката у нас сега, младите хора ще успяват, ако обичат това, което правят. Разбирам младите хора, излизащи извън България, за да търсят нови знания и да специализират. Надявам се, след време те да се върнат и да приложат наученото тук, като предадат знанията и уменията си на други след тях. Връзката между поколенията е жизнено важна за напредъка ни, не само за науката, но и в други области.

Знанието е велика сила, както древните римляни са го казали „scientia potentia est“. Науката прави живота по-уютен, по-здрав и по-удобен, с по-малко болка и страдания. А съвременният живот е немислим без продуктите на интелектуалната разработка и иновация около нас: лекарствата, биотехнологиите, животоспасяващите техники, мобилните устройства, новите енергийни източници, сателитите, хладилника, пералнята, компютъра.

Науката е красива и вдъхновяваща и заслужава да я обичаме. Тя е един полет на човешкия интелект и въображение и има силата да преобразява света.  А българската наука заслужава да бъде реабилитирана и изградена от едно ново поколение учени.

 

Разкажете ни впечатленията си от работата ви в Израел.

Имам дългогодишно сътрудничество с учени от Израел. Участвала съм в 4 съвместни проекта с Еврейския университет и Университетска болница Хадаса, Ерусалим, като на 3 от тях съм ръководител от българска страна.

В момента се подготвя съвместен проект с изтъкнати учени в областта на Алцхаймеровата болест от Университета в Тел Авив.

Карта за идентификация като Уестън професор на Вайцман Институт

Преди 2 години спечелих международен изследователски грант и прекарах няколко месеца /през 2015-2016г./ във Вайцман институт в Реховот. Присъединих се към един от екипите на Невробиологичния Департамент на Института, който работеше в областта на аутизма. Установихме значими модулиращи ефекти на нови невротензинови невропептиди, синтезирани от доц. Тамара Пайпанова от Института по молекулярна биология на БАН върху социалното поведение на трансгенни мишки с аутизъм.

Експериментална работа в невробиологичния департамент на ВИС с трансгенни мишки-аутисти

Впечатлена съм от условията за експериментална работа там и от сериозното субсидиране на научните изследвания като държавна политика – както от правителството, така и от множество частни дарители. Науката в Израел се радва на огромна почит в обществото, за разлика от отношението при нас в България. Най-много ме впечатли искрения респект и възхищение на обикновените граждани на страната към хората на науката. Това личи и от прекрасните условия, при които учените работят. Корпуса на Вайцман институт е в една прекрасна градина с изключителна растителност, сред която се намират научните институти.

Научни форуми във Вайцман Институт

Освен ежедневния научен и социален живот, който кипи в Корпуса: лекции, семинари, симпозиуми, визити на известни учени, често най-добрите израелски музиканти изнасят безплатно концерти за хората на науката. А иновациите в Израел могат да се видят навсякъде във всяка област на ежедневния живот. Институтът има специален Департамент, който се занимава с популяризиране на научните постижения в обществото. Няма как да включиш телевизора си и да не чуеш поредния професор, който разказва за своите последни научни постижения.  А благодарността и любовта на обикновените хора към учените е наистина затрогваща. Бих искала един ден това да го видя и у нас.

Из колоритните улици на Ерусалим

Българските учени не работят по-малко или по-некомпетентно от колегите си в Израел, но е тъжно, че отношението на обществото ни е различно.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Представлявам в България една Международна организация на медици християни, която развива дейност в обществото в областта на науката, медицината и духовността. Високите научни постижения и модерните медицински технологии днес повече от всякога поставят пред нас, хората на науката, важното предизвикателство: как и от кого ще бъдат използвани нашите открития и с каква цел – дали за възстановяване и за изцеление или за осакатяване и смърт? Науката е могъща сила, но има значение в чии ръце ще попадне и как, и кой ще я използва. Харесвам мотото на великия Алберт Айнщайн: „Вяра без наука е сляпа, но наука без вяра е саката!“

Друга дейност, с която се занимавам на доброволни начала, е популяризирането на науката в обществото чрез организиране на семинари и практични обучения в областта на приложната психофармакология. Стремя се да бъда полезна с моята компетентност на учен за хората, които се интересуват от това, как да култивират красив ум – силен, здрав и ефективен. Говорим за стратегиите за справяне с ежедневния стрес и за подходите за подобряване на нашия труд и планиране, как да правим мисловни карти, как да се справяме с негативните навици, как да променяме мисленето си, за да променяме  живота си. Научна истина е, че какъвто е умът ни, такъв ще е бъде и животът ни.  Стилът на живота ни следва нашия мисловен модел.

Харесвам девиза на хилядолетието: Промени ума си – промени живота си!

Подходите на съвременната невробиология и приложна психофармакология могат да бъдат много полезни и практични за хората.

Използвам случая от името на ръководството на Института да поканя читателите на списание „Българска наука“ на юбилейното честване на 70 годишнината на Института по невробиология при БАН, което ще се проведе като Юбилейна научна конференция с международно участие под надслов „Невронауки – от теорията до експеримента“  /30.11. – 1.12.2017/.

Покана по случай 70-годишния юбилей на Института но Невробиология на БАН

Интервюто взе Габриела Радулова, студент по Молекулярна биология.


Европейска нощ на учените 2022 г.: