Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света и у нас, погубвайки хиляди животи, но и изправяйки пред голямо изпитание здравните системи във всички страни и най-вече работещите в тях.
В научната литература Синдромът на изпепеляване – Butnout, не е еднозначно дефиниран. В медицината е известен с наименованието ICD-10 (МКБ10), Десестта ревизия (Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето) [8], и описва състояние на душевно изтощение и вътрешна празнота, породено от физическо и психическо натоварване.
Бърнаут синдромът (синдром на изпепеляване) е състояние на психическо, физическо и емоционално изтощение в резултат на продължителна ангажираност с грижи за терминално болни
Christina Maslach дефинира „Бърнаут синдрома“ като синдром, който се състои от емоционално изтощение, дехуманизация и чувство на намалена работоспособност.
Засегнатите от Синдрома се превръщат от съзнателни и ангажирани личности в раздразнителни, „прегорели“ хора с цинично поведение към околните. Това е несъзнателен процес, който води до загуба на сили и желание за работа.
В своята концепция за Бърнаут С. Cherniss взема под внимание не само стреса, който се появява при определени условия на работа, но и акцентира върху историческите, социалните и културните условия. Дефиницията, която той предлага може да се определи като трансакционална, т.е. насочена към интеракцията индивид – околна среда.
Тя се състои от три преминаващи един в друг стадия:
работен стрес→ реакция на стреса→ бърнаут (копинг) [1,2].
За разлика от Maslach, Cherniss избира качествена изследователска методика и провежда обширни, неструктурирани дълбочинни интервюта, като за него особен интерес представлява фазата на пърночалното навлизане в професионалната сферата, защото на този етап се осъществява прехода от теоретичните познания към тяхното практическо приложение. Тази фаза по принцип е предизвикателство и се характеризира с голямо напрежение. В резултат на тези изследвания той стига до извода, че хората, които намират смисъл в професията си и се чувстват социално обвързани развиват по-висока резистентност спрямо стреса и могат по-лесно да се предпазят от Бърнаут [1,2,3,7].
Между Бърнаут синдромът и стреса съществува тясна връзка.
Според Richter & Hacker основната прилика между тях е изтощението и преумората. Честото използване на понятията „стрес” и „бърнаут” като синоними поражда необходимостта от тяхното разграничаване [5,6]. Професионалното „прегаряне” не е резултат от стреса сам по себе си, а от използването на неефективни стратегии за справяне със стреса.
Стресът като цяло се характеризира с прекалено голям натиск, които изисква много физически и психически усилия. Стресираните хора се чувстват по-добре, когато държат всичко под контрол. Хората, които търпят този тип синдром, се чувстват празни, лишени от мотивация. Живеещите в „прегаряне”, често не виждат никаква надежда за позитивна промяна в положението си. И ако прекомерния стрес е като „удавяне в отговорностите”, Бърнаут е „пресъхване на всичко”. Друга разлика между стреса и прегаряне е, че докато при стреса човек осъзнава, че е под голямо напрежение, „прегарянето”, когато това се случи не винаги се откроява. Стресът и Бърнаут синдромът се характеризират със следните харатеристики описани по-долу Табл.1.
Табл.1. Срещащи характеристики между стрес и Бърнаут синдром
| СТРЕС | БЪРНАУТ СИНДРОМ | |
| свръхангажимент | непринуденост | |
| хиперактивност | безпомощност и безнадеждност | |
| загуба на енергия | загуба на мотивация, идеали и надежда | |
| води до тревожни разстройства | води до изолация и депресия | |
| първичното увреждане е физическо | първичното увреждане е емоционално. | |
| може да убие преждевременно | ||
| емоциите са свръхреактивни | ||
„Прегарянето” съдържа аспекти и на професионалното изтощение. Бърнаут се различава от термините „изтощение” и „монотонност” по това, че те са краткосрочни негативни състояние на физическа умора или психическа скука и еднообразие, докато при Бърнаут става въпрос за дългосрочно намаляване, дори изчезване на дееспособността и самочувствието. Бърнаут синдромът е в корелация с хроничната форма на умора, която се означава като изтощение. Той може да бъде разграничен от чисто психическата умора и психическото пренасищане чрез своите три компонента на емоционално, когнитивно и физическо увреждане. Проблемно е разграничаването между Бърнаут компонента на емоционалното изтощение и преумората със силна емоционална окраска.
Eто защо здравните специалисти на първа линия работещи срещу COVID-19, се сблъскват именно с повишено натоварване и стрес. Разбирането на риска от “прегаряне“, е от решаващо значение за подпомагането на медицинският персонал и поддържането на качеството на здравеопазването по време на пандемията.
Изгарянето сред медицинските специалисти може да бъде намалено чрез действия на здравни институции и други правителствени и неправителствени заинтересовани страни, насочени към потенциално модифицируеми фактори. Могат да се включват осигуряване на допълнително обучение и ресурси за психично здраве, засилване на организационната подкрепа за физическите и емоционалните нужди на медицинските специалисти, подпомагане на семейни проблеми (напр. помощ при грижи за деца, транспорт, временно настаняване, заплати) и др. Ето защо бъдещите проучвания трябва да изследват дали и как прилагането на такива стратегии може да намали професионалното прегаряне сред медицинските кадри по време на пандемията.
Проучвания показват, че могат да се наблюдава депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство.
Burnout синдромът, може да повлияе не само психичното здраве, но и да корелира с физическите заболявания. Прегарянето може да бъде предиктор за състояния, включително мускулно-скелетна болка, продължителна умора, главоболие, стомашно-чревни и дихателни проблеми [4].
На преден план излиза физическото изчерпване с прояви на постоянна умора, мускулно напрежение, безсъние, главоболие, болки в различни части на тялото, разнообразни соматични оплаквания. Емоционалното изчерпване се проявява с тревожност, раздразнителност, повишена конфликтност, чувства на безнадежност и тъга. Мисловните процеси започват с незадоволителност от работата, безразличие към работата, себеизолиране, мисли за безперспективност, избягване на някои задължения свързани с работата, безпричинни отсъствия, загуба на удоволствие от работата.
Когато специалистите в продължение на дълго време са изложение на тежки емоционални преживявания, силен стрес, сериозни организационни проблеми или когато имат затруднения в личния живот могат да си помогнат, използвайки метода на рационално-емоционалната терапия (RET). Метод, който помага да се фокусират реалистичните цели и очаквания. Той използва следния верижен принцип:
Събитие→мисъл→чувство→мисъл→чувство.
Друг основен метод да преодоляване на професионалното прегаряне – Burnout, това са Балинтови групи. Те се превръщат освен в средство за доразвиване на професионални компетентности, и в начин за психологична профилактика на burnout ефекта в медицинските екипи и грижа за психологичния комфорт на лекарския и сестрински персонал.
С други думи, целта на работата на тези групи е да се подпомогнат лекарите да бъдат чувствителни към психологичните аспекти на проблемите на пациентите, както и да си дават сметка за трудностите, които самите те срещат с тях.
ЛИТЕРАТУРА:
1.Cherniss, C. (1980a), Staff Burnout: Job stress in the Human Services. Beverly Hills, London: Sage Publications. 1980.
- Cherniss, C. (1980b), Professional Burnout in Human Service Organizations. New York, NY: Praeger
- Kleiber, D. & Enzmann, D. (1990), Burnout. Eine internationale Bibliographie. Göttingen, Toronto, Zürich: Hogrefe Verlag für Psychologie.
- Morgantini, Luca, Naha, Ushasi (2020), Factors contributing to healthcare professional burnout during the COVID – 19 pandemic: A rapid turnaround global survey, September 3, https://doi.org/10.1371/journal.pone.0238217
- Rudow, B. (1994), Die Arbeit des Lehrers. Zur Psychologie der Lehrertätigkeit, Lehrerbelastung und Lehrergesundheit. Bern: Huber.
- Rudow, B. (2000), Der Arbeits- und Gesundheitsschutz im Lehrerberuf. Gefährdungsbeurteilung der Arbeit von Lehrerinnen und Lehrern. Ludwigsburg: Süddeutscher Pädagogischer Verlag.
- The American Heritage Dictionary
- www.word health organization
