Изолацията заради COVID-19 значително е повлияла върху глобалната чистота на въздуха

Нивата на два от основните замърсители на въздуха са намалени драстично след като започнаха блокадите в отговор на пандемията COVID-19, но пък повърхностният озон, който е вторичен замърсител, се е увеличил в Китай, според нови проучвания.

 

Две нови проучвания, публикувани в списание Geophysical Research Letters на AGU установяват, че замърсяването с азотен диоксид над Северен Китай, Западна Европа и САЩ намалява с близо 60 процента в началото на 2020 г. в сравнение със същия период от миналата година. Азотният диоксид е силно реактивен газ, отделян чрез горене, който има много вредни ефекти върху белите дробове. Газът обикновено влиза в атмосферата чрез емисии от превозни средства, електроцентрали и промишлени дейности.

В допълнение към азотния диоксид, едно от новите проучвания установява, че замърсяването с прахови частици (по-малки от 2,5 микрона) е намаляло с 35 процента в Северен Китай. Те са съставени от твърди частици и течни капчици, които са достатъчно малки, за да проникнат дълбоко в белите дробове и да причинят увреждания.

Двата нови документа са част от специален сборник от изследвания в списания на AGU, свързани с настоящата пандемия.


РЕКЛАМА:

***

Такъв значителен спад на емисиите е безпрецедентен, тъй като мониторингът на качеството на въздуха от сателити започна през 90-те години на миналия век, заявява Джени Ставраку, учен от Кралския белгийски институт за космическа аерономия в Брюксел и съавтор на едно от проучванията. Единствените други сравними събития са краткосрочните намаления на емисиите в Китай поради строги регулации по време на събития като Олимпиадата в Пекин през 2008 г.

Подобренията в качеството на въздуха вероятно ще бъдат временни, но откритията дават представа на учените какво може да бъде качеството на въздуха в бъдеще, тъй като регулациите на емисиите стават все по-строги, според тях.

„Може би този непредвиден експеримент ще бъде от полза за по-доброто управление на емисиите“, надява се Ставракоу. „Това са някои от положителните новини на фона на иначе доста трагичната ситуация.“

Въпреки това спадът в замърсяването с азотен диоксид е довел до увеличаване на повърхностните нива на озон в Китай, според едно от новите проучвания. Озонът е вторичен замърсител, образуван, когато слънчевата светлина и високата температура катализират химичните реакции в долните слоеве на атмосферата. Озонът е вреден за хората на земята, защото причинява белодробни и сърдечни заболявания.

В силно замърсени райони, особено през зимата, повърхностният озон е разяждан от азотни оксиди, така че нивата на озона могат да се увеличат, когато замърсяването с азотен диоксид намалее. В резултат, въпреки че качеството на въздуха до голяма степен се е подобрило в много региони, повърхностният озон все още може да бъде проблем, според Гай Брасер, учен от Института по метеорология Макс Планк в Хамбург, Германия, и водещ автор на едно от новите проучвания.

„Това означава, че просто намалявайки азотния диоксид и частиците, няма да разрешите проблема с озона“, казва Брасер.

 

Емисиите в световен мащаб

Ставракоу и нейните колеги използваха сателитни измервания на качеството на въздуха, за да оценят промените в замърсяването с азотен диоксид над основните епицентрове на огнището: Китай, Южна Корея, Италия, Испания, Франция, Германия, Иран и САЩ.

Те откриха, че замърсяването с азотен диоксид намалява средно с 40 процента над китайските градове и с 20 до 38 процента над Западна Европа и САЩ по време на блокирането през 2020 г. в сравнение със същия период през 2019 г.

Проучването обаче установи, че замърсяването с азотен диоксид не намалява в Иран, една от най-ранно и най-силно засегнатите страни. Авторите подозират, че това е така, тъй като до края на март не е имало пълна блокада там, а преди това препоръките за оставане вкъщи до голяма степен бяха игнорирани. Учените установяват спад в емисиите по време на празника на иранската Нова година след 20 март, но този спад се наблюдава по време на този празник всяка година.

 

Чистотата на въздуха в Китай

Второто проучване разглежда промените в качеството на въздуха в северен Китай, където за първи път беше съобщено за вируса и където блокирането е най-строго.

Брасер анализира нивата на азотен диоксид и няколко други видове замърсявания на въздуха, измерени от 800 наземни станции за мониторинг на качеството на въздуха в северен Китай.

Бразер и неговият колега установяват, че замърсяването с прахови частици е намаляло средно с 35 процента, а азотният диоксид е намалял средно с 60 процента след началото на изолацията на 23 януари.

Те обаче откриха, че средната концентрация на озон в повърхността се е увеличила с коефициент 1,5-2 за същия период от време. На повърхностните нива озонът се образува от сложни реакции, включващи азотен диоксид и летливи органични съединения (ЛОС), газове, отделяни от различни домакински и промишлени продукти, но нивата на озон могат също да бъдат повлияни от метеорологичните условия и други фактори.

Източник: sciencedaily
Превод: Радослав Тодоров

Ако искате да четете подобни статии вижте списание “Българска Наука” >>

 

20 статии в брой 130 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 30 стр. )

 

Корица на брой 130

СЪДЪРЖАНИЕ: 

  • Какво се крие в архивите на БАН?
  • Интервю с д-р Неделчо Иванов, Университетска болница „Александровска“
  • Д-р Антоан Тонев (директор на СМГ) – Наистина “Съединението прави силата”
  • Разговаряме с ректора на ТУ-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров
  • Какво представляват подземните води?
  • Как водата може да осигури достъпна енергия от възобновяеми източници
  • TRAPPIST-1 и седемте планети
  • Великият дебат или как Вселената „се разшири”
  • Земната мантия, а не земното ядро, може да е генерирала ранното магнитно поле на планетата
  • Най-древната човешка ДНК е открита в 800 000 годишен зъб на канибал
  • Ендогенните ретровируси – проклятие или благословия
  • Учени установиха, че грипните ваксини могат да бъдат използвани и като оръжие срещу рака
  • Прилепите са основен източник на човешки вируси, но самите те не са важни
  • Могат ли текстилните маски да възпрепятстват разпространението на коронавируса
  • Нови клинични данни потвърждават хипотеза на учени от БАН за ролята на инфламазомата NLRP3 в патогенезата на усложненията при COVID-19
  • Учени отчитат, че социалните умения започват да намаляват около 40-те
  • Либерализъм и епидемии
  • За саможертвата на героите и въстанието на обречените
  • Втората Ботйова чета – от възторга до отчаянието

Вземи само този брой в PDF >>

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: