Търсене
Close this search box.

С помощта на лазерни инструменти НАСА картографира намаляването на ледниците за последните 16 години

С помощта на лазерни инструменти НАСА картографира намаляването на ледниците за последните 16 години

С помощта на лазерни инструменти НАСА картографира намаляването на ледниците за последните 16 години

С помощта на лазерни инструменти НАСА картографира намаляването на ледниците за последните 16 години


Направи дарение на училище!



***

Айсберги в Гренландия. Снимка: © Friederike / Adobe Stock

Резултатите от новите проучвания дават представа за това как се променят полярните ледени покривки, демонстрирайки категорично, че малките увеличения на леда в Източна Антарктида са за сметка на огромни загуби в Западна Антарктида. Учените установиха, че нетната загуба на лед от Антарктида, заедно със свиващата се ледена покривка на Гренландия, са причина за повишаване на морското равнище с 14 милиметра между 2003 и 2019 г. – малко по-малко от една трета от общото покачване на морското равнище, наблюдавано в световния океан.

Констатациите идват от спътника на НАСА Ice, Cloud and land Elevation Satellite 2 (ICESat-2), който беше стартиран през 2018 г., за да направи подробни глобални измервания на нивата, включително над замръзналите райони на Земята. Сравнявайки последните данни с измервания, направени от първоначалния ICESat от 2003 до 2009 г., учените са изградили изчерпателен портрет на сложната обстановка с промяната на ледения покров и представите за бъдещето на Гренландия и Антарктида.

Проучването установи, че ледената покривка на Гренландия губи средно 200 гигатона лед годишно, а тази на Антарктида губи средно 118 гигатона лед годишно.

Един гигатон лед е достатъчен, за да напълни  400 000 олимпийски плувни басейни или да покрие централния парк на Ню Йорк в лед с дебелина над 300 метра, достигащ височина по-голяма от сградата на Крайслер.


Разбери повече за БГ Наука:

***

„Ако наблюдавате ледник или ледена покривка в продължение на месец или година, няма да научите много за това какво прави климатът с него“, казва Бен Смит, глациолог от Университета във Вашингтон и водещ автор на новото проучване, публикувано онлайн в Science на 30 април. „Вече имаме 16-годишна продължителност между ICESat и ICESat-2 и можем да бъдем много по-уверени, че промените, които виждаме в леда, имат общо с термина климатични промени.“

Инструментът на ICESat-2 е лазерен висотомер, който изпраща 10 000 светлинни импулса в секунда надолу към земната повърхност и засича колко време им отнема да се върнат към спътника, с прецизност до една милиардна част от секундата. Скоростта на пулса на инструмента позволява пълна карта на измерванията върху ледения щит; високата му точност позволява на учените да определят промените в нивата за една година до сантиметър.

Учените вземат резултатите от по-ранни измервания на ICESat и наслагват тези от измерванията на ICESat-2 от 2019 г. Така се получават данни за десетките милиони точки, където двата набора от данни се пресичат. Това им дава промяната в кота, но за да стигнат до отговора колко лед е загубен, те разработиха нов модел за превръщане на промяната на обема в маса. Моделът изчислява плътността в ледените покривки, за да може да се калкулира общата загуба на маса.

„Тези първи резултати, наблюдавани върху сухоземния лед, потвърждават консенсуса от други изследователски групи, но те също така ни позволяват да разгледаме подробностите за промяната в отделните глетчери и ледените шелфове едновременно“, казва Том Нойман, учен по проекта на ICESat-2 от НАСА.

В Антарктида, например, подробните измервания показаха, че ледената покривка се сгъстява в части от вътрешността на континента в резултат на увеличен снеговалеж, според проучването. Но загубата на лед по краищата на континента, особено в Западна Антарктида и Антарктическия полуостров, далеч надвишава всичките покачвания във вътрешността. На тези места загубата се дължи на затопляне от океана.

В Гренландия е имало значително количествено изтъняване на крайбрежните ледници, отбелязва Смит. Ледниците Кангердулгсуаг и Якобсхавн например са загубили надморска височина по 4 и 6 метра годишно, а ледниковите им резервоари са загубили съответно 16 и 22 гигатона годишно. По-топлите летни температури са стопили лед от повърхността на ледниците и ледените покривки, а в някои басейни по-топлата океанска вода ерозира леда по неговите фронтове.

„Новият анализ разкрива реакцията на ледените покривки от промените в климата с безпрецедентни подробности, разкривайки улики защо и как глетчерите реагират по този начин“, заяви Алекс Гарднър, глациолог от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Южна Калифорния и съавтор на проучването.

Екипът изследва и ледените шелфове и плаващите маси лед в долния край на ледниците. Тези ледени шелфове, които се издигат и спадат с приливите и отливите, могат да бъдат трудни за измерване, казва Хелън Аманда Фрикър, глациолог от института по океанография на Scripps в Калифорнийския университет в Сан Диего и съавтор на научното изследване. Някои от тях имат грапави повърхности, с процепи и хребети, но прецизността и високата разделителна способност на ICESat-2 позволява на учените да измерват общите промени.

Това е един от първите случаи когато е използвана лазерна алтиметрия, за да се измери загубата на плаващите ледени шелфове около Антарктида едновременно със загубата на ледената покривка на континента.

Учените откриха, че ледените шелфове губят сериозна маса в Западна Антарктида, където са разположени и много от най-бързо движещите се ледници на континента. Моделите на тяхното изтъняване в Западна Антарктида показват, че ледените шелфове Туайтс и Кросън са изтънели най-много, средно с около съответно 5 метра и 3 метра лед годишно.

Ледът, който се топи от ледените шелфове, не повишава морското равнище, тъй като вече плава, също когато кубче лед в пълна чаша вода не прелива чашата, когато се стопи. Но ледените шелфове осигуряват стабилност на ледниците и ледените покривки зад тях.

„Това е като архитектурна подпорна стена, която държи катедрала“, казва Фрикър. „Ледените шелфове държат ледената покривка нагоре. Ако отнемете от тях или дори ако ги разредите, вие намалявате тази укрепваща сила, така че заземеният лед може да изтече по-бързо.“

За повече информация относно ICESat-2, посетете:

https://nasa.gov/icesat-2

https://icesat-2.gsfc.nasa.gov

Източник: sciencedaily.com

Превод: Радослав Тодоров


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.