Как Националният природонаучен музей при БАН изпълнява целите си, какви са постигнатите резултати през 2018 в съответствие с неговата мисия и приоритети и какви перспективи виждат учените в работата си може да разберем от годишия отчет, публикуван в сайта на музея: 

http://www.nmnhs.com/documents/annual_reports.html

В обобщена форма за Списание Българска Наука (https://nauka.bg) ни го представи г-жа Силвия Тошева, която отговаря за връзките с обществеността на НПМ-БАН.

Музеят има 130 годишни традиции като център на природните науки в България и международно признание сред европейските музеи. Мисията на музея е свързана със съхраняването и обогатяването на природните колекции, развитието на естествените науки, популяризирането на знанията за природата и опазване на околната среда. Музеят е национална институция с научна и културно-образователна роля. Приоритети в неговата дейност са изучаването на биологичното разнообразие и еволюцията на организмите, геологичното наследство, минералите, консервационната биология и антропогенното влияние върху природната среда. В изпълнение на тези приоритети НПМ-БАН развива фундаментални проучвания в областта на природните науки и природозащитни изследвания. Развиваните научни направления в музея са таксономия, фаунистика и зоогеография, еволюция на фосилните гръбначни животни, палеоантропология, археозоология, флористика и фитогеография, биология на инвазивните видове и минералогия.  НПМ-БАН е център по ентомология, малакология, херпетолотия, палеозоология на гръбначните животни, археозоология, биоспелеология, проучване и опазване на херпетофауната, орнитофауната, териофауната и малакофауната. Изследванията на учените от НПМ-БАН имат широка международна известност, а развиваните направления определят музея и като един от основните природозащитни центрове в България.

НПМ-БАН подготвя висококвалифицирани кадри в областта на зоологията, ентомологията, консервационната биология и филогенията на гръбначните животни.

През 2018 г. специалистите от музея продължават дейността си на национално и международно ниво към МОСВ, в международни конвенции, национални комисии и консултативни съвети в съответствие с политиката и програмите на БАН по приетите стратегически направления и приоритети с Националната стратегия за развитие на научните изследвания през 2017-2030 г.

Дейностите на НПМ имат значителен отзвук в медиите, (националното радио, националната телевизия, пресата и редица популярни природонаучни списания и предавания), включително и в международни медии.

Музеят има акредитации по докторските програми „Зоология” и „Ентомология” със срок на валидност от 6 години. Броят на излезлите от печат през годината публикации е 101 (средно 5 публикации на учен) като 44 са в списания с IF. В над 580 публикации през 2018 г. са цитирани трудове на специалисти от музея (средно по 29 цитата на учен). В съавторство с известни чуждестранни учени са 30 публикации. Предадени за печат са 46 публикации.

Някои проекти с участието на учени от НПМ-БАН

• „Българо-македонски палеонтологически разкопки край Долни Дисан, Неготинско (Македония), в нива едновъзрастови, с тези на първия потенциален хоминин – Graecopithecus”. Проектът е на НПМ (водеща организация), съвместно с Природонаучния музей в Скопие (финансиран първоначално от БАН, а през годината от Министерството на културата на Македония, с ръководител проф. Н. Спасов). Вторите разкопките край Долни Дисан бяха проведени през пролетта на 2018 г. Извадени са всички останки от мастодонта херолофодон. Това е най-пълната до момента находка на този вид. Скелетът се подготвя за излагане в Природонаучния музей в Скопие. Разкопките продължиха и в съседен локалитет, показващ индикации за сходна възраст с находището на грекопитека в Азмака (Чирпанско). Това се оказва много перспективно находище за работа, за чието продължение се търси финансиране. Намерени са фосили от хипариони, свинеобразни и антилопи, чиято видова принадлежност се проучва. Разкриването на скелета стана в присъствието на министъра на културата на Македония и бе отразено от основните медии в страната. Тези изследвания са атестат за утвърждаването на българската научна школа в областта на палеонтологията на гръбначните животни и нейното положително влияние на развитието на научни направления в наша съседна страна. Тази инициатива трябва да се оцени и като навременна стъпка в развитието на научните и културните връзки между двете страни.
• „Природната обстановка в древността и произход на животновъдството по нашите земи и в Европа, с акцент върху произхода на домашния кон и тракийските коне” – проектът е с ръководител проф. Н. Спасов, организиран от БАН, с участието на 22 института [„Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността”] и е свързан с изследване оформянето на националната идентичност. Подпроект 2 към този проект „Дивите и домашните животни от праисторията до тракийския период” има за цел проучване бита и начина на живот на древното население от времето на първите цивилизации насам и изследване на дивите и домашни животни, представляващи важна част от поминъка, културата и вярванията на древното население. Във връзка с това се разглеждат въпроси за произхода и развитието на животновъдството у нас, на Балканите и в Европа. Изследва се историята на развитието на холоценската фауна и природната обстановка, на фона на които са се развивали човешките култури. За решаване на основните въпроси, по които започнаха  изследвания, са включени палеозоолози от НПМ, чужди и наши учени генетици, ветеринари и археолози. В работата са привлечени лаборатории от ИБЕИ-БАН, Япония и Великобритания. Изследователските задачи са: Дивите животни и произход на одомашняването; Дивите коне в Европа и произход на домашния кон; Първи в света палеогенетични изследвания на холоценски диви коне; Тракийските коне – хабитус, породност, развъдна дейност, произход и родословие (на основата на остеологически и генетически изследвания и на анализ на древни изображения); Конете от Урдовиза – едни от най-старите домашни коне в света. Турът и произход на говедовъдството на Балканите и в Европа. Завършването на проекта е отразено с издаването на тематичен том [Т. 25] в Historia naturalis bulgarica, в коийто са включени 3 публикации. Подготвена е и глава от монография свързана с птиците [Боев З. (под печат). Птиците в бита и изкуството на траки и римляни в земите на България. – Николов В. (ред.). Траките. Т. 2. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“].
• Проект „Форума на Сердика“, финансиран от Столична община (приключил 2018 г.) включва и зооархеологично изследване в центъра на София въз основа на останки от гръбначни животни (4-19 в. н. е.). От НПМ участва проф. З. Боев.
• „В търсене на най-късните предчовешки хоминиди в Eвропа, на първите предчовеци и проучване на средата им на живот”. Проектът е на НПМ-БАН с ръководител проф. Н. Спасов и финансиран (в момента) със спонсорство на ОББ. През тази година част от изследванията са в сътрудничество с Университета в Тюбинген, Естественоисторическия музей в Париж и университета в Атина. Бяха проведени разкопки в находището Азмака в търсене на нови останки от хоминиди. Разкрити, извадени и консервирани над триста останки от хипариони, кухороги, жирафи, маймуни и цял череп на свинеобразното микростоникс, което е голяма рядкост. Публикувана е статия от нашия екип, свързана с дискусията за мястото на появата на първите предчовеци. Започна комплексно проучване на нова находка Graecopithecus, намерена в находището Азмака. Във връзка с това съвместно с проф. David Begun в университета в Солун са направени сравнителни изследвания и формулирани нови идеи за еволюцията на най-късните европейски хоминиди и връзката Ouranopithecus – Graecopithecus. Започнаха изследвания на локомоцията при грекопитека, въз основа на намерената костна останка. Започнаха и нови палеофаунистични изследвания на находището край Пикерми, които хвърлят светлина върху еволюцията на природната обстановка от времето на Пикерми към това на Азмака.

Резултати от научната дейност

Научната продукция запазва високо ниво (табл. 1). Броят на излезлите от печат през годината публикации е 101 (по 5 публикации на учен). В над 580 публикации през 2017 г. са цитирани трудове на специалисти от музея (по 29 цитата на учен). Предадени за печат са 46 публикации. Импакт фактор имат 44 публикации като 30 са в съавторство с известни чуждестранни учени (табл. 1). Изследванията са предимно в областта на палеонтологията, палеоантропологията, морфологията, таксономията, фaунистиката и флористиката. Публикуваните резултати надхвърлят границите на България и Европа и включват изследвания на отдалечени райони от света. Обърнато е внимание на консервационно важните видове за България, дискутирано е тяхното състояние и начини на опазване. Продължават изследванията върху инвазивните видове. НПМ и негови специалисти бяха съорганизатори на редица международни форуми.

Таблица 1. Публикационна дейност на НПМ за последните 5 години

Специалистите от НПМ публикуват в престижни специализирани списания, повечето от които с импакт фактор: Nature Ecology & Evolution, Acta Zoologica Academiae Scientiarum Hungaricae, Fossil Imprint, Acta zoologica bulgarica, Arachnologische Mitteilungen, Acrocephalus, Quaternary science review, Avian Biology Research, Biologia (Bratislava), Ecology & Evolution, Entomologica Fennica, Folia Malacologica, Geodiversitas, Herpetology Notes, International Journal of Myriapodology, Mertensiella, Rivista Italiana di Paleontologia e Stratigrafia, Parasitology Research, Insect Conservation and Diversity, Journal of Biomedical Semantics, Journal of Human Evolution, Journal of Fish Biology, PlosOne, Journal of Biomedical Semantics, J. of Mammal Evolution, Neues Jahrbuch für Geologie und Paläontologie, Paläontologische Zeitschrift, South African Journal of Science, Palaeontographica, Vertebrate Paleobiology and Paleoanthropology, Revue Suisse de Zoologie, Zookeys, Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology и др. В специализираните национални научни списания Biorisk, Geologica balcanica, Forest Science, Historia naturalis bulgarica, Phytologica Balcanica, ZooNotes и др. също са отпечатани значителен брой статии. Публикациите утвърждават международното значение на музея и определят мястото му на водеща институция в България по въпросите на биоразнообразието.

Изклчително постижение за българската зоогеография е публикуването на монографията „Zoogeography of Arachnida” от издателство Springer. На 987 с. и в 13 глави д-р П. Берон разглежда глобалната фауна на всички групи арахниди. Подобни монографии се появяват твърде рядко в световната научна литература и към тях се проявява много голям интерес.

Забележителна е и монографията за тура в българските земи. [Боев Н., Боев З. 2018. Турът (Bos primigenius Bojanos, 1827) (Artiodactyla, Mammalia) в природата и културата на България. ZooNotes. Supplement 5. ISSN 1313-9916. Университетско издателство „Паисий Хилендарски”. Пловдив. 1-120. www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg]

НПМ-БАН издава списание Historia naturalis bulgarica от 1989.  От 2018 списанието излиза в електронен вид в сайта на музея. Статиите, които се публикуват в него имат научни приноси по зоология, ботаника, палеонтология и минералогия и оригинални статии по музеология, история на природните науки и история на природонаучните институции. [http://www.nmnhs.com/historia-naturalis-bulgarica/].

Изложби и специални събития за публика

17.01.2018: „Вековните гори на България и техните обитатели” – Изложба на художниците от Дружеството на анималистите, флористите и научните илюстратори (ДАФНИ), посветена на вековните гори в България;

08.03.2018: Националният природонаучен музей – БАН участва в първото издание на Салона на музеите в НДК по повод българското председателство на Съвета на Европа;

22.03.2018: Националният природонаучен музей – БАН участва в отбелязването на Деня на Жабешкото блато с тематична лекция на докторантката Емилия Вачева;

14-15.04.2018:  „Лов на съкровища“ – Образователна игра, провеждана в партньорство със сп. ВВС ЗНАНИЕ;

11.04.2018-11.05.2018: „Агар Арт“ – Фото-изложба с рисунки, създадени с помощта на микроорганизми;

10-14.05.2018: НПМ-БАН участва в Софийски фестивал на науката 2018 с демонстрационен щанд;

12.05.2018: НПМ-БАН беше домакин на Четвърто издание на конкурса „Биологията интересна и достъпна“, който се организира по инициатива на РУО – София-град и Регионалния методичен съвет по биология;

18.05.2018-30.06.2018: „Природата на хартия и порцелан“ – Националният природонаучен музей към БАН представи колекцията на княз Никита Лобанов-Ростовский;

01.06.2018:  НПМ-БАН отбеляза Международния ден на детето с образователна игра, проведена в партньорство със сп. ВВС ЗНАНИЕ;

13.08.2018-03.09.2018: „Eх Wunderkammern” – международна изложба на съвременните визуални артисти Тициана Перс и Реджина Хосе Галиндо;

04.09.2018: „Птиците в изкуството и цар Фердинанд I“ – НПМ-БАН гостува в РИМ София с изложба оригинални анималистични рисунки от своя библиотечен фонд;

28.09.2018: НПМ-БАН участва в Европейската нощ на учените 2018 – Проект REFRESH със серия научно-популярни събития, презентации, изложби;

05.10.2018: НПМ представя обновената зала „Генезис на минералите“ в присъствието на дарителя на музея, княз Никита Лобанов-Ростовский.

16-17.11.2018: НПМ-БАН прие на посещение участниците в Петата сесия на Ученическия институт на Българската академия на науките (УчИ – БАН) и организира за тях образователна игра с награди от сп. ВВС ЗНАНИЕ;

01-02.12.2018: „Пиратската дузина“ – Образователна игра, провеждана в партньорство със сп. ВВС ЗНАНИЕ;

24.10.2018-30.01.2019: „Живи фосили и ендемити от Охридското езеро“ – Гостуваща изложба на Природонаучния музей на Македония;

04.12.2018-06.01.2019: Международна изложба „Каменният Крал“;

20.12.2018: НПМ-БАН представя поредицата „С Петър Берон по света“;

Изготвени и публикувани видео-материали в youtube канала на НПМ-БАН: https://www.youtube.com/channel/UCdXFJ-kwAkmxsKgGrZsRHeg

Европейска Нощ на учените 2018: Как дишат реките

Европейска Нощ на учените 2018: Да спасим прилепите чрез… пране

Европейска Нощ на учените 2018: С велосипед през Африка: 12 000 км на колело от Кайро до Кейптаун

Европейска Нощ на учените 2018: Имало ли е динозаври в България

Национален природонаучен музей – БАН през 2018

Отчетът за 2018 вече е публикуван на: http://www.nmnhs.com/downloads/varia/2018_report_s.doc