Над 500 български учени са говорили за своята наука в БГ Наука

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Словото на над 500 български изследователи, говорещи за научната си работа, могат да се прочетат от страниците на списание Българска наука или в сайта nauka.bg

БГ Наука дава гласност на българските учени, така че всеки да може да се запознае с тяхната работа по всяко време.

 


РЕКЛАМА:

***

Още от самото начало на проекта БГ Наука през 2005 г. ние търсим тези, които правят наука в България и се опитваме да покажем както самите хора, така и научната им работа на разбираем език. Публикували сме над 150 броя в PDF и над 8000 публикации в сайта nauka.bg, свързани с наука, като над 60% от тях засягат българските учени и тяхната работа.

Само за тази 2021 година сме публикували рекорден брой интервюта и статии от български учени – над 200 в текст и над 150 във видео.

Прочетете накратко за някои от последните публикувани български учени и с какво се занимават те:

Казвам се Цветомир Иванов. Роден съм във Враца. Повече от 10 години живея в Плевен. Работя в МБАЛ „Сърце и мозък“ като лекар, специалност Хирургия. Професията ми ми носи голямо удовлетворение. 

Работата ми в тази болница е постижение за мен. Това е една сбъдната мечта. Болницата предлага условия равни на тези, в които аз съм си представял, че ще работя. Имал съм възможност като студент, и после като специализант да посещавам различни болници и р университети. Винаги съм усещал разликата между здравеопазването, което предлагаме в България и това, което се предлага в западните страни. Мисля, че в болницата,  в която работя тази разлика почти не се усеща.

Мога да кажа, че съм голям щастливец да работя в този екип. Работя с много млади хора и екипът е съставен от ерудирани и мотивиран лекари и медицински сестри. От друга страна професор Делийски е един от най-добрите български хирурзи с редица научни публикации, с иновативни методи, които е въвел в България и наистина е голямо удоволствие да се работи в такава среда, в която постоянно се опитваме да развиваме нещо ново и  да предизвикваме сами себе си.

Цялото интервю.

 

Бойка Златева е главен асистент, доктор по аналитична химия и изследовател в Център за върхови постижения „Наследство Бг“ финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Вече близо 25 години се занимава активно с археометрия. Нейната работа е да развива и прилага  съвременни инструментални техники като рентгенофлуоресцентен анализ, рентгенографски спектрометър, инфрачервена спектрометрия и др. за целите на археометрията.

В момента тя и екипът ѝ изследват находки от спасителните разкопки до село Стоян Михайловски от миналата година. Това са най-вече фибули от тракийски тип и други допълнителни находки, на които се прави комплексен анализ, целящ определянето на вида на използваните сплави, начините на изработка на съответния артефакт и установяването на прилики/разлики въз основа тип на изделието и химически състав.Освен фибулите те са анализирали и върхове на стрели, железни шлаки, както и скален материал, взет в близост до разкопките. Въпросните находки са датирани на около 2500 години.

Допълнително се работи по още два проекта в сътрудничество с НБУ, където отново се анализират железни шлаки, керамика, глина, хоросан. Изследват се рецептите и начинът на употреба на хоросана, определя се температура на изпичане на керамиката и т. н.

По друг проект екипът анализира тракийско защитно въоръжение като шлемове, наколенници и брони от територията на днешна България, като въз основа на определения състав на сплавта, от която са изработени и типа на артефакта могат да се проследят търговски пътища, да се определи техниката, използвана за изработка на изделието, наличието на различни преправки, правени в древността и т.н.

Цялото интервю.

 

Името ми е Стойчо Язаджиев и съм професор по теоретична и математическа физика в катедра Теоретична физика във физическия факултет на СУ. Също така съм и професор в секция Диференциални уравнения и математическа физика към Института по математика и информатика на БАН.

Моят проект към ФНИ е посветен на числено моделиране на черни дупки и тяхната динамика в скаларно-тензорни теории на гравитацията, които обобщават общата теория на относителността. Добре е известно, че стандартния модел във физиката на елементарните частици и общата теория на относителността не могат да обяснят тъмната материя и тъмната енергия, които доминират във Вселената – те общо са около 97% от цялата материя във Вселената. Светлата материя, която виждаме във Вселената, е едва няколко процента. Тъмната енергия и тъмната материя се проявят само гравитационно, което води към предположението, че те най-вероятно са тясно свързани с гравитацията. С други думи вместо да разглеждаме тъмната материя и тъмната енергия като някакъв вид материална субстанция можем да мислим, че те са просто част от гравитационното поле. Казано по различен начин, тъмната енергия и тъмната материя биха могли да бъдат обяснени чрез разширяване на общата теория на относителността до по-сложна теория. Тъмната енергия и тъмната материя имат добро феноменологично описание чрез така наречените скаларни полета. Следователно, естественото разширение на общата теория на относителността е чрез скаларни полета. В общата теория на относителността гравитационното поле се отъждествява с метриката на пространство-времето, която е тензорно поле (симетричен тензор от 2-ри ранг) – имаме тензорна теория. Като разширим общата теория с допълнителни скаларни полета получаваме по-сложна теория от скаларно-тензорен тип. Такова разширение трябва обаче да е съгласувано с всички известни до момента експерименти и наблюдения. 

Цялото интервю.