Направи дарение на училище!

Словото на над 500 български изследователи, говорещи за научната си работа, могат да се прочетат от страниците на списание Българска наука или в сайта nauka.bg

БГ Наука дава гласност на българските учени, така че всеки да може да се запознае с тяхната работа по всяко време.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Още от самото начало на проекта БГ Наука през 2005 г. ние търсим тези, които правят наука в България и се опитваме да покажем както самите хора, така и научната им работа на разбираем език. Публикували сме над 150 броя в PDF и над 8000 публикации в сайта nauka.bg, свързани с наука, като над 60% от тях засягат българските учени и тяхната работа.

Само за  2021 година сме публикували рекорден брой интервюта и статии от български учени – над 200 в текст и над 150 във видео.

Прочетете накратко за някои от последните публикувани български учени и с какво се занимават те:

Казвам се Цветомир Иванов. Роден съм във Враца. Повече от 10 години живея в Плевен. Работя в МБАЛ „Сърце и мозък“ като лекар, специалност Хирургия. Професията ми ми носи голямо удовлетворение. 

Работата ми в тази болница е постижение за мен. Това е една сбъдната мечта. Болницата предлага условия равни на тези, в които аз съм си представял, че ще работя. Имал съм възможност като студент, и после като специализант да посещавам различни болници и р университети. Винаги съм усещал разликата между здравеопазването, което предлагаме в България и това, което се предлага в западните страни. Мисля, че в болницата,  в която работя тази разлика почти не се усеща.

Мога да кажа, че съм голям щастливец да работя в този екип. Работя с много млади хора и екипът е съставен от ерудирани и мотивиран лекари и медицински сестри. От друга страна професор Делийски е един от най-добрите български хирурзи с редица научни публикации, с иновативни методи, които е въвел в България и наистина е голямо удоволствие да се работи в такава среда, в която постоянно се опитваме да развиваме нещо ново и  да предизвикваме сами себе си.

Цялото интервю.

Бойка Златева е главен асистент, доктор по аналитична химия и изследовател в Център за върхови постижения „Наследство Бг“ финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Вече близо 25 години се занимава активно с археометрия. Нейната работа е да развива и прилага  съвременни инструментални техники като рентгенофлуоресцентен анализ, рентгенографски спектрометър, инфрачервена спектрометрия и др. за целите на археометрията.

В момента тя и екипът ѝ изследват находки от спасителните разкопки до село Стоян Михайловски от миналата година. Това са най-вече фибули от тракийски тип и други допълнителни находки, на които се прави комплексен анализ, целящ определянето на вида на използваните сплави, начините на изработка на съответния артефакт и установяването на прилики/разлики въз основа тип на изделието и химически състав.Освен фибулите те са анализирали и върхове на стрели, железни шлаки, както и скален материал, взет в близост до разкопките. Въпросните находки са датирани на около 2500 години.

Допълнително се работи по още два проекта в сътрудничество с НБУ, където отново се анализират железни шлаки, керамика, глина, хоросан. Изследват се рецептите и начинът на употреба на хоросана, определя се температура на изпичане на керамиката и т. н.

По друг проект екипът анализира тракийско защитно въоръжение като шлемове, наколенници и брони от територията на днешна България, като въз основа на определения състав на сплавта, от която са изработени и типа на артефакта могат да се проследят търговски пътища, да се определи техниката, използвана за изработка на изделието, наличието на различни преправки, правени в древността и т.н.

Цялото интервю.

Името ми е Стойчо Язаджиев и съм професор по теоретична и математическа физика в катедра Теоретична физика във физическия факултет на СУ. Също така съм и професор в секция Диференциални уравнения и математическа физика към Института по математика и информатика на БАН.

Моят проект към ФНИ е посветен на числено моделиране на черни дупки и тяхната динамика в скаларно-тензорни теории на гравитацията, които обобщават общата теория на относителността. Добре е известно, че стандартния модел във физиката на елементарните частици и общата теория на относителността не могат да обяснят тъмната материя и тъмната енергия, които доминират във Вселената – те общо са около 97% от цялата материя във Вселената. Светлата материя, която виждаме във Вселената, е едва няколко процента. Тъмната енергия и тъмната материя се проявят само гравитационно, което води към предположението, че те най-вероятно са тясно свързани с гравитацията. С други думи вместо да разглеждаме тъмната материя и тъмната енергия като някакъв вид материална субстанция можем да мислим, че те са просто част от гравитационното поле. Казано по различен начин, тъмната енергия и тъмната материя биха могли да бъдат обяснени чрез разширяване на общата теория на относителността до по-сложна теория. Тъмната енергия и тъмната материя имат добро феноменологично описание чрез така наречените скаларни полета. Следователно, естественото разширение на общата теория на относителността е чрез скаларни полета. В общата теория на относителността гравитационното поле се отъждествява с метриката на пространство-времето, която е тензорно поле (симетричен тензор от 2-ри ранг) – имаме тензорна теория. Като разширим общата теория с допълнителни скаларни полета получаваме по-сложна теория от скаларно-тензорен тип. Такова разширение трябва обаче да е съгласувано с всички известни до момента експерименти и наблюдения. 

Цялото интервю.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!