Интервю с Цветомир Иванов от МБАЛ „Сърце и мозък“

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Бихте ли се представили на нашите читатели? 

Казвам се Цветомир Иванов. Роден съм във Враца. Повече от 10 години живея в Плевен. Работя в МБАЛ „Сърце и мозък“ като лекар, специалност Хирургия. Професията ми ми носи голямо удовлетворение. 

Как решихте да се занимавате с тази професия?

Спонтанно. В училище много харесвах биологията и химията  и затова исках да кандидатствам нещо свързано с тези науки. До голяма степен бях повлиян от приятелите ми и хората в моето обкръжение. Приеха ме в МУ Плевен, хареса ми и така до ден днешен. 

С какво се гордеете? 


РЕКЛАМА:

***

Трудно е човек да говори за успехите си, понеже винаги има шанс да прекали или да бъде твърде скромен. Не е лесно да се намира баланса. В личен план най-големият ми успех е това, че съм баща. Това е и едно от най-големите ми предизвикателства. От към професионална реализация, работата ми в тази болница е постижение за мен. Това е една сбъдната мечта. Болницата предлага условия равни на тези, в които аз съм си представял, че ще работя. Имал съм възможност като студент, и после като специализант да посещавам различни болници и р университети. Винаги съм усещал разликата между здравеопазването, което предлагаме в България и това, което се предлага в западните страни. Мисля, че в болницата,  в която работя тази разлика почти не се усеща. Относно другите ми успехи, ще бъда конкретен – имам защитена докторска степен, редица научни публикации, участия в международни конференции. Дълго време бях представител за България на Младежката организация към Европейското дружество по хирургична онкология. Бях първия представител в България и сега създадохме съвместно една традиция на приемственост. Има човек, който ме наследи. Той също работи в Плевен.
В медицината успехите и неуспехите се случват всеки ден. Когато един пациент си тръгва здрав и усмихнат, това е голямо удовлетворение. 

Каква беше последната ви публикация? Разкажете за нея. 

Последната ми публикация е свързана с профилактика на лимфедем. Лимфедемът е оток, който е причинен от задържане на лимфа в ръката  след операция по повод  рак на млечната жлеза. Това е една от най-честите последици, която дори не е усложнение. В тази болница направихме за първи път една иновативна операция в България. Това е операция, която се прави на много малко места по света. Тя е доста сложна и интересна като метод. Свързват се много малки съдчета, които се виждат под микроскоп между венозен съд и съд, който пренася лимфата. По този начин се намалява рискът от следоперативен лимфедем. Последната ми публикация беше на тази тема и сега планираме с екипа да се развиваме в тази област. 

Как оценявате работата на екипа си?

Мога да кажа, че съм голям щастливец да работя в този екип. Работя с много млади хора и екипът е съставен от ерудирани и мотивиран лекари и медицински сестри. От друга страна професор Делийски е един от най-добрите български хирурзи с редица научни публикации, с иновативни методи, които е въвел в България и наистина е голямо удоволствие да се работи в такава среда, в която постоянно се опитваме да развиваме нещо ново и  да предизвикваме сами себе си.

Какви са най-големите трудности, които срещате, практикувайки професията си? 

Баланса между работата и личния живот винаги се постига трудно. Колкото повече напредваш в работата, толкова повече страда личния живот. Разбира се, има още какво да се желае от здравната система като организация. Аз мисля, че трудностите по-скоро трябва да ни мотивират, отколкото да ни отказват и трябва да ни амбицират да ги преодоляваме и да постигаме все по-добри резултати 

Много хора смятат, че висшето образование по специалността Медицина в България не е на ниво. Вие на какво мнение сте?

Това е доста труден въпрос. Много е индивидуално.  Бих казал, че са прави, но само до известна степен . В България човек може да бъде образован много добре, включително в сферата на медицината. За мен основният проблем с образованието е това, че се набляга повече на количество, отколкото на качество. Било то количество оценки, количество знания, количество студенти. Това, разбира се, има своите негативни последици. Но тогава, когато човек има желание той може да получи качествено образование в България. Не мога  да дам сам себе си за пример, но смятам, че нашият екип работи на едно доста добро европейско ниво. Всички сме завършили образованието си в България, всички сме взели специалности   тук. Когато човек има желание, има и начин да получи качествено образование. Има и един такъв проблем, че понякога човек, дори и без  желание и усилия може да завърши медицина. Това е неприятно и не би трябвало да се случва. 

По-скоро бихте насърчил младите хора да учат в България или в чужбина?

Бих ги насърчил да учат там, където ще се чувстват добре. Предимството на това, да живеем в демократична държава и да сме част от Европейския съюз  е това, че можем сами да избираме къде и кога и  да сме. Човек не би трябвало да бъде ограничаван в изборите си. Всяко нещо носи и позитиви, и негативи. Както казах по-рано, в България може да се придобие едно добро образование, отговарящо на европейските стандарти. Да учиш в чужбина също има позитиви. Можеш да се запознае с друг начин на живот, с различни култури. 

Какво според вас трябва коренно да се промени в България по отношение на Медицината? 

Не знам дали имам достатъчно експертиза, за да отговоря на този въпрос. Просто трябва да бъдем по-търпеливи и да подхождаме с повече разбиране. Говоря и за лекарите, и за пациентите. Знаете, че има един лек конфликт между пациенти и лекари. Той често се афишира в медиите. Всички лекари сме част от обществото и като такива, ние няма как да бъдем коренно различни от него . Тогава, когато в обществото има някакъв проблем, той се отразява във всички сфери. Аз мисля, че  трябва да бъдем по-търпеливи един към друг. Разбира се, в медицината често залогът е здравето на пациента, заради това ние лекарите трябва да бъдем много внимателни в подхода си към пациентите.  Винаги има нужда от промяна. Смисълът на развитието е точно това, да се променяме и да се опитваме да сме все по-добри. 

Нека си представим, че утре се събуждате с властта да промените каквото искате в системата на здравеопазването. Какво ще направите?

Бих увеличил инвестициите в съвременните технологии. По-рано споменах, че работата ми в тази болница за мен е сбъдната мечта. Мисля, че в България има много болници, предлагащи здравеопазване на европейско ниво. За съжаление има и болници, които са неефективни. Ако трябва да бъда по-конкретен, има много малки държавни болници, чиято функция е абсолютно безсмислена. Там не се предлага здравеопазването, което отговаря на нуждите на пациентите. 

Относно COVID-19 какво бихте посъветвали хората? 

Хората категорично трябва да се ваксинират.
В България се ваксинират много малък процент хора, сравнено с останалите европейски държави.

Защо се случва така според вас? 

Много са причините. Една от тях е дезинформацията. Разбира се, свободата на словото дава възможността всеки да изказва мнението си, но тогава, когато се дава гласност на хора без нужната експертиза се получава една дезинформация, която в случая е много опасна. От друга страна образованието на децата е много важно. За мен то трябва да бъде обърнато и към социални теми, като устройството на държавата, ползите от ваксинацията. Ваксините са едно от най-големите изобретения в медицината. Може би те са спасили най-много животи в историята. Честно казано, не мога да разбера защо някои хора се притесняват от ваксинирането. 

Като за финал, имате ли хобита и какви са те? 

Имам хобита. Все по-рядко се отдавам на тях. Харесвам спорта. Често гледам боксови мачове. Също така обичам да посвещавам максимално много време на семейството си, и най-вече на сина си. 

 

Автор на интервюто: Анастасия Треновска