Има ли връзка между лицето и интелекта?

 

Връзката между развитието на лицето и мозъка е по-силна, отколкото се предполагаше, според екип от учени от Станфорд и белгийския Льовенски католически университет. Но това не означава, че можем да съдим за интелектуалните способности по лицевите черти на човек, допълват учените. Изследването бе публикувано наскоро в Nature Genetics, а ето и най-интересното от него.

Двустранна комуникация между лицето и мозъка

Според данните от изследването връзката между ембрионалното развитие на лицето и мозъкът е двустранна, а не както се смяташе досега единствено в посока мозък-лице. 


РЕКЛАМА:

***

Проучването открива, че от 472 геномни региона, които определят формата на мозъка, 76 участват също и във формирането на лицевата структура. Учените споделят, че някои от разгледаните гени се проявяват единствено в лицевото развитие и нямат “позната роля или изразяване в мозъка”. 

“Това предполага, че в допълнение към мозъка, който влияе на лицевата форма, лицето също влияе на формата на мозъка”, споделя един от авторите на изследването. Учените обаче отбелязват, че тези открития не подкрепят идеята, че умствено-поведенческите способности на здрав индивид могат да бъдат “разчетени” по лицевите му характеристики.

Умствените способности не се “четат” по лицето

Според авторите на изследването откриването на толкова голям брой гени, които участват както в развитието на мозъка, така и в това на лицето е впечатляващо и хвърля нова светлина върху отдавна разискваната тема за връзката между структурата на мозъка и тази на лицето. 

Вероятно всеки е чувал за така нареченият „покер фейс“ или иначе казано “безизразно лице”, което е популярна част от стратегическата подготовка за покер играчите. Наличието на лицеви микроизрази (секундни лицеви мимики, които се появяват неволно в резултат на моментни емоционални стимули) е научно обосновано и потвърдено. Идеята на придържането към “покер фейс” е активно да се потискат (спорно е дали е възможно) подобни изражения, които биха могли да издадат намеренията на играча. 

Но когато става дума за оценка на умствени или поведенчески способности изглежда, че лицето не е толкова надежден източник. Поне така смятат учените от Станфорд и Льовенския университет. Те отбелязват следното: “нищо в нашите данни не предполага, че е възможно да се предскаже поведение, умствена функция или невропсихиатрично разстройство […] просто като се погледне лицето на човек”. 

Това е така, тъй като гените отговорни за тези функции и състояния са различни от тези, които влияят върху лицевата и мозъчна форми. Наложената към момента теория за връзката между когнитивните аномалии и тяхната лицева манифестация екипът отдава на фактът, че предишни изследвания са се фокусирали върху лицево-мозъчната връзка при субекти с “редки генетични отклонения”, при които наистина се наблюдават мозъчни и лицеви малформации.

Новостите в изследването

Именно новаторският подход на екипа е в основата на новите резултати, които постигат учените от Станфорд и Льовен. Новото, което прави екипът е да изследва данни от 20,000 здрави индивиди от Обединеното Кралство. Учените също така създават новаторски метод за изследване, който им позволява триизмерно изследване на лицевите структури. От екипът вярват, че благодарение на тази техника са успели да открият генетични връзки, които не биха били видими “чрез по-конвенционални методи”.

 

“Физиономия”

Изложените от екипа резултати поставят под въпрос една дълго дебатирана тема-можем ли да предскажем поведението или интелекта на човек, базирайки се на лицевите му черти. 

За подобни способности свидетелстват исторически източници още от древни времена. У нас е популярен, например, изразът “има интелигентна физиономия”. Но знаете ли, че всъщност думата “физиономия” идва от гръцкото “физиономи”, което е наименованието на изучаваната в древна Гърция практика да се “разчита” човешкият характер и интелект на база лицеви белези? Практика, която по данни на цитираното изследване изглежда не е надеждна.

Разбира се, както често стоят нещата в науката и тези резултати може да се окажат неокончателни. Въпреки това те представляват възможност за нови изходни точки и методи за изследване на връзката лице-мозък и за евентуалното окончателно потвърждаване или отхвърляне на идеята, че човешките умствено-поведенчески качества си личат по лицето. Също така би било интересно това изследване да бъде разширено, включвайки по-разнообразна маса от изследвани субекти.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: