Достоверни ли са резултатите от проучванията на човешкото поведение

През 2010 г. беше публикуван анализ на изследователи от Университета на Британска Колумбия, според които масовото провеждане на проучвания върху човешкото поведение с участието предимно на американски студенти, вероятно изкривява резултатите. Анализът е публикуван в сп. Brain and Behavioral Sciences от антрополога Джо Хенрих (Joe Henrich, PhD) и психолозите Стивън Хайне (Steven Heine, PhD) и Ара Норензаян (Ara Norenzayan, PhD). В него те разглеждат достъпната база данни на изследванията в областта на социалните и поведенчески науки.

Те установили, че хората от западните, образовани, индустриализирани, богати и демократични общества (или т.нар. WEIRD), които представляват 80% от участниците в проучванията, но само 12% от световната популация, не просто не са представителни за поведението на човека като вид, но в много случаи са по-скоро изключение от правилото.

В едно изследване от книгата “Влиянието на културата върху визуалното възприятие” от 1966 г., учените установили, че американските студенти възприемат някои зрителни илюзии в много по-голяма степен, отколкото хората от различни други култури, включително бушмените от Калахари. Оказало се, че хората от някои култури остават напълно „незасегнати” от определени илюзии. Ако толкова базови процеси като визуалното възприятие се различават между отделните култури, казва Хенрих, това означава, че и други процеси също биха се различавали.

Той и колегите му използват много примери, за да демонстрират, че изводите от проучвания, които разчитат на малка извадка от световната популация, трябва да бъдат правени много внимателно и да не се счита, че те са универсално приложими към човешкия вид.

„Надяваме се, че учените ще осъзнаят колко несигурна е позицията ни, когато се опитваме да съставяме универсални теории на базата на малка и необичайна извадка от популацията”, казва Хайне.

За да се реши проблемът, Хайне и колегите му предлагат редакторите на научните списания и финансиращите агенции да приканват изследователите да обсъждат ограниченията на техните извадки и да търсят по-представителни участници за проучванията си.

Не всички учени са съгласни с Хайне. Психологът Лоуел Гертнер (lowell Gaertner, PhD), и колегите му от Университета на Тенеси в Ноксвил, твърдят, че просто разглеждането на повърхностните различия между културите – това, което те наричат фенотип – не прави нищо за напредъка на разбирането за универсалното човешко поведение или генотип.

 

Автор: B. Azar

Източник: apa.org (Американска асоциация по психология)

Превод: Росица Ташкова

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.