Направи дарение на училище!

Автор: Роберта Костадинова

Какво е гражданска наука и защо тази е толкова необходима и важна част от развитието на науката и обществото?

Любителската наука (или гражданска наука) е научна дейност, провеждана от или с участието на непрофесионални учени-любители, обикновено под надзора и ръководството на професионалисти. Най-често учените-любители участват в събирането на данни и провеждането на наблюдения, които след това се анализират от специалисти. ^[1]

Разбери повече за БГ Наука:

***

Приносът на учените-любители в историята може да бъде проследен чак до 1730г., когато данни за развитието на растенията в различните сезони във Великобритания са събирани почти изцяло от непрофесионални учени.^[2] Друг интересен пример от не толкова далечната история, е компилирането на 17-те тома на Оксфордския речник на средновековен латински, за чието завършване са нужни завидните 101 години. Работата върху речника започва през 1913г. с апел към непрофесионални изследователи да дадат своя принос за създаването му.^[3]

От тази гледна точка приносът на непрофесионални изследователи в научни разработки, ръководени от учени, не е новост. В свой доклад от 2014г. проф. Милена Добрева от Университетския колеж Лондон в Катар (UCL Qatar), споделя, че развитието и все по-голямата достъпност на модерните технологии позволява на растящ брой любители да събират данни и да провеждат наблюдения в разнообразни сфери на науката чрез своите компютри, мобилни телефони, фотоапарати и други устройства, част от ежедневието ни. Това спомага за събирането на много повече информация, отколкото в случаите, когато тази се събира само от професионални учени. Геймификацията на различни научни проекти, т.е. адаптацията им под формата на дигитални игри и мобилни апликации, също е начин повече млади хора да бъдат “запалени” по гражданската наука.

Подобни проекти могат да се разглеждат като един от модерните методи за въвличане на повече хора в свързани с научните изследвания инициативи и също като така, начин участниците да разширяват знанията и уменията си. Без да са поднесени като формални програми за обучение, такива начинания имат своето място в областта на т.нар. неформално обучение. Проф. Милена Добрева споменава  няколко начина за принос на любители-изследователи – събиране на данни, проучване, коригиране на текстове и транскрипция, контекстуализация, въвеждане на данни и класифициране на такива.

Тъй като основната цел на гражданската наука е да въвлича по-широки групи от населението в изследователския процес, въпросът кои от тези дейности се считат за научни, е повод за дискусия, споделя още проф. Добрева. Всяка една дейност, дори да е тривиална, може да се разглежда като част от принос в областта на гражданската наука, стига да е от значение за продуцирането на научни резултати в бъдеще. Това не значи, че гражданите правят тези открития самостоятелно, но те спомагат за събирането на повече ресурси или за подобряването на тяхното качество.

Къде да намерим проекти за учени-любители?

Приносът към науката от любители е възможен във всяка една научна сфера, като участието на доброволци е изключително развито в областта на астрофизиката, биологията, климатологията и математиката. Приложението на гражданска наука в областта на хуманитарните науки и особено в институциите, съхраняващи и опазващи културно наследство обаче, е все още ограничено.

В популярния сайт Уикипедия има дълъг списък със значими проекти от целия свят свързани с гражданска наука, някои от които датират от края на ХХв. Такъв пример от областта на метеорологията е National Weather Service (на бълг. Национална метеорологична служба) в САЩ, намерил началото си в далечната 1890г. ^[4]

Един от най-популярните проекти за гражданска наука в световен мащаб е Galaxy Zoo. Galaxy Zoo е астрономически проект, който стимулира хората да помогнат в морфологичната класификация на голям брой галактики. Това е страхотен пример за гражданската наука, тъй като привлича помощта на обществеността за подпомагане на научните изследвания.^[5] Сайтът на Galaxy Zoo е основан през 2007г., а сега е част от Zooniverse, универсална платформа за граждански научни проекти.

      Източник: Galaxy zoo / Twitter

Интернационални платформи, където човек може да се присъедини и допринесе към безброй разнообразни научни инициативи са горе споменатата Zooniverse, Scistarter и iNaturalist.^[6,7,8] Проектите са разпределени по категории (напр. климат, изкуство,медицина, физика, биология и т.н.), тема, местоположение, сложност, дори и по възрастова група (напр. подходящи за деца, за семейства, за ученици). Процесът на създаване на собствен проект също е изключително улеснен.

Гражданска наука в България

В България терминът “гражданска наука” е рядко срещан и не много разпространен сред широката аудитория израз. Първото търсене по темата в Гугъл ми показа едва половин страница от релевантни резултати.

През последните 10 години обаче, в родината ни са реализирани редица проекти, които дават възможност на обикновени хора да допринесат към науката. В периода 2009-2014г., например, много европейски инициативи навлизат и в България.

Един такъв пример е проектът „Търсенето на щъркелите“ (The quest of the storks), който е активен в периода 2009-2014г. Тази инициатива е специална, тъй като е олицетворение на един от първите пъти, в който е тестван моделът на широко обществено участие в дейностите по опазване на околната среда (гражданска наука) в в България. Целта на проекта е да се събере повече информация за белите щъркели в страната – да се преброят щъркелите, двойките и броя на гнездата, за да се наблюдава развитието на популацията. За целта е необходимо единствено да свалите конкретно приложение за телефона си. Учените-любители качват снимков материал, локация и допълнителна информация за наблюденията си в конкретната платформа. ^[9] Белият щъркел носи значителна роля в българския фолклор и е птица,  изключително обичана и ценена от българите. Той символизира пристигането на пролетта в българската култура и е свързан с една заветна традиция – Баба Марта. Затова не е изненада, че наблюдението на белите щъркели е хоби за много хора в страната от много години.

Проектът „Развитие на мрежата на Черноморски център за екологична информация и образование и повишаване капацитета на сдружението” на Черноморски център за екологична информация и образование (ЧЦЕИО) е активен по същото време (2009-2014г.). Основната тема е приносът на широката общественост към изследването и решаването на проблема с морските отпадъци. Приносът на гражданите в този случай също се случва с помощта на мобилно приложение, където всеки би могъл да маркира локацията на конкретен плаж в страната и да избере от предварително въведен списък със замърсители тези, които вижда около себе си на съответното място за плажуване Тези данни спомагат за изготвянето на адекватна стратегия за борбата срещу замърсяването на водните басейни.^[10] Поради спецификата на морската среда и скъпоструващите изследвания, обуславящи липсата на информация и системни проучвания в много области, съдействието на обществеността е от ключово значение при подобен тип проекти.

Моята българска история е друга прекрасна инициатива (My History, 2020). Проектът в момента е активен и представя интерактивна карта на България, където всеки може да даде своя принос, споделяйки история, мит, легенда, приказка или песен, предадени от предишните поколения, видна историческа фигура, спомен, писмо или документ, като ги прикрепи към конкретното място на картата.^[11] Моята българска история има за цел да събере колкото се може повече лични истории от изключително пъстрата и противоречива история на България, истории, свързани с наследството, градовете и културата. Този проект работи за съхраняването на културното наследство и запълването на пропуските в историята със случки от реалния живот, автентични и напълно независимо от политически интереси. Споделените истории, стари писма и фолклорни песни, например, позволяват да се изследва социалната динамика на времето и да се разглеждат под различен ъгъл конкретни събития от миналото.

Източник: Скрийншот от сайта на Моята Българска История.

AirBG, посветен на измерването на нивата на прахови частици във въздуха, е друг граждански научен проект, на който бих искала да обърна внимание.^[12] Кампанията също е активна в момента и работи в сътрудничество с много чуждестранни проекти като немския Luftdaten.info. Човек може или да поръча и изгради своя собствена сензорна станция, или просто да „осинови“ такава на определено географско местоположение. Качеството на въздуха е нещо, от което българите много се оплакват през последното десетилетие, а увеличаващите се емисии във въздуха доведоха до верига от протести през 2019г., обвинявайки правителството, че не съобщава реални данни за нивата на замърсяване във въздуха и съответно не се предприемат необходимите мерки за решаването на този проблем.. И така, гражданите поеха инициативата да измерят всичко сами.

Източник: Скрийншот от сайта на AirBG.

Списание Българска наука е друг незаменим пример за принос към науката. Всеки един деен учен-любител би могъл да спомогне развитието и популаризацията на науката в България чрез превод на научни статии на български език и предлагане на интересни и актуални теми. ^[13] Този метод на взаимен обмен на знания между обикновените хора и професионалисти е перфектен пример за позитивните страни на гражданската науката – четене на интересно съдържание, практикуване на езикови умения и правилно цитиране, развиване на способността да се отсяват доверени и акуратни източници на информация, и най-важното – комуникиране на знания по разбираем за околните начин. Същевременно всеки малък принос към платформата, предоставя съдържание и възможност за много хора да четат, чуят или видят качествено подбрана научна информация и да разширят своите знания.

Защо е важно да участваме в проекти за гражданска наука?

 Националният институт по обществено здраве и околна среда в Холандия (RIVM, на холандски Rijksinstituut voor Volksgezondheid en Milieu) предлага 10 ползи от гражданската наука ^[14]:

1. По-засилено участие в научните изследвания.
2. Улесняване на изследванията в по-голям мащаб с помощта на много повече ангажирани хора.
3. Използване на нови източници на информация, знания и перспективи.
4. Увеличаване на ангажираността на гражданите в научните изследвания и изграждане на по-силни връзки между граждани и учени.
5. Разработване на нови методи и оптимизация на работния процес.
6. Подобряване на откритостта и надеждността на изследванията.
7. Гарантиране, че гражданите разбират научните изследвания и са съгласни с тях.
8. Гарантиране, че институтите и учените разбират актуалните проблеми в обществото.
9. Фокусиране на изследванията върху важни и приоритетни за гражданите и обществеността теми.
10. Подобряване на научната грамотност – гражданите увеличават собствените си знания и разбиране за науката.

В своя статия за сп. Мениджър Юлиан Попов споделя, че има три фактора за развитие на научната интелигентност в България, които трябва да бъдат променени – образование, изследвания и гражданска ангажираност. Според него гражданската активност е необходима не само под формата на протест, а също  като позитивна гражданска ангажираност – развитие на гражданската наука, градското земеделие, асоциирането на граждани с интереси в биоземеделието, цветарството, пчеларството и други специфични сфери. “Трите фактора са взаимосвързани. Образованието подтиква гражданската активност, научните изследвания тласкат напред образоваността, гражданската активност подкрепя политическия и бизнес избор за по-значително и по-адекватно финансиране на научните изследвания”, споделя още Попов. ^[15]

Гражданската наука и приносът на учени-любители към различни проекти са от неизмерима важност за развитието ни като общество и за утвърждаването на качествени традиции в сферата на науката. Обменът на знания под формата на гражданска наука е средство, чрез което да докоснем дълбоките корени на едно общество и да оценим богатия опит на поколения българи в разнородни сфери и занаяти. Опит и знания, които могат да родят нови идеи, да решат редица сложни проблеми и да поставят началото на много иновативни проекти.

Карантината, например, е прекрасна възможност за всеки един деен гражданин да развие себе си, да надгради знанията си и да спомогне за научната дейност в България. Освен начин да скъсим дистанцията между учени и граждани, това е и страхотен начин да тренираме критичното си мислене и да развием редица личностни и практически умения.

В поредицата “Защо е важна науката в България?”, Петър Теодосиев, основател на сп. Българска наука, създава анкета, с цел да проследи общественото мнение и ангажираността на хората към науката в България. Своя принос към това проучване може да оставите тук.

Източници

1. Уикипедия. (2020). Гражданска наука
2. Добрева, Милена. (2014). Гражданска Наука (Citizen Science) в хуманитаристиката като средство за ангажираност и добиване на нови знания.
3. сп. Икономист. (2014). Речник на средновековния латински език най-накрая ще бъде завършен… след 101 години
4. Уикипедия. (2020). List of citizen science projects
5. Galaxy Zoo. (2020). Galaxy Zoo
6. (2020). Zooniverse
7. (2020). SciStarter – SciStarter
8. (2020). A Community for Naturalists · iNaturalist
9. EEA Grants. (2020). The Quest for the Storks: Citizen Science in Action
10. ЧЦЕИО. (xx). Какво представлява гражданската наука
11. Моята Българска История. (2020). Моята българска история
12. (2020). AirBG – Проект на фондация „Код България“
13. сп. Българска Наука. (2020). Списание Българска Наука
14. (2020). 10 benefits of citizen science
15. Попов, Юлиан. (2019). Екологичната интелигентност
16. Теодосиев, Петър. (2019). Анкета: Какво мислите ВИЕ за науката в България?

Изображения:

– скрийншот от сайтовете на Моята Българска История и AirBG

– Twitter Post from Galaxy Zoo https://twitter.com/galaxyzoo/status/971087482489106432

Cover picture:

Изпращам два варианта:

– протест – @Vlad Tchompalov / Unsplash.com

– череп – @Jesse Orrico / Unsplash.com

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!