„Великобритания е световен лидер в областта на науката, въпреки оскъдните средства и риска от съкращения.”, твърди Роджър Хайфийлд, издател на сп. „New Scientist”.

За британските журналисти надпреварата кой от тях ще направи първото интервю с новоприетите нобелови лауреати е като ритуал. И учудващо често, гласът по телефона е познат. Британските учени са 1% от населението на света, но те произвеждат 8% от световните научни публикации. 12% от техните публикации се цитират от други изследователи. В сравнение с националното ни богатство, ние сме отговорни за развитието на науката повече от всяка друга страна, членка на Г-8.

Така че бе учудващо, макар и приятно, че Робърт Едуардс – изобретателят (заедно с Патрик Стептое) на лечението in vitro – спечели Нобеловата награда за медицина. Или, че Андре Геим и Константин Новоселов, двама руски физици, родени в Манчестър, бяха отличени с наградата за физика за работата си върху ултра-тънка форма на въглерода, известна като графен. Графенът би могъл да съперничи на силиция като основа за компютърните чипове.

Като цяло, 62-ма британци са спечелили Нобеловата награда за медицина, физика или химия, в сравнение с 52-ма германци и 28 французи. Както проф. Джим ал-Халили от университета в Съри, казва: „Британската традиция, репутация и наследство като световен център за научни изследвания все още правят тази страна магнит за някои от най-добрите умове в света.“.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Част от това наследство е създаването на Кралското общество, най-старото научно сдружение, което отпразнува 350-тия си рожден ден празнува през тази година. Мотото на тази организация е „Nullius in verba!” (на латински „Не давай никому думата!”), и е приет да означава определяне на фактите единствено чрез експерименти. Английският език е все още, както проф. Дж. Ал Халили посочва, lingua franca (универсален език) на науката.

Последиците от това богато наследство също имат огромно икономическо въздействие. В доклад на Кралското общество по химия, инженерни и физически науки и на Съвета за научни изследвания се посочва, че през 2007 г. фирми, които са участвали в или са се възползвали от химически изследвания, са създали нови 6 000 000 работни места и са допринесли 258 000 000 000 GBP на икономиката, което се равнява на 21% от БВП. Но има и непреки ползи: ваксината, разработена от Валтер Плоурайт в Кралския ветеринарен колеж, елиминира чумата по говедата, която унищожава стадата по целия свят.

Отчасти този успех се гради на факта, че Великобритания запазва много от своите водещи университети в света. Но също – на факта, че имаме образователна култура, според която студентите имат невероятна свобода да проучват проблемите, от които се интересуват и дори да оспорват словата на преподавателите си. Лорд Рийс, председател на Кралското дружество, добавя, че британските университети са „ниско рискови места, където може да се правят високорискови неща“ и „дом за хора и идеи от други страни“.

Тези постижения са още по-впечатляващи, като се има предвид, че в продължение на десетилетия, британската науката „плуване срещу течението”. Харчим по-малко държавни пари за наука, отколкото всяка друга страна от Г-7, например – Италия. Държавното финансиране за научни изследвания възлиза на 0,55% от БВП, според последните данни – в реално изражение, ние имаме същото финансиране, каквото сме имали и през далечната 1986 година.

Има голямо основание да се увеличи тази сума: тук се правят изследвания на по-високо равнище, отколкото правителството е в състояние да поддържа. Нашите конкуренти – САЩ, Франция, Германия и Китай – влагат сериозни инвестиции в науката. Във Великобритания обаче, нашите оскъдни бюджет е само около £ 6 милиарда. До нас достигат сигнали за съкращения на финансирането и призиви изследователите да работят повече за по-малко – тъй като те го правят от години.

Но намаляването на бюджета за наука би могло да създаде изгубено поколение от учени и инженери и оттегляне от цели области на научните изследвания. Както лорд Рийс посочва, намаляване с 10 на сто води до сценарий „game over!”. Учените са много мобилни и могат лесно да потърсят нови източници на финансиране зад граница. Руските Нобелови лауреати бяха привлечени от Великобритания с обещанието за създаване на благоприятна среда в най-добрите университети. Великобритания просто трябва да инвестира във високите технологии и в икономиката, основана на знанието.

Хиляди учени и обикновени граждани са подписали петиция до министър-председателя, и са готови да излязат на демонстрация пред Министерството на финансите. Посланието е просто: ако искате Великобритания да спечели Нобелови награди, подкрепете науката!
http://www.telegraph.co.uk