Финансирането на науката във Великобритания или колко нобелови награди ще може да спечели страната?

science glass.jpg
Финансирането на науката във Великобритания или колко нобелови награди ще може да спечели страната?

„Великобритания е световен лидер в областта на науката, въпреки оскъдните средства и риска от съкращения.”, твърди Роджър Хайфийлд, издател на сп. „New Scientist”.

За британските журналисти надпреварата кой от тях ще направи първото интервю с новоприетите нобелови лауреати е като ритуал. И учудващо често, гласът по телефона е познат. Британските учени са 1% от населението на света, но те произвеждат 8% от световните научни публикации. 12% от техните публикации се цитират от други изследователи. В сравнение с националното ни богатство, ние сме отговорни за развитието на науката повече от всяка друга страна, членка на Г-8.

Така че бе учудващо, макар и приятно, че Робърт Едуардс – изобретателят (заедно с Патрик Стептое) на лечението in vitro – спечели Нобеловата награда за медицина. Или, че Андре Геим и Константин Новоселов, двама руски физици, родени в Манчестър, бяха отличени с наградата за физика за работата си върху ултра-тънка форма на въглерода, известна като графен. Графенът би могъл да съперничи на силиция като основа за компютърните чипове.

Като цяло, 62-ма британци са спечелили Нобеловата награда за медицина, физика или химия, в сравнение с 52-ма германци и 28 французи. Както проф. Джим ал-Халили от университета в Съри, казва: „Британската традиция, репутация и наследство като световен център за научни изследвания все още правят тази страна магнит за някои от най-добрите умове в света.“.


РЕКЛАМА:

***

Част от това наследство е създаването на Кралското общество, най-старото научно сдружение, което отпразнува 350-тия си рожден ден празнува през тази година. Мотото на тази организация е „Nullius in verba!” (на латински „Не давай никому думата!”), и е приет да означава определяне на фактите единствено чрез експерименти. Английският език е все още, както проф. Дж. Ал Халили посочва, lingua franca (универсален език) на науката.

Последиците от това богато наследство също имат огромно икономическо въздействие. В доклад на Кралското общество по химия, инженерни и физически науки и на Съвета за научни изследвания се посочва, че през 2007 г. фирми, които са участвали в или са се възползвали от химически изследвания, са създали нови 6 000 000 работни места и са допринесли 258 000 000 000 GBP на икономиката, което се равнява на 21% от БВП. Но има и непреки ползи: ваксината, разработена от Валтер Плоурайт в Кралския ветеринарен колеж, елиминира чумата по говедата, която унищожава стадата по целия свят.

Отчасти този успех се гради на факта, че Великобритания запазва много от своите водещи университети в света. Но също – на факта, че имаме образователна култура, според която студентите имат невероятна свобода да проучват проблемите, от които се интересуват и дори да оспорват словата на преподавателите си. Лорд Рийс, председател на Кралското дружество, добавя, че британските университети са „ниско рискови места, където може да се правят високорискови неща“ и „дом за хора и идеи от други страни“.

Тези постижения са още по-впечатляващи, като се има предвид, че в продължение на десетилетия, британската науката „плуване срещу течението”. Харчим по-малко държавни пари за наука, отколкото всяка друга страна от Г-7, например – Италия. Държавното финансиране за научни изследвания възлиза на 0,55% от БВП, според последните данни – в реално изражение, ние имаме същото финансиране, каквото сме имали и през далечната 1986 година.

Има голямо основание да се увеличи тази сума: тук се правят изследвания на по-високо равнище, отколкото правителството е в състояние да поддържа. Нашите конкуренти – САЩ, Франция, Германия и Китай – влагат сериозни инвестиции в науката. Във Великобритания обаче, нашите оскъдни бюджет е само около £ 6 милиарда. До нас достигат сигнали за съкращения на финансирането и призиви изследователите да работят повече за по-малко – тъй като те го правят от години.

Но намаляването на бюджета за наука би могло да създаде изгубено поколение от учени и инженери и оттегляне от цели области на научните изследвания. Както лорд Рийс посочва, намаляване с 10 на сто води до сценарий „game over!”. Учените са много мобилни и могат лесно да потърсят нови източници на финансиране зад граница. Руските Нобелови лауреати бяха привлечени от Великобритания с обещанието за създаване на благоприятна среда в най-добрите университети. Великобритания просто трябва да инвестира във високите технологии и в икономиката, основана на знанието.

Хиляди учени и обикновени граждани са подписали петиция до министър-председателя, и са готови да излязат на демонстрация пред Министерството на финансите. Посланието е просто: ако искате Великобритания да спечели Нобелови награди, подкрепете науката!
http://www.telegraph.co.uk


Европейска нощ на учените 2022 г.: