Търсене
Close this search box.

Абсурдностите и несправедливостите в Нобеловите награди

Абсурдностите и несправедливостите в Нобеловите награди

Абсурдностите и несправедливостите в Нобеловите награди

Абсурдностите и несправедливостите в Нобеловите награди


Направи дарение на училище!



***

Медал за Нобелова награда. Изображение: NORSK TELEGRAMBYRA AS / REUTERS.

 

Те всъщност изкривяват естеството на научното начинание, пренаписват историята му и пренебрегват много от най-важните сътрудници в него.

 

Физиците Райнер Вайс, Кип Торн и Бари Бариш получиха Нобелова награда за физика за откриването на гравитационните вълни – изкривявания в тъканта на пространството и времето. Триото, ръководило проекта за обсерватория за гравитационно-вълнови лазерни интерферометри (LIGO), с които успяха да запишат тези вълни, ще раздели наградата от 9 милиона шведски крони (ок. 883 000 €) помежду си. Но може би по-важното е, че те ще носят статут на „Нобелов лауреат“ до края на живота си.


Разбери повече за БГ Наука:

***

 

Какво обаче остава за всичките останали учени, които са допринесли за проекта LIGO и чиито имена украсяват списъка от 3 страници с автори в публикацията, която описва откритията?

„Успехът на LIGO се дължи на стотици изследователи“, казва астрофизикът Мартин Рийс пред BBC News. „Фактът, че комисията по Нобеловите награди за 2017 г. отказа да дава групови награди, причинява все по-чести проблеми и създава подвеждащо впечатление за това как всъщност се прави голямата наука.“

 

Този рефрен е познат. Всяка година, когато се връчват Нобелови награди за физика, химия и физиология или медицина, критиците отбелязват, че те са абсурден и анахроничен начин за признаване на учените и тяхната работа. Вместо да почетат науката, те изкривяват нейната природа, пренаписват нейната история и пренебрегват много от важните ѝ сътрудници.

 

Със сигурност има много добри неща, които могат да се кажат за наградите. Научните открития трябва да бъдат признати за жизненоважната си роля, която те играят в човешкото развитие. Уебсайтът на Нобеловите награди е образователна съкровищница, пълна с богати исторически подробности, които до голяма степен липсват в публикуваните статии. И е грубо да бъдем толкова пренебрежителни по отношение на всяко друго събитие, което година след година предлага на науката същия вид разпалено очакване, каквото обикновено е запазено единствено за номинираните за Оскар или Еми. Но фактът, че в Нобеловия комитет се водят противоречия още от самото му създаване, загатва за дълбоко вкоренени проблеми.

 

Първата награда за медицина е присъдена на Емил фон Беринг през 1901 г. за откриването на антитоксините, но не и на нейния близък сътрудник Шибасабуро Китасато. Наградата за медицина и физиология за 1952 г. бе връчена на Селман Ваксман за откриването на антибиотика стрептомицин, като така пренебрегна неговия студент Алберт Шац, който всъщност откри веществото. Наградата за химия през 2008 г. бе присъдена на трима изследователи за откриването на зелен флуоресцентен протеин (GFP) – молекула, която други учени обикновено използват, за да визуализират случващото се в нашите клетки. Обаче Дъглас Прашър, човекът който първи клонира гена за GFP, не беше сред тях.

 

Цялата статия виж в безплатния брой посветен на Нобеловите награди през 2020 г. (свали от тук>>)

Този (безплатен) брой е посветен на Нобеловите награди проведени през 2020 г. Предстоят няколко специализирани броя на „Българска наука“, които ще са напълно безплатни за четене и ще покажат някои от най-интересните моменти от миналата (2020) година.

Идеята на този брой е да събере на едно място всичко необходимо, което е нужно да знаете за самите Нобелови награди, провеждането им и кой ги спечели в годината на Ковид (2020).

В българското интернет пространство липсва толкова подробно предоставяне на информация по този въпрос и за това се наехме да преведем и съставим броя.

ИЗТЕГЛИ БЕЗПЛАТНО В PDF >> 

Изтегли в ePub >>

Изтегли в mobi >>


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.