Направи дарение на училище!

Мила Сантова е член кореспондент на БАН, професор доктор на изкуствознанието. Тя е водещ изследовател в Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Работи върху проблемите на културното наследство и по конкретно – нематериалното културно наследство и неговото опазване. По тази проблематика е и работата ѝ по проекта “Политики за опазване и социализиране на нематериалното и движимо културно наследство”, на който тя е ръководител.

Интересен факт

Историята на етнографския музей в София ни отвежда към далечната 1892 г., когато в столицата на новоосвободена България е създаден т.нар. Народен музей.
Един от основните му отдели е Етнографският. През 1906 г. известният филолог, етнограф и общественик проф. Иван Шишманов, предлага Народният музей да се раздели на Археологически и Етнографски. Тогава са отделени етнографските колекции, събрани от големите имена на Възраждането и периода непосредствено след това. С тях е формиран Народният етнографски музей, той е най-големият етнографски музей в България и е включен в Стоте национални туристически обекта. Музеят има сбирки с предмети, свързани с домашните занятия и покъщнина, земеделието и животновъдството, килимите и едрите тъкани, дърворезбата, кованото желязо, медникарството, накитите, обичаите и обредния реквизит, традиционното народно облекло, шевиците и дребните тъкани. Намира се в София, в сградата на бившия Царски дворец. Дворецът е една от най-старите и интересни сгради в София. Преди него там се е издигал конакът, в който е осъден на смърт Васил Левски. През 1978 година сградата е обявена за паметник на културата от национално значение.

Ползи за обществото

Разбери повече за БГ Наука:

***

В момента проф. Сантова и екипа ѝ подготвят  материали, чиято цел е  да приобщават към проблематиката на културното наследство подрастващи от различни възрасти. Вече са осъществени апробации на материалите, които сочат значим интерес на младите хора и децата към тази проблематика. Това е радостен положителен резултат, тъй като именно приобщаването на младите хора към опазването на културното наследство е онова, което утре ще даде по-широки положителни резултати в национален план.

Културните политики са нещо, което има конкретен резултат, което опира до хората и което участва директно в техния живот, а дори и във формирането им като личности, поради което особено висока е стойността им.
Не случайно когато отидем на непознато място първото, което ни показват, са или културните паметници и музеите или пък танците, песните и игрите, съхранявани от локалната общност с десетилетия, столетия и дори хилядолетия.

Очаквания за бъдещето

В границите на проекта ръководения от проф. Сантова екип подготвя и теоретична разработка, която в по-далечна перспектива, би могла да бъде основа за развитието на културните политики на страната в следващите 10-15 години.

Всички визитки вижте тук: https://nauka.bg/category/centrove/

[ЧАСТ 2] Лицата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!