Защо лекарствата, които действат толкова добре при мозъците на мишките, често се провалят безславно при хората

Мозъчните клетки при мишките включват гени, които са много различни от тези в клетките на човешкия мозък.

Невролозите са изправени пред голямо препятствие при разработването на лекарства за лечение на мозъчни разстройства – ако лекарствата действат наистина добре върху мишки, те често са неадекватни при лечение на хората. Сега едно ново проучване предлага потенциална причина защо това е така: мозъчните клетки при мишки включват гени, които са много различни от тези в човешкия мозък.

Мишките и хората имат еволюционно запазен мозък, което означава, че имат много сходни мозъчни архитектури, съставени от подобни по вид клетки. На теория това прави мишките идеални тестови субекти за невролозите, които обикновено нямат способността да надникнат в живите човешки мозъци.

Но поради мистериозни причини, леченията, които са работили чудесно при мозъка на мишката, често не сработват, когато се тестват върху хора.

За да разберат защо това е така, група учени от Allen Institute for Brain Science в Сиатъл анализираха мозъци, дарени от починали хора и мозъчна тъкан, дарена от пациенти с епилепсия след мозъчна операция. По-специално бе разгледана част от мозъка, наречена средна темпорална гънка (middle temporal gyrus), която участва в обработката на езика и дедуктивните разсъждения.

Изследователите сортирали близо 16 000 клетки от този мозъчен регион и идентифицирали 75 различни типа клетки. Когато сравнили човешките клетки с набор от данни за миши клетки, те открили, че мишките имат подобни на почти всички човешки мозъчни клетки. Но когато разгледали кои гени са включени или изключени вътре в тези клетки, те открили големи разлики между клетките на мишката и човека.

Например, серотонинът е невротрансмитер – или мозъчен химикал, който регулира апетита, настроението, паметта и съня. Това става, като се свързва с мозъчните клетки чрез рецептор на клетъчната повърхност, който действа като ръкавица за бейзболна топка.

Но изследователите установили, че рецепторите за серотонин при мишките не се намират в същите клетки, в които се откриват при хората. Така че лекарство, повишаващо нивата на серотонин в мозъка, като това, използвано за лечение на депресия, може да бъде доставено до съвсем различни клетки при мишките, в сравнение с хората.

Те също открили различия в експресията на гени, които помагат за изграждането на връзки между невроните. По същество клетъчната „пътна карта” в мозъка ни може да изглежда много по-различно от тази при мишките.

„В крайна сметка има големи прилики, но и разлики между нашия мозък и този на мишката”, казва в изявление водещият автор Кристоф Кох, главен учен и директор на Allen Institute for Brain Science. „Приликите ни показват, че има голяма еволюционна приемственост, а разликите – че сме уникални.“

„Ако искате да лекувате човешки мозъчни заболявания, трябва да разберете уникалността на човешкия мозък“, добавя той.

Резултатите бяха публикувани на 21 август в списание Nature.

 

Превод: Светослава Петкова-Дишкова

Източник: Live Science

Свързани статии

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.