
Бихте ли се представили на нашите читатели?
Проф. д-р инж. Ирина Рибарова.
Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
В проекта съм в Екипа за управление и заемам длъжност „научен мениджър”, т.е. не представлявам конкретно никого от партньорите. Постоянната ми месторабота е в УАСГ (Университет по архитектура, строителство и геодезия), който участва в проекта с два факултета – Хидротехнически и Строителен. УАСГ е научно-образователна институция. Изследователите, които ще работят по проекта, съчетават преподавателска, научна и консултантска дейност в областите на строителното инженерство, водоснабдяването, канализацията и пречистването на води.
Бихте ли представили проекта накратко?
Основната цел на проекта е да се изгради ефективна инфраструктура и научноизследователски капацитет за развитие на иновации в кръговата икономика с фокус върху води, енергия и управление на отпадъци.
За изпълнение на тази цел ще бъде получено финансиране за създаване на Център за компетентност, включващ новоизградена сграда, реконструирани лаборатории и закупено ново високотехнологично оборудване. Макар и със скромен финансов дял, центърът ще бъде подпомогнат и за наемане на научен и управленски персонал.

Центърът за компетентност е структуриран в три основни направления: „Води“, „Твърди отпадъци“ и „Трансфер на технологии“. Кръговата икономика в направления „Води“ и „Твърди отпадъци“ ще бъде изследвана от следните основни аспекти: 1) Еко-ефективност: иновации за ефективна експлоатация; 2) Енергия: възобновяеми и алтернативни източници; 3) Възстановяване на ресурси: химични елементи и био суровини и 4) Алтернативни ресурси: композитни материали, наноматериали. Модул „Трансфер” включва дейности, свързани с обучението, разпространението на резултатите и развитието на технологичното предприемачество.
Кои са партньорите по проекта?
Водещ партньор по проекта е СУ „Св. Климент Охридски“, а партньори по проекта са: Университет по архитектура, строителство и геодезия; Лесотехнически университет; Университет „Професор д-р Асен Златаров“ – Бургас; Институт по физикохимия – БАН; Институт по органична химия с център по фитохимия – БАН; Институт по микробиология – БАН; Фондация „Клийнтех България“.
Асоциирани партньори по проекта са: Столична община със Столично предприятие за третиране на отпадъци, „Софийска вода” АД, Интерпласт БГ ЕООД, Енергийна Агенция Пловдив, Университет Модена – Италия.

С какво финансиране разполага и кой го осигурява?
Проектът се финансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Общата му стойност е 23 667 925,86 лева, от които 20 117 736,97 лева европейско (чрез Европейския фонд за регионално развитие) и 3 550 188, 89 лева национално съфинансиране.
Какви дейности ще се извършват в отделните лаборатории?
В проекта ще функционират 7 лаборатории в направление ‚Води“, 6 лаборатории в направление „Твърди отпадъци“ и 2 лаборатории в направление „Трансфер на технологии“. В тях ще се извършват 27 планирани дейности, като повечето ще се изпълняват съвместно, в партньорство между няколко лаборатории. Това е едно от най-ценните достижения на проекта, позволяващо „излизане“ от тесните рамки на специализирани научни изследвания и прилагане на холистичен подход за решаване на научно-практически проблеми и създаване на цялостни иновационни технологии в областта на кръговата икономика. В направление „Води“ се очаква да се разработят иновативни сензори и биосензори за експресна детекция, иновативни биотехнологии за пречистване и допречистване на води на основата на нови материали, чрез плазмени методи или водорасли и т.н. В направление „Твърди отпадъци“ ще се разработват иновативни методи за определяне на опасни свойства на отпадъците, методи за селективно разрушаване с оглед повишаване потенциала за оползотворяването на строителните отпадъци и методи за управление на рисковите им компоненти; иновативни технологии за ефективно оползотворяване на конкретните твърди отпадъци и други. По отношение на ефективното използване на енергията ще се разработват горивни и електролизни клетки за получаване на водород от отпадъчни води; оптимизиране добива на енергия от утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води и биоразградими отпадъци /хранителни и растителни/; ще се изследват композитни отпадъци и оползотворяване на нерециклируемите и строителни отпадъци с цел получаване на RDF гориво и т.н.

Каква ще бъде ползата за обществото от успешното реализиране на проекта?
Ползите за обществото ще са в няколко аспекта. От една страна, ще бъде създаден Център за компетентност за развитие на иновации в кръговата икономика с фокус върху води, енергия и управление на отпадъци. Този център ще е материален, а не виртуален, т.е. ще има създадена модерна инфраструктура – сгради, оборудване, персонал на високо технологично и експертно ниво. От работещите в центъра ще зависи неговата устойчивост във времето, но екипът вярва, че ще успее да се справи с това предизвикателство и центърът ще продължи да се развива и след приключването на проекта. От друга страна, в полза на обществото ще са резултатите от провежданите научни експерименти, насочени към една природосъобразна икономика, с по-малко използване на ресурси и с по-малко замърсяващи емисии.

Как оценявате работата на екипа си?
Считам, че експертната комисия, която е класирала проекта на едно от първите места, е дала недвусмислена оценка на достиженията на екипа.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Да, има такива млади хора. В катедрата, в която работя, ежегодно се обучават по около 3 до 5 докторанта. Проблемът е осигуряване на подходящо финансиране, което да задържи младите хора в науката. Този проект отваря една добра перспектива в това отношение.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Науката трябва да стане държавна политика, но не само на думи и документи, а и на дела!
Повече за проекта прочетете тук или на страницата на eufunds: тук!

