На 17 август 1771 г. английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород. Той е един забележителен учен, естествоизпитател, теолог, философ и обществен деец. 

Пристли има огромни приноси в областта на електрохимията и фотохимията. През 1766 г. той установява, че силата на електрическо взаимодействие между два заряда. Е обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тези заряди. Своите резултати той излага в съчинението „История и съвременно състояние на електричеството, с оригинални опити“.

През 1766 г. Пристли изказва догадката си за това, че електрическите сили се подчиняват на закона за „обратните квадрати“. По аналогия със Закона за всеобщото привличане на Исак Нютон.

Пристли с основание се смята за един от основоположниците на съвременната химия. На него принадлежат редица големи открития областта на химията на газовете. Наричана по онова време пневматична химия. 

През 1771 г. той открива фотосинтезата. Установявайки, че въздухът, „развален“ от горене или дишане, става отново годен за дишане под въздействието на зелените части на растенията. През 1778 г. той доказва, че при фотосинтезата растенията поглъщат въглеродния диоксид и изработват кислород.

При негов аксперимент през 1772 г. Като действа с разредена азотна киселина върху мед, за пръв път получава азотен монооксид – „селитрен въздух“. И установява, че азотният оксид при съприкосновение с въздуха става червено-кафеникав вследствие образуването на азотен диоксид. Като използва за събирането на газовете живачна вана. Пристли за първи път получава хлороводород – „соленокисел въздух“ и амоняк – „алкален въздух“.

Но може би най-известният му принос в науката е откриването на кислорода. Това Пристли постига, като нагрява живачен оксид и изолира кислород – „безфлогистонен въздух“. Освен това през 1775 г. той получава в чист вид силициев тетрафлуорид и серен диоксид. А през 1799 г. – въглероден оксид.

Освен към химията, негови изследвания се отнасят също и към оптиката. Пристли е автор на книгата „История и съвременно състояние на откритията, отнасящи се към зрението, светлината и цветовете“.

Трудовете му получават изключително широка известност в научните кръгове. А той е избран за почетен доктор на Единбургския университет. Член на Лондонското кралско общество, чуждестранен член на Парижката и Петербургската академия на науките.

Направи дарение на училище!