На 12 август 1953 г. Съветския съюз извършва първия си опит с водородна бомба.  Създаването и тестването на водородната, или термоядрена, бомба е зловещ момент от развитието на науката през ХХ век. Тя е доста по-мощна и смъртоносна дори от атомните бомби от края на Втората световна война. За разлика от атомните, където принципът е разпадане на ядрата на тежките елементи – уран или плутоний, при водородните бомби се използва принципът на термоядрения синтез – сливане на ядрата на леките елементи – изотопи на водорода, при което се оказва, че се отделя далеч по-голяма енергия. 

Устройството на водородната бомба включва като детонатор обикновена атомна бомба., тоест такава, базирана на ядрен разпад. Задействането на устройството протича като първо се взривява детонаторът, който отделя достатъчно енергия, за да започне неконтролируема синтезна реакция, предизвикваща същинската експлозия. Температурата, отделена при такава експлозия е от порядъка на милиони келвини, а мощта на взрива може да достигне еквивалента на енергията от избухването на десетки милиони тонове тротил.

Мощта на тази първа съветска водородна бомба е била 400 килотона тортилов еквивалент, доста по-скромна енергия спрямо отделяната при американските тестове по същото време, но впоследствие в периода 1956-1961 г. СССР разработват водородна бомба с мощност от 101 мегатона, така наречената „Цар бомба“. Поради опасения от прекалено голямата разрушителна сила и радиационно замърсяване непосредствено преди теста, урановата обвивка на бомбата е заменена с оловна, което намаля енергията ѝ почти наполовина до 58 мегатона. Но дори така тя остава най-мощната бомба, взривявана някога. Силата ѝ е 3800 пъти повече от тази на хвърлената над Хирошима атомна бомба. Тя е пусната от самолет над островите Новая земля в Северния Ледовит океан и взривена в небето на 4 километра над земната повърхност. Но въпреки това предизвиква земетресение от 5 по скалата на Рихтер. Сеизмичната вълна, от което обикаля три пъти планетата преди да утихне. От мегаексплозията се вдига ядрена гъба с височина 67 километра, която е наблюдавана от Норвегия, Гренландия и Аляска.

Направи дарение на училище!