От извънземни и астероиди, до пандемии, войни и изменение на климата – животът такъв, какъвто го познаваме, е изложен на всички тези рискове.
Цивилизациите не са вечно съществуващи. Това е простият отговор на ацтеките, маите и дори класическата Римска империя.
Войни, болести, изменящи се метереологични условия, природни бедствия и глад многократно са дестабилизирали обществата в различните региони, водейки до хаос, разруха и в крайна сметка пълна гибел. 

В своя оригинален несъкращаван речник, публикуван през 1828 г., Ноа Уебстър дефинира цивилизацията като „държавата в състояние на „усъвършенствани маниери“ – преминавайки през развитието си от етапите, свързани с грубостта на дивашкия живот до подобренията в разбирането за човешкия живот, постигнати чрез изкуствата и обучението“. Днес цивилизацията е много по-комплексно понятие. Сегашната цивилизация е много повече от това, което Уебстър би разпознал като цивилизация – в съвремието тя означава глобална свързаност и технологично усъвършенстване. Днешната цивилизация изисква познание за глобалните връзки и технологичните промени, като някои университети са активно ангажирани с това. Според описанието на понятието „цивилизация“ в най-новия несъкратен речник на Уебстър цивилизацията е станала такова състояние на държавата, „белязано от урбанизация, напреднали технологии (като тези в сферите на селското стопанство и индустрията), увеличено население и комплексна социална организация“. 

Стабилността на цивилизацията зависи от огромната глобална взаимообвързаност между безброй свързани компоненти. Храна и гориво, материали за производство, облекло и жилища — всичко това изисква сътрудничеството на отделни хора, корпорации и нации. Транспортът, комуникацията, икономическата дейност повлияват върху всички и навсякъде – както поотделно, така и в съвкупност. 

До този момент икономическите и социалните структури, правителствата и съответните, водени от тях политики са успели да поддържат нещо подобно на скорошната дефиниция на Уебстър за цивилизация. Но всичко това е под заплаха. Цивилизацията е на ръба на разпадането си. Няма гаранция, че цивилизацията, характерна за ХХІ век ще продължи да съществува и в ХХІІ в.

Всъщност човечеството сега е изправено пред множество реални екзистенциални заплахи, за което всеки трябва да знае. Липсата на конкретна заплаха обаче, изисква незабавните предупреждения да бъдат ограничени до Топ 10 на заплахите за оцеляването на цивилизацията, като те бъдат обвързани със съответните тематични филми. (Бележка към феновете на сериала The Last of Us — зомби апокалипсисът щеше да е заплаха номер 11.)

10. Нашествието на извънземните

Подходящ филм: „Войната на световете“

В близко време нападение на Земята от извънземни не е вероятно да се случи. Дори наистина да съществуват вражески настроени извънземни, те ще трябва да изминат действително дълъг път до Земята и то без да имат голям шанс да постигнат замисленото. Със сигурност те са наблюдавали телевизионното и радио излъчване на Земята и биха решили да потърсят цивилизован живот другаде.

Независимо от това, ако извънземните решат да атакуват, те лесно биха могли да унищожат цялата земна цивилизация. Дори и да изглеждат приятелски настроени в началото, хората не бива да се заблуждават от подарена от тях книга, озаглавена например „Да служиш на човека“. И не бива да мислим, че микробите на Земята ще ни спасят, както направиха във „Войната на световете“. Ако извънземните притежават технологични възможности за междузвездни пътувания, те също биха могли да бъдат достатъчно умни, за да носят маски, с които да заблудят хората, че имат добри намерения.

9. Падане на астероид

Подходящ филм: „Армагедон“

Не е повод за непосредствено безпокойство, но е по-вероятно да се случи отколкото извънземно нашествие. В крайна сметка един път назад във времето астероид вече е унищожавал света на динозаврите. Макар, че динозаврите не са разполагали с тези развити технологии, каквито има човешката цивилизация. Но достатъчно голям астероид със сигурност би разрушил много съвременни технологии, а последващи пожари и след това глобално захлаждане (версия на зимата от Game of Thrones) още повече биха объркали ситуацията.

8.Смъртта на всички пчели 

Подходящ филм: „Филмът за пчелата“

Според Twitter, ако всички пчели умрат, скоро всички хора също ще бъдат обречени. Това предсказание изглежда произтича от цитат на Алберт Айнщайн, широко разпространен в интернет: „Ако пчелата изчезне от лицето на Земята, то на човека му остават само четири години живот.“ Подобен цитат обаче не се появява в официалните цитати на Айнщайн и изглежда никой няма доказателства, че той някога го е казвал.

Пчелите не са единствените важни опрашители, разбира се, но ако комбинация от отравяне с пестициди и други бедствия унищожи пчелите и другите опрашващи насекоми и животни, последствията за хранителните запаси на човечеството биха били ужасни. Опрашването от животни е от значение за по-голямата част от хранителните култури в света, обобщава проучване от 2007 г.

Все пак е малко вероятно човешката раса да изчезне напълно вследствие на изчезването на опрашители. Въпреки това цивилизацията вероятно щеше да рухне, когато хранителната верига се разплете и вследствие на това нямаше кафе.

7. Изкуственият интелект завладява света 

Подходящ филм: „Терминаторът“ (или „Colossus: The Forbin Project“)

Вече съществува обширна литература, описваща заплахите, които изкуственият интелект създава за цивилизацията. Повечето подобни заплахи сега са минимални, но тъй като AI системите стават все по-широко разпространени и както софтуерът, така и хардуерът сa по-сложни, разрушителният потенциал на AI ще представлява нарастваща заплаха. Документ от 2018 г. идентифицира десетки сценарии за глобална катастрофа, генерирана от AI.

Например, в бъдеще, в което цивилизацията би разчитала в голяма степен на роботи, компютърен вирус с възможност за изкуствен интелект би могъл да се превърне в оръжие за злонамерена кибератака.
„Ако атаката е в много голям мащаб, засягайки милиарди сложни роботи с голяма степен на автономност, това може да доведе до изчезване на хората“, пишат Алексей Турчин и Дейвид Денкенбергер.

И разбира се, поставянето на AI в управлението на различни неща – като в ядрените оръжия например, може лесно да стане също толкова опасно в реалния живот, колкото е във филмите. Армията вече използва AI технологии и в бъдеще несъмнено и с все по-голяма честота ще използва дронове и други роботизирани оръжия.
„Военната роботика може да стане толкова евтина, че рояците дронове да причинят огромни щети на човешката популация; голяма автономна армия може да атакува хора поради грешка в командването; милиарди наноботове с тесен AI могат да бъдат използвани за терористични атаки и да предизвикат глобална катастрофа“, отбелязват Турчин и Денкенбергер.

      6. Квантово изчисление

Подходящ филм: „Маратонки“

Традиционният изкуствен интелект има потенциала да бъде достатъчно рискован, така че не би трябвало да се изненадаме да открием, че квантовите изчисления /по принцип много по-мощна технология, която все още е в начален стадий/, крият още по-сериозни опасности. Колкото и често да се преувеличава по темата, все пак квантовите изчисления може някой ден да са в състояние значително по-бързо от днешните суперкомпютри да изпълняват специфични задачи. Една такава задача може да бъде симулиране на взаимодействията на атоми и молекули, за да се проектират нови лекарства или други химикали.

„Квантовата симулация… предлага експоненциално квантово ускорение в разбирането на механизма на реакцията в молекулите и изследването на свойствата на нови материали“, пише квантовият учен Бенджамин Шифър в статия от миналата година. 

В злонамерени ръце подобна сила също би позволила проектиране на по-ефективни отрови. С помощта на квантови компютри може да се създаде нов пандемичен агент – без необходимостта от отнемащи време обикновени химически проби и грешки. „Съществува екзистенциална заплаха за човечеството, произтичаща от перспективата да можем да изпълняваме квантови симулации на квантов компютър в бъдеще“, твърди Шифър.

5. Комплексната нестабилност

Подходящ филм: „Ефектът Бътърфлай / Ефектът на пеперудата“ – /Заглавието е подвеждащо. Действителният филм не е обвързан с тематиката./

Всяка достатъчно сложна система е изложена на риск да достигне повратна точка, при която най-малкото смущение може да предизвика колапс. Така че едно на пръв поглед незначително събитие може да предизвика апокалипсис. Това е като начинът, по който в даден момент добавянето на едно зърно пясък към голяма купчина пясък може да доведе до рухването на всичко. Или щракането на клонка, предизвикващо лавина. Такива сложни системи изглеждат стабилни, защото тяхната сложност прикрива основната уязвимост. Но математиката съществува, за да анализира такива системи и да предскаже гибелта им.

През 2000г. геофизиците Дидие Сорнет и Андерс Йохансен предупредиха, че подобни анализи прогнозират срив на растежа на човешкото население заедно с „майката“ на всички икономически сривове през 50-те години. Очевидно икономиката и нарастването на човешкото население са ключови аспекти на цивилизацията като цяло. Така, че тези прогнози „посочват съществуването на край на настоящата ера, който ще бъде необратим и не може да бъде преодолян с никакви нови иновации“, пишат Сорнет и Йохансен.

В статия от 2013 г. Сорнет и Питър Кауелс сравняват тихия марш с катастрофа с феномена на „пълзене“ в материалите, при които се натрупват малки, незабележими пукнатини, докато материалът внезапно се счупи. Сякаш обществото днес е омар, който си мисли, че получава хубава, приятна баня, и не забелязва, че водата става по-топла, докато не стане твърде късно. За света като цяло резултатът може да бъде „кървавочервена бездна“, пишат Сорнет и Коуелс, „вероятният и много болезнен последен етап на пълзене… завършващ с провала на съществуващите институции“.

4. Социалните медии 

Подходящ филм: “Не гледай нагоре“

Вече е очевидно, че социалните медийни платформи са засилили идеологическия идиотизъм, разпространяван за възпиране на усилията за предотвратяване или намаляване на много от заплахите пред цивилизацията. Пропагандата срещу ваксинирането е ярък пример, както и усилията да се разсее общественото внимание по темата за опасностите от изменението на климата и да се блокират усилията за справяне с тях. Социалните медии позволяват на разпространителите на лъжи да манипулират масите и да сплашват правителствата (както и много организации в рамките на предполагаемо легитимните мейнстрийм медии).

Сами по себе си социалните медии може да не унищожат напълно цивилизацията, а просто да премахнат цивилизования дискурс. Но в комбинация с други възможни заплахи, водещи до огромно унищожение, социалните медии могат да ускорят опустошението на цивилизацията, като същевременно възпрепятстват усилията за предотвратяването му.

3. Пандемии

Подходящ филм: „Аз съм легенда“

Бихте си помислили, че една пандемия, която е убила повече от един милион американци и още много милиони хора по света, ще предизвика предприемане на сериозни усилия за предпазване от бъдещи пандемии. Вместо това пандемията доведе не до засилване на мерките за опазване на общественото здраве, а до официален отговор до всички, показващ им, че са сами.

Институциите, натоварени с отговорността да защитят общественото здраве, сега казват, че хората трябва да претеглят собствените си рискове. В същото време не им предоставят необходимата информация за това, като игнорират факта, че огромното мнозинство от хората така или иначе не притежават експертните познания, необходими за разумно претегляне на рисковете. Даването на възможност на хората за личен избор дали да спазват стриктно противоепидемичните мерки е все едно да се каже, че хората трябва сами да решат дали да спазват знаците за спиране или да минават на червено. Следователно една бъдеща пандемия, толкова заразна, колкото COVID-19, но с много по-висок процент на смъртност, може да убие достатъчно хора, за да разкъса изцяло социалната тъкан.

Тази опасност отдавна е била предвидена, но в най-честите случаи е била пренебрегвана. През 1988 г. молекулярният биолог и нобелов лауреат Джошуа Ледерберг се оплаква от самодоволството на някои хора във връзка с ширещата се заплаха от глобални епидемии и предупреждава, че вирусите и другите микроби са страховити врагове в безкрайна конкуренция за планетарно господство. „В тази естествена еволюционна конкуренция“, пише Ледерберг, „няма гаранция, че ние ще се окажем оцелелите“.

2. Ядрена война

Подходящ филм:  „Dr. Strangelove“

След Втората световна война ядрената война беше най-вероятният сценарий за края на цивилизацията и със сигурност се превърна в популярна тема и повод за манипулативни разкази относно гибелта на цивилизацията. След падането на Съветския съюз през 1991 г. обаче, много хора, които са задържали дъха си от 1945 г. насам, си позволиха да издишат. Но докато ядрените арсенали остават необезвредени и в изправност, заплахата остава и сега може да е по-голяма от всякога.

През януари Бюлетинът на атомните учени измести известния си часовник за отброяване на времето до края на света до 90 секунди преди полунощ – т.е. времето, най-близко до глобална катастрофа в историята на часовника. Съветът за наука и сигурност на изданието публикува изявление, в което се казва, че новото зададено време е мотивирано до голяма степен, но не и изцяло, от войната на Русия срещу Украйна. „Слабо завоалираните заплахи на Русия за използване на ядрени оръжия напомнят на света, че ескалацията на конфликта – избухнал по случайност, в следствие на конкретно решение или по погрешна преценка – представлява ужасен риск. Вероятността конфликтът да излезе извън нечий контрол остава висока“.

А Антониу Гутериш /генералният секретар на ООН/ миналата година заяви, че светът сега е изправен пред време, характеризиращо се с повишена ядрена опасност – толкова голяма, колкото по време на разгара на Студената война. „Човечеството е само едно недоразумение, което може да стане жертва на ядрено унищожение вследствие на едно грешно изчисление“, предупреди той.

И разбира се, ако Русия не инициира ядрен холокост, винаги биха могли да го направят Северна Корея, Китай, Иран и куп други страни.

1. Климатичните промени

Подходящ филм: „Принцеса Мононоке“

Учените предупреждават вече повече от век, че емисиите от въглероден диоксид могат да променят планетата. По-високите средни температури, по-горещите лета, топящият се морски лед, тежките суши, повечето горски пожари, по-мощните урагани и дори по-силните зимни бури вече сигнализират, че изменението на климата не е мит. 

Международните усилия за постигане на съгласие относно необходимите стъпки към ограничаване на нарастващите нива на въглероден диоксид бяха спънати. Проучване след проучване описват многобройните отрицателни последици за селското стопанство, човешкото здраве и социалното благополучие. Катастрофалната промяна на климата може да предизвика войни, глад, революция.

Разбира се, усилията за смекчаване изменението на климата може и да спасят цивилизацията. Но ако подобни усилия се провалят, най-лошите сценарии за затопляне са наистина апокалиптични, както Люк Кемп и съавторите му предупредиха миналата година в Сборника на Националната академия на науките. „Има достатъчно доказателства, че изменението на климата може да доведе до нещо катастрофално“, пишат те и посочват, че изменението на климата е изиграло роля в колапса на много регионални цивилизации. (Така например има причина, поради която повечето хора никога не са чували за натуфийските ловци-събирачи от Югозападна Азия.) Несигурностите относно бъдещия променен климат са достатъчно големи, твърдят тези автори, за да обяснят сериозно разследване на перспективата изменението на климата да доведе до „световен обществен колапс или дори евентуално човешко изчезване“.

Разбира се, повечето от рисковете за цивилизацията не са просто изолирани заплахи. Изменението на климата може да предизвика войни или да допринесе за разпространението на инфекциозни болести, отбелязват Кемп и колегите му. А доклад на ООН от миналата година установи, че анализите на множество свързани системни рискове „показват опасна тенденция светът да се движи към сценарий за глобален колапс“ при „липса на амбициозна политика и почти глобално приемане и успешно прилагане“. С други думи, без световно сътрудничество по проблема е „възможен тотален обществен колапс“.

Както Кемп и колегите му, така и авторите на доклада на ООН подчертават, че тези предупреждения не са прогнози, а призиви за действие. Изброяването и акцентирането върху заплахите не е с цел да травматизира или да внуши на хората, че всеки трябва да се предаде на неизбежна екзистенциална катастрофа.

Поведенческият учен Каролайн Ор Буено, /един от малкото разумни гласове по проблема, които компенсират манипулативната пропаганда на Twitter относно заплахата пред оцеляването на цивилизацията/ с проницателност и интелигентност относно дезинформацията и техниките за разпространението ѝ, предупреждава, че плашенето на хората повече „ги кара да отхвърлят посланието“. „Ключът е в това да накараме хората да разберат, че заплахата е реална“, пише тя в Twitter, „но също така, че има неща, които можем да направим, за да обърнем ефективно заплахата.“ И в това е надеждата.

Предупрежденията за потенциални катастрофи не трябва да се приемат като повод за отчаяние, а като мотивация за изследване на опасностите. „Анализирането на механизмите, водещи до тези екстремни последици, може да помогне за активизиране на действията, подобряване на устойчивостта и информиране на отговорните в политическата сфера“, пишат Кемп и колегите му.
В края на краищата преди 10 000 години, когато сушата разруши цивилизацията на натуфийците, те нямаха сила да повлияят на климата. Съвременните хора имат такава сила. По принцип те биха могли да спрат да се възползват от това си преимущество, за да влошат нещата и да предприемат стъпки за възстановяване на безопасността и стабилността на цивилизацията. Поне докато пристигнат извънземните.

Превод: Мария Вълнева

Източник: https://www.sciencenews.org/article/threats-civilization-survival-humanity-apocalypse

Направи дарение на училище!