10 интересни факта за Мария Кюри


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

Мария Кюри в нейната лаборатория.

 

Ако посетите Париж днес, можете да се отправите към Пантеона в 5-ти арондисман (район). Вътре ще намерите гробницата на един от най-блестящите умове, украсявали някога френската столица – Мария Кюри.

Тя е полски учен и се явява единственият човек, отговорен за едно от най-важните научни открития на всички времена: откриването на радиацията. По време на пребиваването си в Париж Кюри успява да открие вредните лъчи, които идват от урана, и начина, по който те могат да преминават през твърда материя.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Но достигането до този велик момент не е никак лесно за Кюри. Тя не само, че е бедна, но е и жена – две характеристики, с които е много трудно да те вземат на сериозно в света на науката по това време. 

Тук ще разгледаме някои от най-важните и интересни моменти, свързани с нейния живот и изследователска кариера.

 

  1. Мария Кюри се мести в Париж през 1891 г.

 

Противно на общоприетото схващане, Мария Кюри не е французойка. Тя е родена като Мария Склодовска във Варшава, Полша (тогава в руската империя) през 1867 г., в семейство на двама учители, които я отглеждат с малко средства в един от бедните квартали на града.

Склодовска се интересува от наука от ранна възраст и е забележително умно дете. До 24-годишна възраст тя успява да спести достатъчно пари, за да стигне до Париж, където се записва в Сорбоната.

Именно тук най-сетне нейният прогресивен ум намира благодатна почва за да процъфтява.

 

  1. Мария Кюри и нейният съпруг са сила, с която е нямало как да не се съобразяват

 

На 28-годишна възраст Мария Склодовска сключва брак с мъж на име Пиер Кюри. Той е професор във физическия факултет в Сорбоната, където тя следва.

Двамата се оказват чудесен тандем – Мария със своя ум, способен да промени хода на историята, а Пиер с авторитета и средствата, които да ѝ помогнат да го направи.

През целия си живот Мария всъщност носи пълното си име: Мария Склодовска Кюри. Тя винаги държи Полша близо до сърцето си и дори наема учители, които да учат дъщеря ѝ на полски език. Това е и причината, при нейното откритие на елемента Полоний, да го кръсти на своята родина.

 

Мария и съпругът ѝ Пиер.

 

  1. Алберт Айнщайн става най-големият ѝ фен

 

Пиер загива трагично, убит при пътен инцидент през 1906 г. Към 1911 г. Кюри се е потопила дълбоко в работата си, но не може да се каже, че е получила заслуженото признание.

Тя присъства на Солвеевския конгрес в Брюксел; конференция, която събира световните светила по физика и където тогава Кюри е единствената, присъстваща жена.

Тук тя за първи път се запознава с Алберт Айнщайн. По това време Франция е на върха на сексизма, ксенофобията и антисемитизма. Поради всички тези тогавашни предразсъдъци, Кюри е изключена от всички подобни мероприятия, макар да има капацитета да засенчи всеки мъж на тях. Това я хвърля в дълбока депресия.

По това време Айнщайн решава да се свърже с Кюри, като ѝ изпраща вежливо писмо, отбелязвайки, че е дълбоко впечатлен и вдъхновен от нейния стремеж и интелект. Той я моли да продължава да работи, да продължава да се бори и да знае, че има хора, които ще стоят зад нея.

 

Алберт Айнщайн

 

  1. В по-ранните си години Мария Кюри често е припадала от глад

 

По време на първите няколко години в Париж, Мария Кюри посещава университетските си часове през деня и работи като учител през нощта.

Тя разполага с толкова малко пари, че оцелява само с чай и хляб с масло. Често се случва да припада от глад и липса на хранителни вещества, само за да се изправи после отново и да продължи деня си.

 

  1. Мария Кюри измисля думата „Радиоактивност“

 

През 1898 г. Кюри открива, че торият е радиоактивно вещество. Герхард Шмит обаче си позволява да публикува откритието на Кюри като свое собствено.

За щастие, по същото време съпругът ѝ Пиер решава, че ще се присъедини към съпругата си в нейната работа и по-късно през 1898 г. те вече публикуват свои собствени открития за нов елемент, наречен Полоний.

До декември двойката е готова да обяви съществуването на още един елемент – радий. В публикацията за това откритие Кюри използва думата „радиоактивност“ и оттогава тя се налага като официален термин.

 

  1. Кюри се включва в лекуването на войници през Първата световна война

 

При избухването на Първата световна война Кюри осъзнава факта, че науката може да помогне на пострадалите хора в конфликта. Войниците често се нуждаят от спешна медицинска помощ и операции, но рентгеновите машини са недостъпни близо до фронтовите линии.

Затова тя проектира мобилни радиографични устройства, като инсталира рентгенови машини в автомобили заедно с генератори, така че те да могат да се разполагат на място и да помогнат за спасяването на стотици човешки животи по време на разрушителния конфликт.

Първоначално тя конструира 20 превозни средства от този тип, всичките управлявани от екипи от жени, а впоследствие въвежда още 200 в полевите болници. Смята се, че Кюри е спасила над 1 милион човешки живота с тази своя инициатива.

 

Кюри в мобилно рентгеново устройство през Първата световна война

 

  1. Нобеловият комитет първоначално я игнорира

 

През 1903 г. работата на Кюри е представена в Шведската академия за обсъждане за Нобелова награда. Пиер Кюри и Анри Бекерел също са съавтори на нейните открития, затова и трите имена са включени в заявлението.

В тези консервативни и сексистки времена обаче, отделът за разглеждане на наградите, решава да изключи Кюри от всички споменавания, свързани с въпросните открития.

За щастие се намира един симпатичен член на комисията по награждаването, който поема инициативата да оправи нещата. Името му е  Магнус Густав Миттаг-Лефлер, той пише лично писмо до Пиер Кюри, предупреждавайки го за лошите намерения на комисиите.

Пиер осъществява контакт с организацията и излага подробно пред тях факта, че Мария Кюри е изключително важна за провеждането на проучванията им и че работата на екипа просто би била невъзможна без нея. 

В резултат на това по-късно през същата година Кюри става първата жена в историята, която получава Нобелова награда.

 

  1. Тя е единственият човек, който някога е печелил Нобелови награди за различни науки

 

Пиер Кюри загива малко след като получават Нобеловата награда за физика. Към 1910 г. Мария Кюри вече е тръгнала по нов път на откривателство – този, който я отвежда в областта на химията.

Тя успява да изолира радий и след това да определи международен стандарт за радиоактивните емисии, мерната единица, в който тя уместно кръщава „кюри“.

Година по-късно тези нейни открития оправдават присъждането на втора Нобелова награда, този път в областта на химията! Никой друг в историята никога не е печелил Нобелови награди за две различни науки.

 

  1. Дъщерята на Мария Кюри също става носител на Нобелова награда

 

Следвайки стъпките на родителите си, най-голямата дъщеря на Мария и Пиер – Ирен получава Нобелова награда през 1925 г.

Нейната работа също е в областта на радиоактивността и нейните открития включват синтеза на нови радиоактивни елементи.

 


Пиер, Мария и дъщеря им Ирен

 

  1. Работата на Кюри в крайна сметка я убива

 

През 1934 г. Кюри е настанена в лечебен център в Паси, Париж, където намерението ѝ е да си почине и да възстанови силите си.

На 4 юли обаче тя умира от по-късно установена апластична анемия. Това е резултат от широко излагане на вредни лъчения, за които по това време все още не се е знаело, че представляват заплаха за човешкия живот.

Кюри прекарва по-голямата част от кариерата си, носейки епруветки с радиоактивни изотопи по джобовете си, както и в чекмеджетата на бюрото си. Вероятно всичките ѝ вещи и документи са излъчвали твърде много радиоактивна енергия, която в крайна сметка довежда до нейната смърт.

Днес всички оригинални документи на Кюри се съхраняват в специални контейнери и могат да се обработват само със защитно оборудване.

 

www.discoverwalks.com

 


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.