Мария Кюри: факти и биография

Мария Кюри
Мария Кюри

Мария Кюри е физик, химик и пионер в областта на радиологията. Мария, заедно със съпруга си Пиер, откривa елементите полоний и радий. Те и Анри Бекерел са наградени с Нобелова награда за физика през 1903 г. и също така през 1911 г. година Мария получава Нобелова награда за химия. Кюри през целия си живот работи с радий, характеризирайки различните му свойства и изследвайки терапевтичния му потенциал. Работата ѝ с радиоактивни материали е това, което в крайна сметка я убива. Мария Кюри умира през 1934 г. от заболяване на кръвта.

Ранни години

Родена е на 7 ноември 1867 г. във Варшава, Полша. Тя е най-малката от петте деца в семейството, като има три по-големи сестри и един брат. Баща ѝ Владислав и майка ѝ Борислава са преподаватели, които държат децата им да получат добро образование.

Майката на Мария се разболява от туберкулоза през 1878 г. В книгата си „Завладяващ гений“ Барбара Голдсмит отбелязва, че смъртта на майката на Кюри оказва дълбоко въздействие върху Кюри, подхранвайки доживотна битка с депресията и промяна на възгледите ѝ към религията. Кюри никога повече нямаше да „вярва в благодатта на Бога“, пише Голдсмит.

През 1883 г., на 15-годишна възраст, Кюри завършва средното си образование, като завършва първа в класа си. Кюри и по-голямата ѝ сестра, Броня, искат да следват висше образование, но Варшавският университет не приема жени и затова се налага да напуснат страната, ако искат да получат желаното от тях образование. На 17-годишна възраст Кюри става гувернантка, за да плати за посещението на сестра си в медицинското училище в Париж. Кюри продължава да се самообучава като през ноември 1891 г. решава да замине за Париж.


РЕКЛАМА:

***

Когато Кюри се регистрира в Сорбоната в Париж, тя записва името си като „Мари“, за да звучи по-френско. Кюри е целенасочен и усърден студент и отличничка в класа си. Като признание за своите таланти, тя получава стипендия Александрович за полски студенти, които учат в чужбина. Стипендията помага на Кюри да заплати за класовете, необходими за завършване на своите степени по физика и математически науки през 1894 година.

Запознайте се с Пиер Кюри

Пиер и Мария се запознават по време на работа. Мария провежда изследване за магнитните свойства и химическия състав на стоманата, но ѝ е нужна помощ. Този проект я кара да се свърже с Пиер, който бил изследовател. Двамата се женят през лятото на 1895 г.

Пиер изучава областта на кристалографията и открива пиезоелектричния ефект, при който електрически заряди се произвеждат чрез притискане или механично натоварване на определени кристали. Той също така проектира няколко инструмента за измерване на магнитни полета и електричество.

Радиоактивни открития

Кюри е заинтригувана от докладите на германския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на рентгенови лъчи и от доклада на френския физик Анри Бекерел за подобни „бекерелови лъчи“, излъчвани от уранови соли. Според Голдсмит, Кюри покрива една от две метални пластини с тънък слой уранови соли. След това измерва силата на лъчите, произведени от урана, като използва инструменти, проектирани от нейния съпруг. Инструментите откриват слаби електрически токове, когато въздухът между две метални пластини е атакуван с уранови лъчи. Тя открива, че урановите съединения също излъчват подобни лъчи. В допълнение, силата на лъчите остава същата, независимо от това дали съединенията са в твърдо или течно състояние.

Кюри продължава да изпитва и други уранови съединения. Експериментира с богат на уран минерал и установява, че дори с отстранения уран, минералът излъчва лъчи, които са по-силни от тези, излъчени от чист уран. Започва да подозира, че това е наличие на неоткрит елемент.

През март 1898 г. Кюри документира констатациите си в новаторски доклад, в който измисля термина „радиоактивност“. Кюри прави две революционни наблюдения в този доклад, отбелязва Голдсмит. Кюри заявява, че измерването на радиоактивността ще позволи откриването на нови елементи. И че радиоактивността е свойство на атома.

Семейство Кюри работи заедно върху тези проучвания. Двойката разработва нови протоколи за отделяне на минерали от техните химически компоненти. Мария Кюри често работи късно през нощта, разбърквайки огромни котли с желязна пръчка, почти толкова висока, колкото самата нея. Семейство Кюри установяват, че два от химическите елементи са бисмут и барий, които са радиоактивни. През юли 1898 г. семейство Кюри публикуват своето заключение: Бисмутното съединение съдържа преди това неоткрит радиоактивен елемент, който те наричат полоний. До края на тази година те изолират втори радиоактивен елемент, който наричат радий – от думата „радиус“, латинската дума за лъчи. През 1902 г. семейство Кюри обявяват успеха си в извличането на пречистения радий. През юни 1903 г. Мари Кюри е първата жена във Франция, която защитава докторската си дисертация. През ноември същата година, Мария и Пиер заедно с Анри, са обявени за носители на Нобелова награда за физика за техния принос в разбирането на „радиационните явления“. Комисията по номинирането първоначално възразява срещу включването на жена като нобелов лауреат, но Пиер Кюри настоява, че първоначалното изследване е на жена му. На 19 април 1906 г. Пиер Кюри, пресичайки улицата, се подхлъзва и попада под конски впряг. Впоследствие Мария Кюри започва да изпълнява неговата професия като преподавател по обща физика във факултета по природни науки в Сорбоната и е първата жена, която преподава във френски университет. През 1911 г. Мария получава втора Нобелова награда за химия за откриването на елементите полоний и радий. В чест на 100-годишнината от нейната Нобелова награда, 2011 г. е обявена за „Международна година на химията“.

Късни години

Докато изследванията ѝ за радиоактивността са в своя разцвет, лабораториите на Кюри стават недостатъчни. Австрийското правителство се възползва от възможността да наеме Кюри и да ѝ предложи да създаде нова лаборатория, според Голдсмит. Кюри се договаря с Института Пастьор да изгради лаборатория за изследване на радиоактивността. До юли 1914 г. Институтът за радий („Institut du Radium“ в Института Пастьор, сега Институт Кюри) е почти завършен. След избухването на Първата световна война през 1914 г. Кюри преустановява изследванията си и организира флота от мобилни рентгенови апарати за лекари на фронта.

След войната тя работи усилено, за да събере пари за своя Радиев институт. Но до 1920 г. тя изпитва здравословни проблеми, най-вероятно поради излагането си на радиоактивни материали. На 4 юли 1934 г. Кюри умира от апластична анемия – състояние, което възниква, когато костният мозък не произвежда нови кръвни клетки. „Костният мозък не може да реагира вероятно, защото е бил увреден от продължително натрупване на радиация“, пише лекарят ѝ. Кюри е погребана до съпруга си в община Со (Sceaux) в южната част на Париж. Но през 1995 г. техните останки са преместени и погребани в Пантеона в Париж, заедно с най-големите граждани на Франция. Семейство Кюри получават още една чест през 1944 г., когато 96-ият елемент на периодичната таблица на елементите е открит и наречен „кюрий“.

 

Превод: Петя Парашкевова

Източник: LiveScience


Европейска нощ на учените 2022 г.: