Направи дарение на училище!

Автор: Красимира Желева

Съществуват множеството дефиниции за здраве. Едно от традиционните определения е, че здравето се определя като норма, като отсъствие на болест, като равновесие между организма и средата, като оптимално приспособяване на организма към условията на средата. Вследствие на това всички органи функционират правилно и съгласувано. Това е т.нар. медико-парадигма, която разглежда здравето само като биологичен феномен. Според съвременната литература здравето е интерпретирано, като процес на съхранение и развитие на биологичните и социални функции на човека, на оптимална трудоспособност и социална активност при максимална продължителност на живота. Определението на СЗО за същността на здравето е, че то е състояние на пълно физическо (биологическо, психическо и социално благополучие), а не само отсъствие на болест или недъг.

Здравето е най-ценното нещо. То е най-голямата жизнена потребност на всеки човек. В нашето съвремие тази потребност придобива облика на рязко нарастваща ценност, както от медицинска, така и социална, икономическа, етична, правна, политическа и международна гледна точка. Във все по-широк смисъл се разглежда значението на здравеопазването и неговата роля като един от най-важните критерии за жизненото равнище на дадена страна, мярката за качеството на живота.

Детското затлъстяване е сериозен здравен и социален проблем, който през последните години придобива мащабни размери. Все по-често в детска възраст се диагностицират заболявания, при които затлъстяването се оказва решаващ фактор. Наднорменото тегло при децата води в по-късна възраст до развитие на поредица хронични социално-значими заболявания като диабет , атеросклероза, чернодробна стеатоза и др. Съвременни проучвания показват, че в сравнение с децата с нормално тегло, затлъстелите им връстници са подложени на 3 пъти по-висок риск от развитие на артериална хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Затлъстяването при децата трябва да се разглежда не само като рисков фактор за възникване на други заболявания, но и като самостоятелен проблем от медицински характер. Именно поради тази причина, опитите за мониторинг и подбор на успешни превантивни и лечебни мерки стават все по-мащабни. През 2000 г. по данни на Международната работна група по затлъстяване (IOTF), 155 милиона деца по света са с наднормено тегло, а около 45 милиона страдат от затлъстяване. Анализите показват общата световна тенденция на повишаване честотата на наднормено тегло при децата. Макар че този проблем съществува навсякъде по света, той е подчертано изразен в Северна Америка, Великобритания, Централна и Източна Европа, т.е в райони с по-висок жизнен статус в сравнение с останалия свят. България също попада в групата на страните с висока честота на затлъстяване. Широкото разпространение на детското затлъстяване по света и у нас, поставя въпроса за контрола и управлението му като глобален приоритет на цялото общество, а не само и единствено като задължение на общопрактикуващите лекари и педиатри в дадена страна.

Разбери повече за БГ Наука:

***

По данни от проучване на Националния център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ) за 2004 г., 13.9 % (202 300) от децата у нас на възраст до 18 г. са с наднормено тегло, а 4.6 % (67 000) със затлъстяване. Подобни изследвания в балкански държави посочват близки резултати за процента затлъстели деца, предимно поради сходните хранителни и битови навици на населението в тези региони, тъй като те се явяват значителни индиректни фактори с принос към затлъстяването. Най-голямата промяна в стандарта на живот настъпи в края на миналия век, когато децата започнаха да прекарват времето си пред телевизора и пред компютъра с видеоигри. В действителност има много общо между детското затлъстяване и гледането на телевизия. Освен това, когато децата гледат телевизия са подложени на внушението на рекламите на различни висококалорични и с високо съдържание на захар храни и напитки. Тенденцията на заседналия живот трайно влияе и във физическото натоварване. Децата все по-често не желаят да посещават часовете по физкултура. В крайна сметка ниската физическа култура и консумацията на висококалорични храни, повишава риска към затлъстяване, което е свързано и с други болести. Лекарите се притесняват, че тези деца стигат до болестно състояние още преди тридесетата си година.

Ранните сигнали за надебеляване при децата се определят от съотношението на ИТМ (индекс на телесна маса) към годините на детето и се изчисляват по скалата от 1 до 100. Когато ИТМ (индекс на телесна маса) е в границите от 85 до 95, детето е изложено на риск от наднормено тегло. Деца с индекс над 95 се считат с наднормено тегло, а децата с индекс над 98 дебели. Този метод не е напълно доказан, но дава добри индикации кога трябва да бъде предприето действие.

Смяташе се, че много от страничните ефекти на наднорменото тегло (т. нар. диабет тип 2, хипертония, апоплектичен удар/пристъпи, сърдечни пороци, ортопедични проблеми) присъстват само при възрастното население.

Днес те са се превърнали и в педиатрични проблеми. Пълнотата при децата води до психологически стрес и социално отхвърляне, което може да доведе до понижаване на самочувствието. Пълното дете често е подложено на присмех и подигравки от страна на своите връстници. Една четвърт от децата с наднормено тегло показват признаци на глюкозна нетърпимост, която е рисков фактор за развитието на диабет от тип 2. Тази форма на диабет преди време бе наблюдавана само при възрастните, но сега се наблюдава повишаване на заболеваемостта и при децата. Ако тези деца с наднормено тегло развият диабет докато стигнат възраст до 20 години, то през останалата част от живота си те ще бъдат изложени на риск от сериозни усложнения, свързани с появата на диабет  (проблеми с бъбреците, сърдечна недостатъчност, хипертония, отклонения в зрението или слепота, ампутация на крайниците, проблеми с нервите и ранни заболявания на артериите/артериални проблеми). Развитието на болестта в юношеството води и до директен път към ниско качество на живот и скъсен цикъл на живота, ако болестта не се лекува навреме. Една трета от петгодишните момичета във Великобритания са с наднормено тегло и показват ранни симптоми на развитие на диабет  тип 2. Изследванията показват, че до достигането на петгодишна възраст, всяко едно от три момичета развиват резистентност към инсулин, състояние при което мастната тъкан, мускулите и чернодробните клетки не могат да използват този хормон. По този начин, β-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулина, не могат да се справят с понижаването на кръвната захар, глюкозата расте и се установява диабет тип 2.

Резултатите досега показват, че съществува тясна връзка между момичетата, които развиват недостиг на инсулин и тези 31%, които са с наднормено тегло. Средното тегло на момичетата е било 19.7кг., което е доста над считаното за подходящо за нормално 5-годишно дете. В това проучване е било установено, че 34% от момичетата са със известна недостатъчност на инсулин и с наднормено тегло, както и по-високи от очакваните нива на липиди в кръвта. Тези деца за щастие са здрави, но изследванията предполагат, че те занапред са в опасност от диабет и сърдечни болести (инфаркт на миокарда). Появата и нарастващата тенденция към затлъстяване при децата, юношите и възрастните, вероятно се дължи на проблеми с режима на хранене и движение още от детска възраст, но не съществува конкретен метод как това да бъде преодоляно. Ясно е, че профилактиката е най-добрият подход, но не е никак лесно да бъдат открити децата, изложени на риск, преди те да развият наднормено тегло. Същевременно се оказва, че традиционните стратегии са неефективни и се налага прилагане на специфични методи. Разумният подход е да бъдат широко разпространени и достъпни (чрез медиите) компонентите на здравословния начин на живот, като енергиен баланс, различни диети и физкултурна дейност. Това трябва да бъде внушено на населението преди затлъстяването да се превърне в епидемия. Също така родителите на деца в риск от затлъстяване трябва да поемат по-голяма отговорност относно немалкия проблем свързан с консумирането на вредни храни: чипс, желирани бонбони, вафли, напитки и храни с високо съдържание на захар и сол и т.нар. бързо хранене. Комбинацията между хляб, пържено месо, пържени картофи и кола е т.нар. калорийна бомба, от която производителите печелят пари. Затова родителите са тези, които трябва да се погрижат за здравето на децата си.

България е на едно от челните места по затлъстяване на децата. Този факт е несъмнено тревожен и повдига въпроса как от нация с добра и сравнително здравословна кухня допуснахме да попаднем в тази класация и да излагаме децата си на риск заради това, с което се хранят? Отговора можем да намерим в подносите с храна именно от тези заведения за експресно приготвяне на „нещо за хапване” или шумкащите пликчета пълни с мазни кръгчета, с които майките се стремят да угодят на капризите на децата си.

Как може да бъде решен проблемът?

Децата с наднормено тегло трябва да получават медицински прегледи от педиатри, за да бъдат елиминирани физическите причини и в следствие да бъде създаден план, за регулиране на телесната маса и начина им на живот. Също така, децата имат нужда от окуражаване, за да развият здравословния начин на живот, който включва редовно спортуване в комбинация с различни диети. Това помага, но само ако бъде включено цялото семейство. Родителите трябва да наблюдават времето, прекарано в пасивни дейности и да стимулират физическата активност. Ако те ядат редовно плодове и зеленчуци на вечеря, тогава техните деца ще последват примера им. Главната цел е родителите да осъзнаят, че проблемът е много сериозен и културата на тяхното хранене бива наследена от децата им. Също така, училищата трябва активно да използват програмите за физическа подготовка, много от които бяха намалени през последните години поради липсата на средства. С правилни промени в начина на живот, развитието на диабет може да бъде спряно или отложено.

Какво е диета?

Диeтaтa винaги ce бъpĸa c глaдyвaнe, зaщoтo xopaтa нaй-чecтo ce ceщaт зa диeти, ĸoгaтo иcĸaт дa oтcлaбнaт (в peдĸи cлyчaи, ĸoгaтo иcĸaт дa ĸaчaт ĸилoгpaми, cпopтиcти нaпpимep).

Диета oзнaчaвa peжим/нaчин нa xpaнeнe и oпpeдeлeнo нe e глaдyвaнe. Koгaтo чoвeĸ иcĸa дa oтcлaбнe, тoгaвa cпaзвa диeтa, ĸoятo cъдъpжa xpaни, ĸoитo cтимyлиpaт пpoцeca нa гopeнe нa мaзнини и нe пpиeмa xpaни, ĸoитo мoгaт дa ce нaтpyпaт ĸaтo пoдĸoжни мaзнини.

Haй-пoпyляpният пpинцип в диeтитe зa oтcлaбвaнe e пpиeмaнe нa xpaни, ĸoитo “xpaнят” мycĸyлитe (пpoтeини) и oгpaничaвaнeтo нa xpaни, ĸoитo лecнo ce пpeвpъщaт в мaзнини (въглexидpaти и мaзнини). Много често в стремежа си да отслабнем не се замисляме за вредата от диетите. Неправилното спазване на хранителния режим може да доведе до сериозни здравословни проблеми, особено при тийнейджърите. Те са завладяни от идеята да изглеждат добре и изобщо не се замислят до какви фатални последствия може да доведе една несъобразена с възрастта и килограмите им диета.

Ето и 10 прости причини, поради които не трябва да пазим диета!

1. През последните години думата диета придоби значението на лишение. Тялото и мозъкът ни временно се справят с наложеното ограничение, но не след дълго неминуемо компенсират с преяждане. Това води до безкраен нездравословен цикъл “ям като за последно – на диета съм”.
2. Идеята, че диетата е нещо временно и за малко, а после пак ще се върна към безразборното ядене и пиене на какво ли не, е грешна. Здравословният начин на живот предполага цялостна и дълготрайна промяна на нагласи, начин на живот и хранителни навици, и грешна преценка “само да си вляза в панталоните, пък после…”
3. Ранното започване на диети се свързва, макар и не според всички автори в научната литература, с разбъркани хранителни навици и хранителни разстройства по-късно.
4. Редуването на различни режими на хранене (дюнер през януари; шейкове през март; салата и айран през август) обърква метаболизма и го мобилизира да запази ресурсите, които има и да трупа отгоре. Накратко – постига се ефект, обратен на търсения.
5. Ограничаването откъм калории често води до лишаване от необходимите за развитие и растеж хранителни елементи, което нерядко води до хронична умора, лошо настроение и намалена издръжливост на стрес – все явления водещи до преяждане.
6. Пазенето на диета не решава въпроса с причината, поради която са качени килограмите. Дали става дума за стрес, ядене на крак, алкохол, лош подбор на продукти, физиологичен или психологичен проблем? Какъвто и да е коренът на проблема, ако той не е изяснен и не е намерено трайно решение, след края на диетата старите навици надделяват, връщайки ни в началото, а даже и по-назад.
7. Ако имате семейство и особено деца в тийнейджърска възраст – хроничното пазене на диета дава лош пример и грешен урок.
8. Пазенето на конкретна диета ви лишава от възможността да научите какво е здравословно хранене, да се запознаете с правилния избор и да вземете отговорно решение за здравето си в дългосрочен план.
9. Поддържането на здравословно тегло е редно да става като резултат от редица фактори (движение, сън, контрол и др.), а не на епизодично, драстично и често безразборно ограничение на приеманите хранителни продукти.
10. Данните сочат, че провалът на диетите като цяло е между 90 и 95%, т.е. започвайки поредната холивудска мания, сте почти сигурно обречени на неуспех, вероятно рискувате здравето си, накъсвате парите си на малки парченца и ги хвърляте през прозореца и пропускате поредната възможност да вземете решение да не пазите повече диети, а да започнете да правите малки, но трайни стъпки към здравословен начин на живот.

Здравно състояние на населението на Република България

1. Демографски процеси

По данни на НСИ населението на Република България към края на 2006 г. е 7 679 290 души, живеещи предимно в градовете (70.6%), с лек превес на жените (51.5%). Наблюдава се увеличение на относителния дял на лицата над 60-годишна възраст (от 21.8% през 2000 г. на 23,3% през 2006 г.) Намалява относителния дял на населението във възрастовата група от 0-17 г. от 19.5% през 2000 г., до 17.2% през 2006 г. Особено силно е изразено застаряването на населението в селата, където 33% от хората са над 60-годишна възраст. В сравнение със страните от Европейския съюз относителният дял на населението над 60 години е значително по-висок. През изминалото десетилетие се наблюдават неблагоприятни тенденции в показателите, характеризиращи демографските процеси в страната – намаляване на раждаемостта, увеличаване на смъртността, отрицателен естествен прираст. През периода 1995-2003 г. се наблюдава тенденция за намаляване на раждаемостта, която се асоциира с негативното влияние на социално-икономическите условия и свързаните с тях промени в репродуктивните нагласи на населението. Наличието на емиграция също се явява негативен фактор при този процес. Колебанията в раждаемостта са незначителни (около 8.6%). През 2006 г. тя се повишава и достига 9.6%, при 9.3% за страните от ЕС (фиг. 1).

Фигура 1. Динамика на раждаемостта (Изт.: База данни „Здраве за всички” СЗО, 2006)

Отрицателният естествен прираст е резултат не само от ниската раждаемост, но и от увеличаването на смъртността. През последните две десетилетия тенденцията за увеличаване на смъртността се задържа и достига 14.7% през 2006 г., като разликата между стойностите на показателя в градовете (12.2%) и селата (20.7%) е значителна. Разликата в стойностите на показателите смъртност и раждаемост (по-висока в градовете) формират като резултат драстично намаляване на естествения прираст в селата (-12.4 %), в сравнение с този в градовете (-2.1 %) и на страната като цяло (-5.1 %). Водещите причини за смъртността са болестите на органите на кръвообращението (БОК) – 66.4 % (фиг. 2), представени основно от исхемичната болест на сърцето и мозъчния инсулт.

Фигура 2. Структура на смъртността по причини в България през 2006 г.

Новообразуванията са на второ място в структурата на смъртността (15.6%). Съществува голяма вероятност динамиката на смъртността от ракови заболявания у нас през следващите две десетилетия да запази съществуващата тенденция. През последните години детската смъртност намалява и достига 9.7 на 1000 живородени през 2006 г. Въпреки това тя продължава да е значително над нивото в страните-членки на ЕС (фиг. 3). Доминират предимно ендогенните причини и усложненията на бременността и раждането. В селата детската смъртност продължава да бъде по-висока в сравнение с градовете. Наблюдават се и значими различия по области, особено в тези с по-висока концентрация на етническо население.

Фигура 3. Детска смъртност Изт.: База данни „Здраве за всички” СЗО, 2006

Майчината смъртност през 2006 г. е била 12.0%, като това ниво е близо 2 пъти над нивото в ЕС (5.2% за 2003 г.). Като се има предвид, че този показател се формира от смъртността, която е настъпила по време на бременност, раждане и следродов период, с подобаващо внимание трябва да се анализира изразената тенденция за снижаване на долната граница на възрастта на родилките. В определени групи от населението тя е под 16 години, а усложненията, както на бременността, така и на раждането и следродовия период в тази възраст са и по-чести, и по-тежки, както за майката, така и за плода.

Средната продължителност на живота за 2004-2006 г. е 72.60 години. При мъжете тя е 69.10 г. и е значително по-ниска от тази при жените – 76.34 г. Тези стойности са с около 6-7 години по-ниски от средните за ЕС (фиг. 4). Показателят е свързан с цялостното обществено развитие на страната, влиянието на социалните детерминанти на здравето, начина на живот на хората, дейността на здравните служби, състоянието на околната среда и други фактори.

Фигура 4. Изт.: База данни „Здраве за всички” СЗО, 2006

Почти 200 милиона възрастни от Европейския съюз са с наднормено тегло или затлъстели. Статистиката, направена по повод Международния ден за борба със затлъстяването (12 ноември) показва, че тази болест засяга 27% от мъжете, 38% от жените и 35% от децата. Установено е, че 17.1% от хората на възраст 18 и повече години са затлъстели и 36.7% са с наднормено тегло. При 27.4% от населението на Европа на възраст 16 и повече години извършват леки физически упражнения, а само 10.3% декларират, че нямат никаква физическа активност. Практикуването на физически упражнения от най-елементарен характер е почти изравнено за двата пола 63% при мъжете и 61.1% при жените. Приблизително един милион са българите, които страдат от затлъстяване и съпътстващите заболявания – хипертония, сърдечносъдови болести. Статистиката е установила, че 200 хил. деца по света са с наднормено тегло, а 67 хил. деца са затлъстели.

В Испания двама от всеки трима мъже имат наднормено тегло и един на всеки шест души е затлъстял. Статистиката показва, че през следващите 10 години всеки четвърти американец ще бъде с наднормено тегло. Точно обратното се случва в Япония и Корея, където са регистрирани най-малко случаи на затлъстели хора и такива с наднормено тегло. Затлъстяването засяга ежегодно повече от 400 000 деца в ЕС. Един на всеки 4 испанци в детска възраст има наднормено тегло. Във всички възрасти е доказано, че момичетата са тези, които се движат по-малко. Въпреки това обаче, броят на затлъстелите момчета е 56.5% и е по-голям от този на момичетата – 43.5%. Процентът на детското наднормено тегло се е повишил в последните 10 години с 35%. Испания е втората държава от Европейския съюз, след Малта, с най-голям брой затлъстели деца на възраст между 7 и 11 години. Затлъстяването се е превърнало в епидемия и го наричат бич на 21. век. Аржентинските деца (7.3%) също страдат от тази болест следвани от Бразилия и Мексико.

Здрав дух, здраво тяло

В заключение, може да се каже, че наднорменото тегло и затлъстяването са проблеми, които се влияят от много фактори. Статистиката сочи, че от това заболяване страдат предимно децата и техният брой се увеличава всяка година с рекордни стойности. Тайната за разрешаването на този проблем се крие не само в диети и спорт, а в загрижеността на родителите. Тяхната намеса е от огромно значение за предотвратяването му при деца до и над 5 годишна възраст, защото те се нуждаят от насока и амбиция, за да се справят с проблема на 21 век. Всеки един родител, чието дете е застрашено от затлъстяване, трябва да му изгради режим на хранене и физическа култура, така че детето да не се чувства ощетено, но и да не е преуморено. Всички мазни, пържени храни, полуфабрикати, храни от заведения за бързо хранене, мазните кръгчета и пръчици в шумкащи пликчета, газирани и пренаситени със захар и оцветители напитки, нишестени кремчета с всевъзможни цветове и т.н. трябва да бъдат, ако не напълно забранени, то поне позволени в допустимите граници. На всяко едно дете му се хапва нещо „сладичко” (торта, кексче, вафла и т.н.), но това не бива да стане основно ястие в менюто му. Тук отново трябва да се намеси родителят и да бъде образец на детето си като самият той се храни здравословно, тъй като то приема своите родители за личен пример.

ИЗТОЧНИЦИ:

1. Годишен доклад на министъра на здравеопазването, 2008 г. http :// www . ml . government . bg
2. Доклад за здравето на нацията в началото на 21в., 2004 г. http :// www . ml . government . bg
3. Международни организации http:// www . zdrave . net
4. Национална здравна стратегия 2008-2013г., http :// www . ml .government. bg
5. Маджирова, Н. 2001 „Лекционен курс по клинична психология”, Пловдив.
6. Маджирова, Н. 1996 – “Детските комплекси”, Пловдив, “Полиграфия”.
7. Организация на Обединените Нации в България, http://www.un-bg.bg
8. Преглед и стратегия за национално здравеопазване, 2004г., http :// www . ml . government . bg
9. Салчев, П.,Здраве и болест, http://www.ksmzn.medfac-sofia.eu

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!