Защо науката има нужда да бъде разказвана?

От блога на Петър Теодосиев (създател на БГ Наука)

Вече съм интервюирал няколкостотин учени, а съм разговарял може би с над 1000 човека правещи наука тук и навън. Всички твърдят, че за наука трябва да се говори, но мненията кой трябва да го прави вече са много.

Ако някой се чуди дали имаме толкова учени – да над 13 000 човека в България правят някаква наука. Интервютата, които си струва да бъдат прочетени (над 100) са тук в сборника ни 100 лица зад българската наука

Преди да продължим обаче искам да дефинираме нещо много важно и то е какво е наука -в wikipedia пише: „Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод.“, а в английската wikipedia пише: „Science (from the Latin word scientia, meaning „knowledge“) is a systematic enterprise that builds and organizes knowledge in the form of testable explanations and predictions about the universe.“

Реално в училище ни разказват наука и всички помним един или няколко учители, които са ни вдъхновили или създали интерес към дадена област (наука) и често продължаваме да се интересуваме от тази наука в университета и след това. Аз мразех химията, защото всичките ми учители са ме накарали да я мразя, но сега имам няколко приятели, които се занимават с химия, както и работим с два химически института на БАН. В разговор всеки споделя, че е имал много добър учител по химия, който направо го е вдъхновил да продължи да се занимава с тази наука. Ето колко е важен и начина на комуникиране на науката в училище.


РЕКЛАМА:

***

Говоренето за наука е много различно от това да го практикуваш. Може би с всичко е така, но тук говорим защо хората заобичват или намразват дадена наука (предмет в училище). Учените в БАН и университетите много добре трябва да имат това в предвид когато пишат, говорят или преподават наука. Преди никой не се е замислял как се чувства ученика или студента, но сега толкова лесно може да се смени училището или университета, че аз съм свидетел на това много млади хора да изпитват дискомфорт от образователната институция и да се преместят в друга. Всички натискаме горния десен X когато видеото, което гледаме не ни харесва. В живота правим същото. Дори аз и брат ми се преместихме в 8 клас от едно училище в друго през 2011 г., а тогава това въобще не беше нормално и общоприето.

Въпроса тук не е дали това е хубаво или лошо, а че се случва и все повече ще бъде практика. Да не говорим, че сега трябва да задържим вниманието на учениците и студентите в онлайн среда. Място, където сме свикнали всичко да се случва мигновено. Много време се учат науките, които ще се преподават на ученици и студенти, още повече се учат ако ще се развивате като учен. Обаче никой не обръща внимание на научната комуникация. Почти не се развиват уменията там и общо взето всеки сам се оправя. Дигитални умения, емпатия, как да преведем на по-разбираем език сложната материя и др. тънкости, които определят дали ще се натисне X-са. За това е много важно да има истинска комуникация на науката, която да е добронамерена, динамично и интересно поднесена. 

Има много примери, които могат да се дадат за учени от “Запад”, комуникиращи своята наука брилянтно, но колко са българските учени комуникатори? 

Знаете ли за FameLab – формат на Британски Съвет, който учен и специалист трябва да обясни нещо интересно от своята сфера на разбираем език за 3 мин. на сцена. Преди всеки финал (един път в годината се провежда състезанието) всички финалисти преминават обучение със специалист по научна комуникация от Англия. Учи ги как да се подготвят, как да говорят на разбираем език и как да бъдат по-харесвани на публиката. За съжаление след участието на този конкурс научните организации не се възползват от уменията на тези млади и талантливи учени.

Един добър разказвач и дълги години автор на сп. “Българска наука” е проф. Николай К. Витанов. Тук в специализиран брой сме събрали едни от най-интересните му творби – http://image.nauka.bg/magazine/BG-Science-VITANOV.pdf

Разказването за наука е толкова важно, колкото и научните статии, които доказват свършената научна работа – едното (научната статия) е, за да се покаже какво се е получило от проучването за другите учени, а разказването е, за да се оправдаят публичните средства – да се покаже на обществото (и политиците), че от наука има смисъл и ако искат още отговори трябва да дадат още повече средства.

Както за едното трябват умения, нагласа, специфичен език, така и в другото трябват умения и специален език – разбираем за неспециалисти. 

 

Ако искате да разберете кой прави наука и каква наука прави в България и света може да се абонирате за списанието и всеки месец да получавате в pdf най-доброто от БГ Наука.

Вижте повече тук – https://kupinauka.com/page/abonament

 

Ако сте учен и искате да прочетете повече за популяризирането на науката може да видите безплатния специализиран брой, който посветихме на тази тема – Специализиран брой в помощ на учените в България

 

Ако се колебаете за абонамента може да видите безплатниця специализиран исторически брой – Светлината, която съвременната технология хвърля към древността и праисторията

 

Въпроси и коментари пишете на petar@nauka.bg


Европейска нощ на учените 2022 г.: