Направи дарение на училище!

Автор: Мая Джамбазова

Дълги години в обучението по История в университетите в България доминираше материалът по политическа и военна история. А днес в учебниците това личи ясно, тъй като уроците за личности, процеси и народна култура, които биха запалили децата да се занимават с науката за миналото, са малко. Преобладават описанията на политическите процеси през вековете, както и разказите за войни и битки.

Напоследък обаче все по-голяма популярност придобива историята на всекидневието. Тя проследява бита на хората през различните исторически периоди. Обект на изследване са облеклото и модата, храната и храненето, хигиенните навици, медицината, бракът и семейството, образованието, детските игри, развлеченията на възрастните, строителството на жилища.

С какво е важна тази част от историята? На първо място с това, че чрез нея миналото става пълнокръвно. Можем да си представим как са живели предците ни и какви са били мотивите за тяхното поведение. На второ място историята на всекидневието ни дава представа за развитието на обществата през различните епохи и така можем да направим връзка между начина на управление, границите на държавата и народната култура, която може да се регулира, чрез прокарване на нов морал или чрез закони. Тази част от историята ни дава информация за съвременните навици на обществата по света и техните корени. Затова е подходящо по-сериозно занимание със всекидневието от миналото на студентите и техните преподаватели, на учителите и техните ученици. Това е дял на историческата наука, заемащ достойно място в дисциплината, към която принадлежи.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Историята на всекидневието интригува, разкрива подробности от бита на различните общества, съществували преди съвремието ни и проследява промените в народната култура в даден регион.

Каква представа добиваме за миналото чрез историята на всекидневието?

Например, научаваме за хигиенните навици през различните епохи. В Античността се появяват първите обществени бани. Къпалните в древен Рим са средище на бурен обществен живот. В тях текат дебати, договарят се сделки, създават се приятелства. През Средновековието в рамките на Първата Българска държава са уредени бани, канализация и системи за подгряване на топлата вода. Една такава баня е известна в рамките на дворцовия комплекс в Преслав. Но тези места не играят роля на средища на култура, търговска и политическа дейност, защото традициите на българите не са като тези в Рим. Във Византия, която наследява Древен Рим, също има промяна. Баните се превръщат в източник на разврат, тъй като отделенията за мъже и жени стават общи. Византия възприема варварските обичаи по отношение на обществените места за хигиена. По-късно османците възвръщат отделенията за мъже и жени, доближавайки се най-силно до римските норми в това отношение. Културата на исляма е консервативна, също като римската, а и в много отношения османците се учат от римляни и византийци.

При сградите на къпалните, обаче, има пълна приемственост. Върху античните се строят средновековни, а по-късно османски. Но закономерностите при планировката на градовете не важи за културата на бита, която се променя според модата и религията.

Ето че придобихме представа за това как са изглеждали и миришели хората от вековете и какъв личен и обществен живот са водили. Тъкмо това е интересното в историята на всекидневието. Тя е цветът на науката за миналото, нейната пъстрота и вкус.

Чрез съпоставката, която направихме разбираме и как са се развивали обществата в нашия регион на Европа през вековете.

Римляните са държали на хигиената, подобно на българите от Първата Българска държава и ромеите в началните години от създаването на Византия. След това, под влияние на западната мода, къпалните в средновековна България са били изоставени, а във Византия са се превърнали в източник на низки страсти.

А как днешните навици кореспондират с тези отпреди векове?

Днес се къпем често. Причина за това е откриването на сапуна. Сапунът има свойството да почиства нечистотиите. Той е изнамерен още в древния Изток. В Шумер и Вавилон използват подобни средства за хигиена. Хилядолетия по-късно сапун използват и османските турци, носещи със себе си на Балканите множество традиции от Близкия Изток и далечна Азия. За първи път рецепта за сапун е описана от мюсюлмански учен през XII век. От арабите традицията навлиза в културата на османците, а чрез османците – в бита на българите. След като миещото средство набира популярност, нашите предци започват да се къпят все по-често. А в Западна Европа тази тенденция позакъснява, тъй като чак до Просвещението е престижно взимането на баня да се отбягва. Поради този факт са измислени пудрата, лакът за нокти и парфюмите, които да прикриват мръсотиите по човешкото тяло и лошата миризма. Макар да е имало благовония в Античността, те са имали друга функция – да направят една личност по-привлекателна и обект на желания, а не да прикриват лошите миризми. Клеопатра, любимата на Марк Антоний, е използвала благовонни масла, но се е къпела редовно и дори е разпространена легендарната информация, че взимала вана с прясно мляко.

Ето как, чрез тези примери, успяхме да разберем защо историята на всекидневието е толкова значима за цялостното развитие на историческата наука. Разбира се, не може да се мине без гръбнака на историческото познание – политическата история, но историята на всекидневието придава чар и багри на общата и българската история.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!