Направи дарение на училище!

Изследване чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) установява разлики в пренаталния (преди раждането) пренос на кислород от майката към бебето.

Когато бебето е родено малко, често това се приписва на генетични фактори или на майчините рискови фактори като лошо хранене или тютюнопушене. Но изследване на близнаци, водено от изследователи от Бостънската детска болница, установило, че по-бавният пренос на кислород от майката към бебето през плацентата, предполага по-бавния растеж на плода, както и по-малък мозък и черен дроб.

Изследването, публикувано в научните доклади, е първото, което прави директна връзка между резултатите от раждането и плацентарния транспорт на кислород.

Чрез изучаването на еднояйчни близнаци, изследователите били способни да контролират както генетичните, така и майчините рискови фактори. Въпреки, че еднояйчните близнаци споделят плацентата, тя се разделя на две отделни части, като едната може да бъде по-здрава от другата.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Д-р Елън Грант /директор на Boston Children’s Fetal-Neonatal Neuroimaging and Developmental Science Center/ и  Елфар Адалщайнс /доктор в Масачузетския технологичен институт/, разработили неинвазивен метод, използващ ЯМР, за да определят времето за доставяне на кислород в плацентата в реално време. Използвайки тази техника, наречена ЯМР Кръвен праг на зависимост от оксигенация (ЯРМ КПЗО), те показали, че дисфункционалните плаценти имат големи участъци с бавен приток на кислород до плода.

“Досега нямахме възможност да погледнем регионалната функция на плацентата в жив организъм” – казва д-р Грант, “Пренаталният ултразвук или рутинният клиничен ЯМР може да оценят плацентарната структура, но не и регионалната функция, която не е еднаква в плацентата. Доплеровият ултразвук е настоящият клиничен метод за оценка на плацентарната функция, измерващ кръвния поток в пъпната връв и други фетални съдове, но чрез него не може да се определи колко добре се пренасят кислородът или хранителните вещества от майката към плода.“

Картографиране в реално време на кислорода в плацентата

В новото проучване, част от проекта “Човешка плацента“ финансиран от Националния институт по здравеопазване, Грант, съвместно със старши изследовател д-р Джулиан Робинсън /началник на акушерите в Бирмингам и болницата Brigham Women’s Hospital/ и техни колеги, следили 7 серии от еднояйчни близнаци по целия път до раждането им, като конкретно проследили бременностите, при които единият близнак е по-малък от другия.

От 29. до 34. гестационна седмица седемте майки претърпявали ЯМР КПЗО за около 30 минути. Докато жените вдишвали чист кислород в продължение на 10 минути, екипът на Грант измервал колко дълго отнема кислородът да достигне максималната си концентрация в плацентата, известна като време за достигане на платото (ВДП), а след това колко време е  необходимо на кислорода да премине през пъпната връв към плода, а оттам в мозъка и черния му дроб. Изследователите, ръководени от Полина Голант /доктор в Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект към  Масачузетски технологичен институт – MIT/, използвали алгоритми за корекция на изображението, разработени от MIT, за да се приспособят към движението на плода.

Те установили зависимостта, че по-дългото ВДП в плацентата е свързано с по-ниски чернодробни и мозъчни обеми и по-ниско тегло при новородените. ВДП е свързано и с плацентарната патология, когато плацентата е изследвана след раждането от плацентарния патолог Дрейсила Робъртс, доктор в Massachusetts General Hospital.

Грант се надява, че работата на екипа ѝ ще бъде използвана за по-добро разбиране на рисковите фактори при бременността, за разработване на пренатален тест за майките, при които има съмнения за плацентарна дисфункция и в крайна сметка за подобряване на пренаталното лечение. „Нашата следваща цел е да разберем какво причинява изменението в транспорта на кислород в плацентата и да определим граничната стойност, която би била от значение за бременността, включително и за единичната бременност.“

Бъдещи насоки

Грант вярва, че плацентният транспорт на кислород е отличен пример за това как факторите на околната среда могат да променят ДНК, която всички наследяваме. Бъдещите проучвания ще изследват как плацентният транспорт на кислород засяга експресията на феталния ген и специфичните мерки за развитието на мозъка и метаболизма на органите. Тези проучвания ще използват специална бобина за ЯМР, чиято цел е подобряване на точността на изображението и е разработена за бременни майки от Лари Уолд /доктор в Athinoula A. Martinos Center/. Уилям Барт /доктор и началник на Майчино-фетална медицина към Massachusetts General Hospital/ и Клои Зера /доктор акушер в Massachusetts General Hospital/ също са се присъединили към екипа, за да ръководят разработването на нови стратегии за подобряване на наблюдението на бременни майки.

„Плацентата играе ключова роля в развитието на плода и здравето на майките”, казва Дейвид Уайнбърг, ръководител на проекта “Човешка плацента“, стартиран от Националния институт за детско здраве и човешко развитие Еунис Кенеди Шрайвър. „Разбирането как функционира това е от съществено значение за разработването на интервенции за подобряване на здравето на майките и техните бебета.”

Превод: Даниел Николов

Източник: Science Daily

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!