Направи дарение на училище!

Много видове правят дълги миграции в търсене на храна или места за гнездене, но някои преходи са наистина епични…

Всички знаем, че стигането от точка А до точка Б може да е тежко, но нека да помислим за животните, които покриват хиляди километри всяка година в търсене на храна, подслон и чифтосване. Много от тези пътешествия правят пътуването на Фродо до Мордор да изглежда като следобедна разходка.

Трудно е да се каже кое животно осъществява най-дългото пътуване, по две причини.

Първо, някои животни извършват пътуванията си на етапи, така че може да затънете в спорове за това какво точно представлява “пътуване”. Дали е по-впечатляващо да се изминат 2000 мили на два пъти, или 1500 мили наведнъж? Точно така.

На второ място, пътуването по суша не е същото като пътуване по море или по въздуха. Например, въздушните и морските животни могат да получат помощ от силни ветрове и течения, докато сухоземните животни правят всичко със собствените си сили.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Така че ултимативният пътешественик отчасти е въпрос на лично мнение. Но това са претендентите. Да започнем от морето.

Китовете навъртат сериозен пробег по време на сезонните си миграции. Сивите китове били смятани по-рано за рекордьори, но титлата им е отнета през 2007 г. от гърбатите китове. Едно проучване проследява пътуването им от поне 8299 км между Коста Рика и Антарктида. Това е най-дългата миграция на бозайник.

Въпреки това, китовете са детронирани от риба: по-конкретно, голямата бяла акула. Една женска – със симпатичното име Никол – била засечена да преплува около 11 100 км от Южна Африка до Западна Австралия, а след това и обратно, в рамките на девет месеца.

Още по-впечатляващо е, че една женска кожеста костенурка по подобен начин била проследена по време на едно пътуване от 20 500 км от своето индонезийско място за размножаване, за да се храни по тихоокеанското крайбрежие на САЩ, от изследователи от Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ.

Огромен брой океански форми на живот следват сезонните модели на движение, но някои покриват големи разстояния ежедневно. Тези пътувания се извършват през нощта, например планктон и риби се движат вертикално от сигурността на океанските дълбини, за да се нахранят по-близо до повърхността. Но проследяването на миниатюрни морски създания е голямо предизвикателство. Учените, изследващи този феномен, се надяват, че звукът може да им помогне да разберат тези подводни пътешественици.

А относно сухоземните животни?

На земята мокрите и сухите сезони подтикват масови миграции от 3000 км на синьо гну в Източна Африка.

Това е впечатляващо пътуване, но годишното движение на северния елен от 4800 км в Северна Америка е настоящият носител на рекорд за наземна миграция според Книгата за рекордите на Гинес.

И все пак тези пътувания са естествено ограничени там, където земята среща морето. За максимална свобода на пътуване, трябва да предприемете полет.

Една от най-привлекателните на външен вид миграции е на пеперудата монарх, която прелита 4000 км от Мексико до Канада и обратно всяка година. По същия начин, при изключителни лета, дяволската пеперуда пътува от пустините на Северна Африка към Арктическия кръг, на отиване и връщане 15 000 км.

Подходящо именуваното globe skimmer водно конче (Pantala flavescens) се смята за насекомото с най-дългия миграционен маршрут, вероятно надвишаващ 18 000 км, тъй като пътува от Индия до източна Африка и обратно. Но както пеперудите, тези насекоми са ефимерни и не могат да издържат съвкупността от тези пътувания. Вместо това, пълното годишно пътуване се покрива от следващите поколения.

Когато става въпрос за епични пътешествия като индивиди, птиците са големите шампиони.

Дори и най-малките видове са способни на великолепни подвизи.

Например, рубиненогушото колибри прелита около 2200 км според проучване от 2016 г. на есенната му миграция между източната част на САЩ и Централна Америка. Не е зле за птица, която тежи по-малко от монета от 5 цента (5 гр).

На другия край на скалата, странстващият албатрос – може би най-голямото летящо животно на Земята – може да обхване повече от 5500 км на едно пътуване. Тези птици могат лесно да победят предизвикателството на Филеас Фог: един албатрос е обиколил света само за 46 дни.

Това е до голяма степен благодарение на уникалния им круиз контрол. С помощта на процес, известен като динамично издигане, албатросите влагат много по-малко енергия, отколкото при полет с размахване на криле, което прави прелитането на по-дълги разстояния лесни като детска игра.

От гледна точка на бясно размахване на криле, обаче, пъстроопашатият крайбрежен бекас си заслужава да се гледа.

“Цялото годишно пътуване на пъстроопашатия крайбрежен бекас е около 30 000 км”, обяснява американският биолог по геоложки проучвания Лий Тибетс . ”Това пътуване се завършва в три директни полета в течение на около 20 дни летене.”

“Трите полета са от негнездови територии в Нова Зеландия или източна Австралия до зони за спиране в Азия, от Азия към гнездови територии в Аляска и след това от Аляска обратно в Нова Зеландия”, казва Тибетс. ”Най-дългият от тези полети е този от Аляска до Нова Зеландия и рекордът за миграционно разстояние тук е 11 800 км.”

Тибетс и нейните колеги изучават миграционните маршрути на пъстроопашатия крайбрежен бекас, на фона на опасенията за бъдещето на тези летци на дълги разстояния.

“Стратегията за миграция на пъстроопашатия крайбрежен бекас работи само ако спирките им за междинно кацане могат да им осигурят достатъчно гориво за дългите полети… Ето защо има толкова много загриженост в последно време във връзка с разрушаването и унищожаването на обекти за спиране в Азия и промените на влажните зони и крайбрежните плитчини в световен мащаб от изменението на климата.”

“Всички се чудехме дали мигрантите на дълги разстояния могат да оцелеят без запазени зони за спиране, където могат да се подхранват достатъчно, за да летят и да се размножават. Първоначалните данни са, че птиците не се адаптират достатъчно бързо, като са измерени нивата на оцеляване и намаляването броя на популацията”, предупреждава тя.

Подобни цикли на хранене и размножаване захранват най-дългите миграции в света. Две по-специално поставят в сянка всички други рекорди по изминати въздушни километри.

На първо място е маршрутът във форма на осмица на тъмния буревестник, тъй като пътува до 64 000 км годишно между места за гнездене в Нова Зеландия и места за хранене далеч на север, като Аляска. Изследователите предполагат, че птиците са подпомогнати по пътя от глобалния пренос на въздушни маси.

След това, през 2011 г., учените са оборудвани с тракери арктическите рибарки, които гнездят в Холандия. Когато събрали данните година по-късно, те направили удивително откритие къде са отишли рибарките за почивка от зимните условия.

Средното общо миграционно разстояние било повече от 49 000 км от Европа до Антарктида. Птиците са били свидетели на средата на лятото и в двете полукълба и навъртели средно 90 000 км пътешествие извън размножителния период.

Ричард Филипс от British Antarctic Survey в Кеймбридж, Великобритания, е член на екипа, разкрил това невероятно пътешествие. Той обяснява, че сезонно наличие на ресурси вероятно е двигателната сила на епичната миграция на рибарките.

“Краткият отговор трябва да бъде, че ползите надвишават разходите”, казва той. ”Ето, те си възвръщат състоянието на тялото и подменят остарялото оперение в процес на подготовка за следващия размножителен сезон.”

Но една загадка остава. Не всички полярни рибарки мигрират на тези огромни разстояния, някои остават по-близо до собствения си полюс.

“Интригуващо е, че холандските рибарки мигрираха досега на изток, докато птиците от Гренландия и Исландия пътуват на значително по-къси разстояния”, казва Филипс.

Може би „полярните рибарки в Холандия са потомци на първоначалните колонии, които са били мигранти на дълги разстояния.”

“Или може да има избор за по-източна миграционна стратегия, тъй като допълнителните разходи за летене по-нататък се компенсират от предимствата на избягване на конкуренцията от големия брой птици от други популации, които прекарват зимата в море Уедъл.”

Не само птиците, които гнездят в Холандия таят любов към дългите разстояния. През юни 2016 г. изследователи от Университета в Нюкасъл във Великобритания разкриха, че полярна рибарка е летяла от островите Фарн, край бреговете на Нортъмбърланд, до Антарктика, удължавайки тази рекордна миграция до 96 000 км.

Това е доста дълъг път, за да бъдат избегнати тълпите на плажа…

Превод: Гергана Димитрова

Източник: BBC

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!