Замърсяването на въздуха излага децата на по-висок риск от заболявания в по-нататъшния им живот


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

Деца, изложени само за един ден на замърсен въздух от дим от горски пожари или изгорели автомобилни газове, могат да бъдат обречени на по-високи нива на сърдечни заболявания и други болести в зряла възраст, според ново проучване, ръководено от Станфорд.
Анализът, публикуван в Nature Scientific Reports, е първият по рода си за изследване на въздействието от замърсяването на въздуха на ниво отделна клетка и едновременно съсредоточаване върху сърдечно-съдовата и имунната система при децата. Той потвърждава установеното в предишните изследвания, че лошият въздух може да промени генната регулация по начин, влияещ на дългосрочното здраве. Тази констатация може да промени начина на мислене на медицинските експерти и родителите относно въздуха, който дишат децата им, и да информира за клинични интервенции при хора хронично изложени на повишено замърсяване на въздуха.

„Мисля, че това е достатъчно убедително, за да може педиатър да каже, че имаме доказателства, че замърсяването на въздуха причинява промени в имунната и сърдечно-съдовата система, свързани не само с астма и респираторни заболявания, както беше показано преди“, казва водещият автор на изследването Мери Пруницки, директор на отдела по замърсяването на въздуха и здравните изследвания в Станфордския център за изследвания на алергиите и астмата Шон Н. Паркър. „Изглежда, че дори краткото излагане на замърсяване на въздуха всъщност може да промени регулирането и експресията на детските гени и може би да промени и кръвното налягане, като потенциално постави основата за повишен риск от заболяване по-късно в живота.“

Учените са изследвали предимно група испаноезични деца на възраст между 6 и 8 години във Фресно (Калифорния), град, обгърнат с едни от най-високите нива на замърсяване на въздуха в страната поради индустриалното земеделие и горските пожари, наред с други източници на смог.
Използвайки комбинация от непрекъснати дневни концентрации на замърсители, измерени в централните станции за наблюдение на въздуха във Фресно, дневни концентрации от периодични пространствени проби и метеорологични и геофизични данни, изследователският екип изчислява средните експозиции на замърсяване на въздуха за 1 ден, 1 седмица и 1, 3, 6 и 12 месеца преди всяко посещение на всеки участник в проучването. Когато се комбинират със здравни и демографски въпросници, показатели за кръвното налягане и кръвни проби, данните започват да очертават една много тревожна картина.

Изследователите използваха форма на масова спектрометрия, за да анализират клетките на имунната система за първи път в проучване за замърсяване. Подходът позволява едновременно по-чувствителни измервания на до 40 клетъчни маркера, осигурявайки по-задълбочен анализ на въздействието на излагане на замърсяване спрямо предишните.

Сред техните открития е следната констатация: Излагането на фини частици, известни като РМ2,5, въглероден оксид и озон с течение на времето, е свързано с повишено метилиране, изменение на ДНК молекулите, които могат да променят своята активност, без да променят последователността си. Това изменение в генната експресия може да бъде предадено на бъдещите поколения.
Изследователите също така установиха, че излагането на замърсен въздух корелира с увеличаване на моноцитите, белите кръвни клетки, които играят ключова роля в натрупването на плаки в артериите и е възможно да предразположат децата към сърдечни заболявания в зряла възраст. Необходими са бъдещи проучвания, за да се проверят дългосрочните последици.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Испаноезичните деца обикновено носят неравномерно бреме от здравословни заболявания, особено в Калифорния, където са изложени на по-високи нива на замърсяване, свързани с трафика, отколкото децата от други групи и райони. Сред възрастните испаноезични разпространението на неконтролирана хипертония е по-голямо в сравнение с други расови и етнически групи в САЩ, което прави още по-важна необходимостта да се определи как замърсяването на въздуха ще повлияе на дългосрочните рискове за здравето на тези хора.
Като цяло респираторните заболявания убиват все повече американци всяка година и се нареждат на второ място по честота на смъртните случаи в световен мащаб.

„Това е проблем на всички“, казва старшият автор на изследването Кари Надо, директор на Центъра „Паркър“. „Почти половината от американците и по-голямата част от хората по света живеят на места с нездравословен въздух. Разбирането и смекчаването на въздействието му може да спаси много животи.“

Надо е и професор във фондация Naddisy по детска хранителна алергия, имунология и астма, професор по медицина и педиатрия и по отоларингология в Станфордското медицинско училище, както и старши сътрудник в Института за околната среда в Станфорд Уудс. Сред съавторите на изследването са Джъстин Лий, студент по епидемиология и здраве на населението; Сяоин Джоу, учен от центъра Паркър; Маниша Десай, професор по биомедицинска информатика и наука за биомедицински данни и др.

Референция: Мери Пруницки, Никълъс Коуенбъргс, Джъстин Лий, Сяоин Джоу, Хесам Моваса, Елизабет Нот, Фред Лурман, С. Катарин Хамънд, Джон Р. Балмес, Маниша Десай, Джоузеф К. Ву, Кари С. Надо. “Излагането на замърсен въздух е свързано с метилиране на имунорегулиращи гени, променени профили на имунните клетки и повишено кръвно налягане при децата”. Научни доклади, 2021; 11 (1) DOI: 10.1038 / s41598-021-83577-3

Източници: Nature Scientific Reports, ScienceDaily
Превод: Радослав Тодоров


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.