Търсене
Close this search box.

Японският нобелов лауреат Ей-Ичи Негиши (1935–2021)

Японският нобелов лауреат Ей-Ичи Негиши (1935–2021)

Японският нобелов лауреат Ей-Ичи Негиши (1935–2021)

Японският нобелов лауреат Ей-Ичи Негиши (1935–2021)


Направи дарение на училище!



***

Един пионер-химик, който използва преходни метали за създаване и разкъсване на връзки.

 

Ей-Ичи Негиши, новаторски химик в областта на металоорганичната химия, насочена към органични синтези, почина на 6 юни тази година на 85-годишна възраст.
Неговата кариера на учен е повече от забележителна. Негиши е пионер в използването на преходни метали за разкъсване и създаване на ковалентни връзки. Неговата техника, използваща паладий, за да катализира обща реакция, сега известна като свързването на Негиши, му носи Нобелова награда за химия през 2010 г. (споделена с Ричард Ф. Хек и Акира Сузуки).
Тази реакция на органоцинкови реактиви с халокарбони революционизира синтеза на естествени продукти, биоактивни съединения, лекарствени молекули и молекули за материалознанието. Той също така е пионер в използването на цирконий за образуване на връзка въглерод-въглерод, разкъсване на двойна или тройна връзка въглерод-въглерод и образуване на връзка въглерод-алуминий.

Негиши е японски гражданин, роден в северен Китай на 14 юли 1935 г. Той получава бакалавърска степен по химия от Университета в Токио през 1958 г. и впоследствие се присъединява към Teijin, Ltd., където провежда изследване на полимерната химия. След това се премества в САЩ със стипендия на Фулбрайт-СмитМундт. През 1963 г. получава докторска степен по органична химия от университета в Пенсилвания. По време на следдипломното си обучение той е вдъхновен от лекция на Хърбърт К. Браун, един от двамата Нобелови лауреати за химия за 1979 г. След завръщането си в Teijin, Ltd., за още 3 години, Негиши се присъединява към лабораторията на Браун в университета Пардю в Уест Лафайет, Индиана, като докторант. През 1972 г. той става асистент в Университета Сиракуза в Ню Йорк и започва своето проучване, продължило през целия му живот, на реакциите, катализирани от преходни метали. Той се завръща в университета Пардю през 1979 г. и остава там до пенсионирането си през 2019 г.

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият брой 148 на сп. Българска наука.
Подаряваме ти първите 41 стр. от брой 148 тук>>


Разбери повече за БГ Наука:

***


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.