Япония (ХI – ХVI в.)

Началото на XI—XII в,
Раннофеодална монархия; формират се феодалните отношения, които господстват в Япония до средата на XIX в. Въпреки няколкото опита за реформи феодалното имение, т. нар. „шоен“ става наследствено, а неговите собственици са освободени от данъци. Големи поземлени участъци притежават и будиските манастири (будизмът се разпространява в Япония от VII в. нататък). Крепостното население, което е принудено да обработва земята на светските и духовните феодали, се състои от някогашните роби и свободни собственици. Значителна част от закрепостените са селяни, които плащат данъци на императорските чиновници и са пряко подчинени на императора. Японските феодали се делят на няколко категории, в зависимост от богатството си. Те притежават рицарски дружини, т. нар. самураи, част от които след време са заменени от дребната шляхта, а част се превръщат в дружинници по професия. Самураите не притежават собствена земя, живеят в двора на сеньорите и имат право на военна плячка. Още от VII в. в Япония съществува централна императорска власт, която използва китайската административна система (микадо). Но в резултат на борбите на могъщите феодални родове и особено поради натиска на влиятелните дворцови служители върху владетелите, императорската власт постепенна борбите на могъщите феодални родогиозно върховенство (в края на XII в.).

1192 г.
Един от северните феодали, Йоритомо Минамото, побеждава своите съперници, завзема столицата на страната Киото и се обявява за шогун (пълководец). Установява военнофеодална власт шогунат. Оглавява върховното командване на армията и висшата цивилна власт (като система шогунатът е премахнат едва в 1867 г.).

3441 —1485 г.
Антифеодални селски въстания. Първо то от тях избухва в района на държавната столица Киото, предизвикано от лошата реколта и глада.

1500—1575 г.
Избухват около 30 антифеодални селски въстания, които се предвождат от членове на преследваните будистки секти. Участниците във въстанията издигат искания за премахване на дълговете и намаляване на данъците.

1532 г.


РЕКЛАМА:

***

Въстание на градската беднота в Киото. В него участват занаятчии и дребни търговци, селяни от крайградските райони и обеднели самураи.

1549 г.
В Япония пристигат християнски мисионери. До 1634 г. те са приемани благосклонно, а след това тяхната дейност е забранена. Издаден е и декрет за забрана на всякакви контакти с европейци, поради опасения от злоупотреби на търговците и от страх, че могат да снабдяват с огнестрелно оръжие провинциалните магнати, които се бунтуват срещу централната власт.

1582—1598 г.
Шогунът Тойотоми Хидейоши завършва обединението на Япония, която от края на XV в. — в резултат на политически борби — е разпокъсана на около 150 княжества, които воюват помежду си. Хивите Сикоки и Кюсюу и организира победоносен поход на север — до главния о. Хонсю, където още управляват независимо феодали. Основава гр. Осака — по-късно най-голямото японско пристанище. След като обединява страната, започва завладяването на Корея, което става повод за война с Китай.

1592-1598 г.
Война на Япония с Корея и Китай. През 1592 г. Хидейоши дебаркира в Корея със 140-хилядна армия и превзема корейската столица Сеул, а след това и по-голяма чист от страната. Войната продължава, като Китай оказва значителна помощ на корейците. В 1596 г. японците са победени при р. Ялу и са принудени да напуснат Сеул. През 1598 г. по време на подготовката за ново нашествие в Корея умира Хидейоши. След неговата смърт военните действия продължават, но японците не успяват да си възвърнат загубените територии.


Европейска нощ на учените 2022 г.: