Взимат ли се мерки срещу тормоза, породен от стигмата

В ново изследване двама професори разглеждат тормоза през клеймото на стигмата – когато човек се отнася към някого несправедливо заради расовата му принадлежност, сексуалната ориентация, пола или други характерни особености. Проследяват се изследваните методи, използвани за предотвратяването на този вид тормоз. Набляга се и на това колко е важно това да се вземат мерки, когато се случи.

„Започнах да се интересувам от темата, защото осъзнах вредното въздействие върху самоличността, което носи спецификата на едно клеймо. Започнах да се чудя какво правят хората по въпроса и дали то е правилно”, казва водещият автор Валери Ърншоу (Valerie Earnshaw), професор по човешко развитие и семейни науки.

В едно проучване, публикувано неотдавна в списанието Developmental Review, проф. Ърншоу, асистент Тиа Барнс (Tia Barnes) и колегите им открили, че макар да има увеличение на подкрепата към пострадалите от такъв тормоз, има някои проблеми, свързани с начина, по който посредничеството се прилага и оценява.

„Насилието, породено от стигмата, винаги е било наоколо, но мисля, че настъпиха някои скорошни промени в обществото, които карат хората да обърнат повече внимание на този проблем”, казва Ърншоу.


РЕКЛАМА:

***

Тя е вече в процес на разработване на нови изследвания, базирани на проучването. Един проект се съсредоточава конкретно върху повишаване на капацитета на професионалистите в областта на здравеопазването в училищата, които да се занимават с този проблем. Проектът има за цел да развие и контролира интервенцията, която може да помогне на тези професионалисти да предотвратят, разпознаят и да окажат подкрепа при тормоз над учениците, особено на тези със смесен расов произход, а също и на тези, които се определят като транссексуални.

Ърншоу казва, че някои стратегии като интервенцията от страна на наблюдатели, когато учениците, които не участват в тормоза, проговорят или се намесят в инцидент, биха могли да помогнат при справянето с тормоза във всичките му форми. Но може да са необходими специфични стратегии за справяне с проблема, като намаляването на предразсъдъците и стереотипите.

Да спрем тормоза преди да е започнал

Ърншоу казва, че въпреки че изследванията не са установили значителна връзка между въоръжените нападения в училищата и тормоза, основаван на стигмата, все пак има известни признаци за такава връзка.

Стрелецът от училището в Паркленд, Флорида, е имал връзка с група, която проповядва расовото превъзходство на белите, казва Ърншоу. Други насилници, използващи оръжие, преди са участвали в нападения, основани на пола. „Може би, ако се намесим по-рано в тези фактори, отключващи насилието, има вероятност да решим проблема с въоръжените нападения“, казва Ърншоу. Вид намеса за справяне с тормоза би могъл да бъде определен фокус за работа с жертвата или насилника и това да бъде превантивна мярка, наложена на цялото училище. Проучването показва увеличаване на решенията за справяне със стигмата.

Причината е ориентирана към проблемите: например, борбата за равенство и граждански права на лицата от ЛГБТ общността изглежда фокусира вниманието върху тормоза, който се оказва на тази група хора. Това показва, че предприемането на мерки срещу тормоза не е равномерно разпределени върху всички засегнати групи.

Барнс, която е по-съсредоточена върху тормоза на расова основа, заявява, че екипът е открил само два вида намеса в такъв тип конфликти, които се практикуват в училищата. Но тя се пита дали неотдавнашната промяна в политическия климат, в който учениците биват набелязвани, защото са мюсюлмани или дори само изглеждат така на насилниците си, може да увеличи този брой.

“Говорихме много за бъдещите насоки за научни изследвания”, казва Барнс, чиято докторантура е в специалното образование. “Определено се нуждаем от повече изследвания върху тормоза на расова основа и повече интервенция в училище.”

И това е може би е най-важнотооткритие: трябва да се направят повече открития. С други думи, казва Ърншоу, базираните на стигмата интервенции за тормоза трябва да бъдат добре анализирани, за да се види как и защо работят.

„Като цяло, основаният на стигма тормоз е многостранен феномен с много прояви, който изисква всички занимаващи се с него да търсят подход за решението му”, казва Ърншоу. “Учениците, учителите, родителите, доставчиците на здравни услуги, треньорите, религиозните лидери и политиците трябва да имат роля в прекратяването на тормоза и подобряването на благосъстоянието на младите хора, които са засегнати от него.”

Превод: Вилиана Божинова

Източник: Science Daily


Европейска нощ на учените 2022 г.: