Направи дарение на училище!

Автор: Лилиана Генова

“Вярвам, че маркетингът е част от икономиката и че допълва и обогатява икономическата теория”- заявява бащата на маркетинга проф. Котлър.[15]

Маркетингът е наука, непосредствено свързана с проявлението ѝ в условията на цялостния икономически процес в дадена бизнес организация, без която в съвременната пазарна икономика би било невъзможно да се постигне траен пазарен успех. Чрез маркетинга става възможно да се балансира разнообразието от цели на организацията, които имат неизменно икономически характер, и нуждите на клиентите в следните насоки: да се постигне оптимална удовлетвореност на клиентите и да се постигне резултатност на действията.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Несъмнено много литература е изписана относно същността на икономическата наука. Общата икономическа теория е фундаментална наука, изучаваща човешката дейност. Човешката дейност има икономически аспект, защото се бори с оскъдността. Човекът трябва да избира между различни избори, които икономистите наричат алтернативни цени (цените на пропуснатите възможности). Именно в това триединство – оскъдността на ресурсите, изборът между различни цели и алтернативните разходи – се изразява същността на икономическата дейност. Икономическата наука изучава човешкото поведение в процеса на управление на оскъдните ресурси, анализирайки начините, по които индивидът и обществото употребяват ограничените ресурси при задоволяване на неограничените си нужди. Човекът е активно същество, личност, която пресмята, оценява, избира, реагира по различен начин. Но също така той действа в рамките на икономическия живот, обусловен от условията на икономическата активност. Реймон Бар и Фредерин Тьолон пишат: “на икономическата теория, или анализ, е присъщо да формулира концепции, да търси определелящите фактори и последствията от различните явления, да разкрива главните и устойчиви отношения, които се установяват между тях, да извежда от действителността опростено обяснение за функциониране на стопанството. Икономическата теория формулира логически системи, които играят ролята на обяснителните модели за икономическата действителност. “[1]

Известно е, че съвременната икономическа теория почива на постулатите на неокласическата концепция за икономиката. Несъмнено обаче и неокласическата доктрина търпи критика към своя анализ и поява на нови теории. За разлика от други науки, икономическата теория изучава една система, която е не само по- сложна, но се намира в постoянно движение и промяна. [23]

А.Калецки в своя труд “Капиталъзъм 4.0.“ недвусмислено твърди: “икономическата наука днес е дисциплина, която трябва или да умре, или да претърпи промяна в парадигмата, която едновременно да увеличи обхвата на погледа ѝ и да я направи по-скромна. Тя трябва да разшири хоризонтите си, като признае прозренията на другите социални науки и исторически изследвания, и трябва да се върне към корените си. Смит, Кейнс, Хайек, Шумпетер и всички останали наистина велики икономисти се интересуваха от икономическата реалност. Те изучаваха реалното човешко поведение на действително съществуващите пазари, вместо да правят допускания за безтелесни представителни агенти и десоциализирани идеални пазари от вид, който не в състояние да служи като приближение на реалния свят.“ [8]

Постиндустриалното общество и процесът на превръщане на знанието и информацията в основен фактор за производство и реален капитал, предизвикват реални предизвикателства и пред икономическата теория. “Социалните предизвикателства в съвременната транснационална икономика провокираха дълбоки процеси на трансформация в ценностните аспекти на съвременната икономическа мисъл. В основата на тези трансформации стои обективният процес на глобализация и регионализация в съвременния свят…” [21]

Преходът към новите икономически реалности в края на миналия и началото на нашия век предизвикват значими промени в икономическата теория и търсене на нова икономическа парадигма. В най-общ план контурите на новите икономически реалности имат следните насоки:

• Наличие на преход към нов тип икономика, при която пазарите на стоки и услуги, каквито са днешните, може би ще се свият за сметка на растеж на съвременното общество ще се оформят главно в две сфери на знание- образование и здравеопазване. Бъдещият “свободен пазар” ще означава предимно поток на информация , а не толкова търговски обмен [5]. На този пазар централно място заема потребителят – клиент. Важно е да бъде отбелязано, че масивият пазар все повече се разпада на диференцирани ниши, които удовлетвояват специфичните нужди на потребителя.
• За обществото на знанието, знанието е основен икономически ресурс и най- значим фактор за производство, производителността и конкурентоспособността. Знанието е насочено към постигане на по-високо качество, по- увеличаваща се ефективност и по-широкообхватна конкурентноспособност. Според П.Дракър, Ал.Тофлър и др., знанието е двигателят на трансформацията и определяш иновативен фактор. “Имаме нужда от икономическа теория, която да постави познанието в центъра на производството на богатствата. Единствено тя може да обясни икономическото развитие и иновациите.“[6]
• Настъпва промяна в управлението, на което вече не се гледа като властов ресурс, а начин да се превърне знанието в източник и фактор на материално и духовно благополучие. Навсякъде става водещо компетентното управление с мисия, която надхвърля икономическите цели.
• Глобалната информационно-комуникационна революция, която ражда глобалистично-мрежови свят и налага дигиталната култура. М.Кастелс обобщава, че макар новата икономика да възникна главно в САЩ, тя бързо се разпространява в Европа, Япония, азиатския Пасифик и избрани развиващи се райони по света, водейки след себе си преструктуриране, просперитет и криза в рамките на един процес, възприеман под названието “глобализация”. Този процес, в многообразието на своите проявления, изразява мащабна структурна промяна, когато икономиките и обществата намират свои специфични начини за включване в прехода към една нова форма на развитие – информационализма, чийто решаващ белег е мрежовата организация. “Новата икономика е организирана на базата на глобални мрежи от капитал, управление и информация, чиито достъп до технологичното ноу-хау стои в основата на производителността и конкурентоспособността. “[9]
• Все повече се налагат социалните ценностни ориентирани върху икономическите процеси, като последните се разглеждат в глобалната общност на обществено-политическите, културно-цивилизационните, екологичните реалности.[20]
• Зараждащото се ново общество А.Калецки нарича “капитализъм 4.0”. Според автора “капитализмът е адаптивна социална система, която мутира и еволюира в отговор на променливата среда (…) капитализмът е склонен към кризи, замъглен от несигурност и зависим от държавна подкрепа за оцеляването си (…) новото икономическо мислене ще трябва да отговаря на три условия, ако иска да предостави полезен анализ и насоки за развитието на капитализма през следващите години. Първо, ще трябва да признае, че пазарната икономика не е статична система в равновесие, а такава, която непрекъснато еволюира. Най-важната и ценна черта на конкурентната пазарна система е способността ѝ да се адаптира в отговор на социални, политически и технологически промени. Втората ключова идея е, че са необходими силна държава и силен пазар. Третата съществена характеристика на новата икономическа наука, и като причина, и като следствие от горните две, ще е тя да се концентрира на вътрешно присъщата непредвидимост на човешкото поведение и икономическите събития. Всички участници в новата икономика, която се появява след кризата, ще признаят, че както пазарите, така и държавата могат да грешат.“ [8]

Проф. Д.Минчев акцентира върху това, че неадекватността на неокласическата теория се дължи на ограничения в подхода (модела на мислене, парадигмата) към изследвания обект, а именно: в ограничения обхват при реализация на познавателната функция, в методологията; в инструментариума и в практическите препоръки, и по- конкретно: монизъм, изразен чрез детерминизма на субективния индивидуализъм, който се изразява в прекален дедуктивизъм, прекален субективизъм; отдалечаване от хуманизма и изолация от политическите и социални фактори.[16] В книгата си, проф. Д.Минчев аргументира тезата, че неокласическата доктрина е пригодена да действа в обществена среда каквато е англосанксонския тип, с високо развита икономика, но дори и тогава тя не е лишена от неефективност, главно поради факта , че не отчита социокултурното влияние на средата. Спрямо микроравнището, теорията абсолютизира една измислена, изкуствена фигура на рационален пазарен субект, съпоставящ своите ползи и разходи. Защитава се тезата, че е необходим друг подход, наречен “подход на органичното цяло”- философска позиция, която се гради върху триединството на природа, човек и общество, разгледани като тоталности и плурализъм в методологията. Алтернативният модел на мислене включва още и хуманистична гледна точка, способна да доведе до по- реалистичен анализ и на тази база- по- плодотворно решение на човешките проблеми.[17]

Развитието на най-новите направления в икономическата теория от края на миналия век и началото на нашия, показа че в търсенето на опора за своите теории съвременната икономическа наука се отказва от тезата за индивида, зает с максимизация на своята собствена полезност. Все повече се налага признанието, че човек избира едно или друго решение в условията на социално обкръжение и че различните видове дейности предполагат различни поведенчески стратегии. Икономическата теория е достигнала до етап на наложително преосмисляне на основните методологически подходи и базови теоретични постулати в посока на ограничаване пространството за социално неутрална икономическа наука. Съвременните промени в икономическата теория се свързват все повече с разбирането за вградеността на икономиката в цялостна политико-икономическа, обществено-институционална система, изградена на ценностни ориентири на социокултурното, нравствено-етичното, историко-еволюционното развитие. [22]

Маркетингът своевременно се адаптира към непрекъснато променящите се условия, отчитайки измененията в характера и средата за развитие на бизнеса. Неговото все по-широкообхватно развитие налага решенията на цялостните стопански процеси, а неговата концепция е водеща не само при стопанските, но и при нестопанските организации. “Класическият маркетингов модел има нужда от пренастройка, за да отговаря на изискванията на бъдещето. Маркетингът трябва да се деконструира, предефинира и разшири (…) умните компании възприемат маркетинговия подход усети и отговори.“[10]

Настъпилите колосални промени вследствие на новите технологии, глобализацията и хиперконкуренцията налагат преразглеждане и изменение на голяма част от стратегиите, политиките и структурите на компаниите, за да могат да се възползват от възможностите на новата икономика. За да бъдат адаптирани към новата икономика, специалистите по маркетинг трябва да придобият умения за проучване, създаване и доставяне на стойност. Маркетинговите мениджъри своевременно трябва да разкриват новите стопански реалности, изграждайки акуратни политики, стратегии и конкретни подходи за развитие на бизнеса. Ако искат да доставят стойност, маркетинг специалистите трябва да извършват четири вида дейности в новата икономика [11]:

1. Да идентифицират нови пазарни възможности.
2. Да преценяват тези възможности и да препоръчват най-добрите от тях.
3. Да формулират стойностното предложение и пазарното предложение, които най-добре отговарят на нуждите на целевия пазар.
4. Да предложат стойностна верига, която най-добре ще достави обещаната стойност.

В съвременните икономически реалности се преплитат индустриални и постиндустриални отношения. Оцелявайки в ожесточената конкурентна борба, фирмите са изправени пред необходимостта да запазят най-доброто от своята сегашна дейност и да развиват нови знания и умения, преди всичко в преосмислянето на корпоративните стратегии, където приоритетната роля е на маркетинга.

Маркетингът и маркетинговата концепция са продукт на модернистичнотo фокусиране върху икономиката.[26] Успехът на фирмите с маркетингова ориентация се корени от възприемането на техните продукти на пазара и тяхната реализация при процеса на размяната, като крайната цел на маркетинга е максимизирането на продажбите и печалбите в дългосрочен период. Съвременният маркетинг съчетава в себе си модернистични и постмодернистични елементи. “Съвременният маркетинг е постмодернистичен като практика, но неговите теоретични философски конструкции са модернистични в своята същност и са обусловени от специфичните характеристики на постиндустриалното общество. Маркетингът е квинтенсенция на съвременното общество и на постмодерната култура.” [2].

В книгата си “Маркетинг 3.0.” проф. Котлър фокусира вниманието към новото лице на маркетинга, а именно преминаването му от “клиентоцентричност към човекоцентричност, а рентабилността се балансира от корпоративната социална отговорност”.

Таблица 1.: Сравнение на Маркетинг 1.0, 2.0, 3.0.[12]

Най- общо казано ерата на ”Маркетинг 3.0” е ера, при която маркетинговите практики са силно повлияни от промените в поведението и отношението на потребителите. Новият маркетинг ще се осъществява като хармония между трите понятия: идентичност, интегритет и имидж. Негови градивни елементи са: [12]

• Маркетинг на сътрудничество или сътрудничество между бизнес единици, които притежават сходни ценности и желания;
• Културният маркетинг или маркетинг към грижи и желания на глобалните граждани;
• Възходът на творческото общество или хората, работещи със своето дясно полукълбо в сектори като наука, изкуство и професионални услуги.

Тази нова ориентация на маркетинга е свързана с преход от физическия към духовния човек с право на информация, с чувство за мисия и принос, съзнание за цялост и взаимообвързаност. Той има нови потребности, каквито са творчество, сътрудничество, любов и хармония, себеактуализация, хуманност, сигурност, околна среда и затова е маркетинг на ценности. Нови са и начините на задоволяване на потребностите- едновременно на физическо, функционално, емоционално и най- вече духовно ниво.[3]

Съществено отражение на връзката с икономическата теория оказва теорията за потребителското поведение. Концептуалните основи на теорията на потребителското поведение са здраво вкоренени във фундаменталните социални науки. На първо място, трябва да се започне с философията като майка на всички науки, в контекста на идеализма и материализма, който достига до биологизъм в антропологията. Други философски концепции и парадигми, залегнали в основата на теорията на потребителското поведение, са рационализмът и ирационализмът, позитивизмът, диалектиката и хедонизмът. Всички те са оставили сериозен отпечатък върху съвременната икономическа и маркетингова теория на потребителското поведение. [14]

Теорията за потребителско поведение анализира избора на потребителите, който е детерминиран от съвкупност от ценови и неценови фактори. Правейки своя избор, потребителите пращат сигнал на производителите, че тяхната дейност е получила пазарна оценка и направените за нея разходи могат да бъдат възстановени. Фундаментът на съвременната теория за потребителски избор е неокласическата теория. Теорията за потребителско поведение има следните базисни положения:[15]

• Потребителят е суверенен в своя избор;
• Потребителят има рационално и последователно поведение;
• Изборът зависи от субективната оценка на потребностите на всеки индивид;
• Пазарът предоставя достоверна и пълна информация за цените;
• Потребителят се стреми да максимизира изгодата за себе си при зададените бюджетни ограничения и се стреми да запази това равновесие чрез адекватна реакция на всяка пазарна промяна;

Базовият модел на потребителя в микроикономиката предполага съвършена рационалност на потребителското поведение, резюмирано доста добре в трите хипотези за неговото поведение:

• Първа хипотеза: потребителят винаги е готов да осъществи арбитражна оценка, която всъщност представлява ограничение на потреблението. Ако потребителят е на един пазар, способността му да преценява го принуждава да избира между предлаганите стоки;
• Втора хипотеза: предполага се, че потреблението доставя максимум удовлетворение.Той се стреми към максимално благоденствие( следователно е хедонист);
• Трета хипотеза: потребителят живее в свят на ограничения. Ограниченията могат да бъдат бюджетни. Всяко благо, доставящо удовлетворение на потребителя си има цена, разбирана като обменен курс между това, което потребителят е готов да понесе, и удовлетворението, доставено му от потребяването на желания обект.

“Хипотезата за рационалността на поведението се очертава следователно като почти неизбежна, а трудността се състои в това да й се даде точното съдържание.“ [1] Според проф. Минчев по-реалистично е да използваме понятието „модифицирана рационалност“, която “напълно съответства на концепцията за човека като единство на природна и обществена материя, на материя и съзнание, на природа и култура и изобщо на противоречива същност. (…) Модифицираната рационалност е концепция, претендираща за самостоятелност, контрапункт на неокласическата, въпреки всички опити да се задържи концепцията за пълната рационалност.” Защото “реалният индивид търпи влиянието на средата и тя модифицира неговите действия, в това число и стремежа му към рационално поведение. Затова е необходим органичен подход и интердисциплинарен анализ.” [12] Действията на човешкия индивид се обуславят от окръжаващата среда, но и от неговия характер, който не винаги допуска рационално отношение към средата.

От гледна точка на маркетинга потребителското поведение обхваща съвкупността от дейности, които предшестват, придружават и следват решенията за покупка и в които индивидът или организацията участват активно, правейки своя избор. Бъдейки краткословни, ще се отбележи, че потребителят е главна цел и смисъл на бизнеса и той е този, който изразява своите желания. Задачата на маркетинговите специалисти е да изследват факторите, влияещи на избора на потребителите, за да могат да разработят впоследствие маркетингов комплекс, задоволяващ техните нужди и желания.

Сабине Куестер дефинира потребителското поведение като ”проучване на процесите, които отделните индивиди, групи или организации използват, за да изберат най- подходящите за тях продукти, услуги, опит и идеи, чрез които да удовлетворят възникналите у тях нужди.“[26]

Изучаването на потребителското поведение е важно за организациите, защото понижава риска от неуспех при реализацията на продуктите, като същевременно дава съществени предимства пред конкурентите. Позовавайки се на потребителското поведение, организациите добиват представа за структурата и динамиката на потребителското търсене, т.е. какво влияе и определя вкусовете и предпочитанията на потребителите. Също така, потребителското поведение дава стабилна основа за разработването на по-добри маркетингови кампании и стратегии.

Дж.Залтман определя шест заблуди на маркетинга, свързани с потребителите: [7]

• потребителите мислят по разумен или рационален, линеен начин- емоциите на хората са тясно преплетени с процесите на разсъждение. Анатомията на емоцията означава множество качества, която я съставят и ѝ дават възможност да приема различни значения в различните ситуации;
• потребителите с лекота могат да обяснят своето мислене и поведение. 95 % от мисленето се осъществява в безсъзнателното – тази хаотична смесица от спомени, емоции, мисли и други когнитивни процеси, които не можем да изразим вербално;
• психиката, мозъкът, тялото и заобикалящата потребителите култура и общество могат адекватно да се изучават, независимо едно от друго;
• спомените на потребителите представят точно техните преживявания. В действителност нашите спомени са метафори и подлежат на непрекъсната промяна;
• потребителите мислят с думи;
• потребителите могат да бъдат “инжектирани” с послания към компанията и ще ги интерпретират така, както са възнамерявали маркетолозите.

Избягвайки посочените заблуди, е необходим прозорлив анализ на потребителите, за да могат да бъдат изучавани детайлно.

Фиг.1: Прозорлив анализ на потребителите. [7]

В заключение следва да се обърне внимание на въпроса за промяната на потребителя, или с какво се характеризира новия потребител. Все по- взискателните потребители настояват за изчерпателна информация за това, което купуват, за най- добро следпродажбено обслужване, за екологични и опазващи природата изисквания. Потребителското поведение днес е коренно различно след появата и масовото разпространение на мобилни телефони, лаптопи и таблети и затова говорим за “мултиекранен” потребител (Multi-Screen User). Той не само се движи между много екрани на сматрфони, таблети, компютри ли телевизори, но извършва редица дейности едновременно, за да изпълни дадени задачи. [23] “Мултиекранният“ потребител създаде на свой ред и многоекранен маркетинг (Multi-Screen Marketing). Многоекранният маркетинг има много голямо влияние в променящия се свят. Едно от предизвикателствата, пред които са изправени дигиталните търговци, е да следят поведението на потребителите между различните устройства. Необходимост за интернет сайтовете е да запазят прогреса, особено в електронната търговия. Мултиекранните потребители са готови да превключат второто, третото или дори четвъртото си устройство, когато са отегчени или просто разсеяни от текст или шум. За търговците съществува възможност да създадат продукт, който да допълва този, който е показван по телевизията. Той може да допълни живото изпълнение и да предостави повече възможности за рекламодателите. [22]

Освен новия облик на потребителите, темата за потреблението буди и доста тревожни размисли относно бъдещето като цяло. “В разсъжденията за това как обществата трябва да бъдат насочени към устойчиво бъдеще е важно да съзнаваме, че човешките постъпки, които са в центъра на съвременната културна идентичност и на икономическите системи, не са избор, който е изцяло под контрола на потребителя. Те системно се подсилват от една все по- преобладаваща културна парадигма – потребителството (…) потребителството е културен модел, който кара хората да търсят смисъл, задоволство и приемане предимно чрез потребяване на стоки и услуги. (…) потребителсвото кара хората навсякъде да свързват високите равнища на потребление с благосъстояние и успех.“[4]

Съвременният маркетинг прави възможно една компания да е печеливша, съсредоточавайки се върху интересите и ценностите на човека. Вече говорим за човекоцентричен маркетинг, в който компанията генерира печалби, създавайки по-висока стойност както за своите клиенти, така и за своите партньори и обществото като цяло. Новият маркетинг има за цел на направи света едно по-добро място, където съжителстват в хармония икономика, природа и общество. Маркетингът е най-ефективният инструмент за развитие на пазарната икономика, който е ориентиран към удовлетворяването потребностите на потребителите и обществото. Успешното бъдеще принадлежи на организациите, които осъществяват маркетинговия комплекс по начин, който съответства на корпоративния и обществен интерес.

         Използвана литература

1. Бар, Р., Т., Фредерик, Политическа икономия, том I, С., 2002, стр. 20.
2. Данчев, Д., Постмодерният маркетинг, Варна, Годишник на Икономически университет – Варна, 2006, т. 78,стр.78; 99
3. Димитрова, Т., Маркетинг на отношенията- духовен формат, УИ”Еп. Конст. Преславки”, Ш., 2011, стр. 196.
4. Доклад на института Уърлдуоч за напредъка към устойчиво общество, Състоянието на планетата 2010, Преобразуване на културата, От потребителсво към устойчивост, изд Книжен тигър, С., 2010, стр. 33-34.
5. Дракър, П, Подбрано от Дракър, 2004, С,стр.391.
6. Дракър, П., Пост -капиталичтическото общество, С, 2000, стр. 196.
7. Залтман, Дж., Как мислят потребителите, изд Класика ис тил, С., 2006, стр. 23.
8. Калецки, А., Капитализъм 4.0- раждането на новата икономика след кризата, изд. Класика и стил, С., 2013, стр. 9;46;47;245, 250
9. Кателс, М., Възходът на мрежовото обшество, том 1, ИК “ЛИК”, С., 2004, стр. 163; 452.
10. Котлър, Ф., Джайн, Д., Месинси, С., Маркетингови ходове, изд Изток Запад, С., 2015, стр.8.
11. Котлър, Ф., Еволюция на маркетинга, 2003, стр. 171.
12. Котлър, Ф., Маркетинг 3.0., С, 2010, стр.22.
13. Кръстева, Н., СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ НА МАРКЕТИНГОВАТА КОНЦЕПЦИЯ, Маркетингови метамоффози и предизвикателства в дигиталната ера, Юбилеен сборник от научна конференция на БСУ, юни, 2013, Б., стр. 94.
14. Ласкова, В., Концептуални основи на теорията на потребителско поведение, Известия на съюза на учените-Варна, 2012, стр. 45.
15. Мазур, Л, Майлс, Л., Майсторите на маркетинга разказват, изд Рой комюникейшънс, С., 2008, стр. 10
16. Минчев, Д., Общата теория на икономиката е в криза и се нуждае от обновление, Политическа икономия и ик теория, сборник статии от Първа нац.конференция по полит.икономия, С, 2014, стр. 89
17. Минчев, Д., Ренесанс на политическата икономия, Р, 2013, стр. стр. 35, 309-310.
18. Минчев, Д., Модифицираната реалност като алтернатива на неоласическото схващане за “homo economicus”, Икономически и социални алтернативи, брой 2, 2012 , стр. 24; 25; 35.
19. Сотирова, Е., Принципи на микроиконимиката, НБУ, 2008, стр. 92-93.
20. Тошкова, Св, Социалните предизвикатекства в ик. Теория- преценка на либералната парадигра, УНСС, 2005, стр. 270
21. Тошкова, Св., Икономическата теория в търсене на нова парадигма и методология ( в контекста на историята), Сборник статии от Първа нац. Конференция по политическа икономия(21-22.11.2013г.), УНСС, С., 2014 г., стр. 9, 26.
22. Трифонов, Е., Някои проблеми на икономичексат теория като метод и икономически реформи, сп. Алтернативи, С., 2002, бр. 1-2 (45-46),стр. 45
23. Aders, Aaron, How Multi-Screen User Behavior Has Changed Marketing, 2012, http://relevance.com/blog/how-multi-screen-user-behavior-has-changed-marketing/.
24. Fuat Firat and Clifford J. Shultz II, From segmentation to fragmentation :Markets and marketing strategy in the postmodern era, ARTICLE in EUROPEAN JOURNAL OF MARKETING · MARCH 1997, https://www.researchgate.net/publication/235259414_%27From_Segmentation_to_Fragmentation_Markets_and_Marketing_Strategy_in_the_Postmodern_Era%27 , р. 187.
25. Firat, A. F. & Venkatesh, A., Postmodernity:the age of marketing, International Journal of Research in marketing, 1993, vol. 10, p. 227-249.
26. Kuester, S., //MKT 301: Strategic marketing&marketing in specific industry contexts, university of Mannheim, 2012, p. 110.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!