Вируси на 15 000 години са открити в тибетски ледник

Накратко: Учените откриха 33 вируса, съхранени в ледник на Тибетското плато от близо 15 000 години, като 28 от тях са напълно нови за науката. Това откритие предоставя ценна информация за еволюцията на вирусите и промените в климата през миналите епохи.

Повечето от вирусите досега са били неизвестни на науката, установява проучването.

 

Учени, изследващи лед от глетчери, са открили вируси на почти 15 000 години в две проби от лед, взети от Тибетското плато в Китай. Повечето от тези вируси, запазени при дълбоко замразяване, не приличат на никои от каталогизираните досега вируси.
Констатациите им, публикувани в списание Microbiome, биха могли да помогнат на изследователите да разберат как вирусите са еволюирали през вековете. За това изследване учените създадоха и нов, свръхчист метод за анализ на микроби и вируси в лед, без да го замърсяват.

„Тези ледници се образуват постепенно и заедно с праха и газовете в този лед се депонират и много, много вируси“, казва Жи-Пин Чжун, водещ автор на изследването и учен от Университета на щата Охайо и Центъра за климатични изследвания, който също се фокусира върху микробиологията. „Ледниците в западен Китай не са добре проучени и нашата цел е да използваме тази информация, за да отразяваме каква е била средата в миналото, а вирусите са част от тази среда.“

Изследователите анализираха проби от вътрешността на леда, взети през 2015 г. от ледената шапка Гулия в западен Китай. Пробите са събрани на голяма надморска височина – районът на Гулия, откъдето произхожда този лед, е на ок. 6700 м над морското равнище. Ледените ядра съдържат слоеве лед, които се натрупват година след година, улавяйки каквото и да е в атмосферата около тях по време на замръзването на всеки слой. Тези слоеве създават своеобразна хронология, която учените са използвали, за да разберат повече за изменението на климата, микробите, вирусите и газовете през цялата история.

Изследователите са установили, че ледът е бил на почти 15 000 години, използвайки комбинация от традиционни и иновативни техники.
При анализа на леда, те са открили генетичните кодове на общо 33 вируса. Четири от тези вируси вече са идентифицирани от научната общност. Но останалите 28 от тях са напълно нови за науката. Около половината от тях изглежда са оцелели по времето, когато са били замразени, но не въпреки леда, а именно заради него.

„Това са вируси, които биха процъфтявали в екстремни среди“, казва Матю Съливан, съавтор на изследването, професор по микробиология в щата Охайо и директор на Центъра за изследване на микробиома в Охайо. „Тези вируси имат подписи на гени, които им помагат да заразят клетки в студена среда – просто сюрреалистични генетични подписи за това как вирусът може да оцелее в екстремни условия. Това не са лесни за изваждане подписи и методът, който Жи-Пин разработи за обеззаразяване на ядрата и за изследване на микроби и вируси в лед може да ни помогне да търсим тези генетични последователности в други екстремни ледени среди като Марс, Луната, или по-близо до дома в земната пустиня Атакама.“

Вирусите не споделят общ, универсален ген, така че назоваването на нов вирус – и опитът да се разбере къде се вписва в пейзажа на известните вируси – включва няколко стъпки. За да сравнят неидентифицирани вируси с известни вируси, учените сравняват набори от гени. Генните набори от известните досега вируси са каталогизирани в научни бази данни.
Тези сравнения на бази данни показаха, че четири от вирусите в ядрата на ледената шапка на Гулия са били идентифицирани преди това и са от семейства вируси, които обикновено заразяват бактерии. Изследователите са открили вирусите в концентрации много по-ниски, отколкото е установено, че съществуват в океаните или в почвата.

Анализът на изследователите показа, че вирусите вероятно произхождат от почва или растения, а не от животни или хора, въз основа както на околната среда, така и на базите данни на известните досега вируси.
Изследването на вируси в ледници е сравнително ново начинание: Само две предишни проучвания са идентифицирали вируси в древен ледник. Но това е област на науката, която става все по-важна с изменението на климата, отбелязва Лони Томпсън, съавтор на изследването, изтъкнат университетски професор по земни науки в щата Охайо и старши изследовател в центъра Бърд.

„Ние знаем много малко за вирусите и микробите в тези екстремни среди и какво всъщност има там“, казва Томпсън. „Документацията и разбирането на това: как бактериите и вирусите реагират на изменението на климата са изключително важни? Какво се случва, когато преминем от ледников период към топъл период, в какъвто се намираме сега?“

Това проучване е интердисциплинарно усилие между центъра на Бърд в щата Охайо и неговия Център за изследване на микробиома. Ледените проби от Гулия за 2015 г. бяха събрани и анализирани като част от съвместна програма между Полярния център на Бърд, Центъра за изследване на климата и Института за изследване на Тибетското плато на Китайската академия на науките, финансиран от Националната научна фондация на САЩ и Китайската академия на науките. Финансиране също така постъпи и от Фондация Гордън и Бети Мур и от Министерството на енергетиката на САЩ.

Източници:  Ohio State University, Science Daily
Превод: Радослав Тодоров

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.